Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непосилните сметки за ток и възможните решения за общините и социалните институции

Снимка: Pixabay

Дали, как и кога могат да бъдат подпомогнати небитовите потребители на ток като общини, библиотеки, молитвени храмове, театри, читалища и други подобни институции, които са на свободния пазар и са притиснати от непосилни сметки? 

На извънредно заседание на парламентарната комисия по енергетика ще се разгледа проекторешение за държавна помощ заради скъпия ток на общини, болници, детски градини, училища и вероизповедания. То предвижда министрите на финансите и на енергетиката да изготвят механизъм за компенсиране в пълен размер за този тип потребители.

„Ние сме съгласни, че трябва да се подпомогнат общините. Не сме съгласни по начина, по който се прави – сега, веднага, на 100%“, коментира пред БНР  Драгомир Стойнев, депутат от БСП за България, член на енергийната комисия, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Не може да оставим улиците на стотици населени места без електрозахранване. Не може да затваряме молитвени храмове“, изтъкна в предаването „Преди всички“ Жечо Станков, депутат от ГЕРБ-СДС, член на енергийната комисия и бивш заместник-министър на енергетиката.

„Многократно сме посочвали откъде биха дошли средствата“, така Станков опроверга критиките, че не предлагат откъде да се вземат пари, за да се подпомогнат изброените организации.

„През годините назад сме търгували енергия за милиард и половина на борсата. В момента се търгува за 5 600 000 000, което означава, че приблизително само 800-900 милиона повече ДДС се събира.“

Към това Станков добави ресурсите на фонда за сигурност на електроенергийната система, както и „емисиите от безплатните квоти, които Европа ни предоставя“.

Жечо Станков  Снимка: БГНЕС

Предлага се компенсирането на небитови потребители, които изпълняват социална, културна и духовна функция. Това са юридически лица, които не работят с цел печалба и има достатъчно механизми те да бъдат компенсирани, уточни Станков. По думите му компенсацията трябва да бъде в размер между прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР и съответната пазарна цена за ден напред за съответния месец.

Тази разлика трябва да бъде компенсирана 100% именно за тези небитови потребители.“

„За една малка община, която разполага с капиталова програма за цялата бюджетна година в рамките на 200-300 хиляди лева (по-малките общини в момента плащат над 35 хиляди лева за улично осветление) не само, че това ще изяде цялата капиталова програма на общината – нито плочка, нито крушка ще бъде сменена, а допълнително ще изяде и от други дейности, които са съществени за една община и тя няма откъде да ги изкара. В момента държавата няма гласуван държавен бюджет“, коментира Станков. 

Състоянието на общините, болниците, театрите, читалищата и други подобни институции е тежко и това се дължи на безпрецедентното увеличение на цената на електроенергията, подчерта Драгомир Стойнев от БСП.

Само че никой не казва защо се стигна дотук. Защо тези публични заведения са на свободния пазар. Защо, когато те излизаха на свободния пазар, никой не обясни, че може да има рискове? Всички обясняваха как свободната конкуренция ще доведе до по-ниски цени. Само че се получи точно обратното.“

Драгомир Стойнев   Снимка: БГНЕС

На българския пазар нищо не предполага такава висока цена, категоричен бе Стойнев.

„Ние имаме излишък на производство на електроенергия, затова България изнася електроенергия. Цената на въглищата не се е увеличила. Цената на ядреното гориво не се е увеличила. Заплатите на миньорите не са се увеличили. Цената се увеличава, само защото ние сме свързани с европейските енергийни пазари.“

„Разбира се, че няма да могат. Те просто не трябваше да излизат. Трябваше да бъде плавно излизане. На всяка институция да бъде обяснено какво ги очаква, да се премерят всички ползи, всички рискове. Факт е, че не могат да бъдат върнати“, посочи Драгомир Стойнев относно възможността за излизане от свободния пазар.

Няма анализ, няма разчети от ГЕРБ колко ще струва това тяхно предложение, твърди Стойнев. Сметката е много лесна, контрира го Жечо Станков.

Драгомир Стойнев увери, че общините няма да се делят „на БСП и на ГЕРБ“.

„В момента се извършва най-голямото разместване на пластовете и задкулисното приватизиране на държавно предприятие с бизнес зад гърба си за 3 милиарда. Това се случва с премахването на мениджмънта и освобождаването им в 5 и половина в петък следобед“, заяви по повод ситуацията в „Булгаргаз“ Жечо Станков.

„Не знам за каква приватизация говори г-н Станков“, допълни Драгомир Стойнев.

Според Станков „в грешната къщичка се търси решаването на проблема“ за азерския газ.

Мненията в детайли чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04