Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Данни от проучване на

"Алфа Рисърч" за управлението: Скепсис за вътрешната политика, външната - "горещ картоф"

8
Снимка: Алфа Рисърч

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни, сочи изследване на „Алфа Рисърч“.

Според данните 18 години след присъединяването на България към НАТО обществото е силно разделено в отношението си към военния съюз.

Един от важните политически ресурси на настоящото управление е доверието към кабинета „Петков“, отчитат социолозите и посочват, че според данните им правителството стартира с 35% положителни срещу 23 на сто отрицателни оценки.

Това е първият кабинет от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг. 

Същевременно редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, посочват социолозите от „Алфа рисърч“.

Във вътрешнополитически план: предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично;

при възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти.

Във външнополитически план: липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия - Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията - споделящи диаметрално противоположни позиции.  Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония,  превръщат и външнополитическата тема в „горещ картоф“.

По почти всички основни индикатори, които „Алфа Рисърч“ следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията, отбелязват социолозите.

Изследването е проведено в периода 6-14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.

Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Още от изследването: Оценка за дейността на правителство, президент, парламент 

„Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството.

Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета.

Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%.

Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радио, печатни и онлайн медии -  са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета“. 

"Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на "Народното събрание" в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната.

След два неуспешни парламента настоящото 47 НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно.

Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки“. 

Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%).

Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство.

Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). 

За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор, отбелязват от „Алфа Рисърч“.

„Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в „Булгаргаз“, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. 

Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К. Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на  Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

ЕС и  НАТО

По отношение на ЕС преките и по-непосредствено свързани с ежедневието промени, от които се възползват голяма част от хората (като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика и пр.) прави нагласите по-устойчиво позитивни. Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Covid пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно.

Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. Настоящото проучване логично  показва силно разделение в  обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу  34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на  ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа  България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна.

28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО.

Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции– членство в НАТО, без по-силна интеграция. За по-силна интеграция в НАТО  устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев  - и тези на ГЕРБ (38%).Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. 

Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция.

По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. 

Проучването измерва и доверието в политически лидери и партии и електоралните нагласи: Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна, със слаба, но показателна динамика при някои от партиите, отбелязват от „Алфа Рисърч“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Тамара Ейделман

Руски историк с еврейски корени беше обвинен в реабилитация на нацизма

Московски съд разпореди задочно да бъде арестуван известния историк Тамара Ейделман. Тя е обвинена в реабилитация на нацизма и разпространение на фалшиви новини за руската армия, съобщиха от московската прокуратура. Според разследващите през май 2024г. Ейделман е публикувала видео, което съдържа "негативна информация за действията на..

публикувано на 31.10.25 в 22:27

30 аварийни екипа на Енерго-Про ще работят в Габровско през зимата

На територията на Габровска област 30 аварийни екипа на електроразпределителното предприятие ще работят през зимата. На разположение за почистване на републиканската пътна мрежа, с дължина 518 км., ще са близо 50 машини. През миналата година, точно около Коледа, хиляди жители на Община Габрово останаха без ток дни наред. Темата за..

публикувано на 31.10.25 в 22:19
Победителят от Австрия JJ на финала на Евровизия в Базел през май 2025 г.

България се завръща на конкурса Евровизия

След тригодишно отсъствие България отново ще участва в песенния конкурс “ Евровизия“, чието юбилейно 70-о издание ще се проведе през май 2026 г. във Виена, Австрия, обявиха от Българската национална телевизия. Предстоящите месеци ще бъдат посветени на българската национална селекция – процес, чрез който ще бъде избран българският..

публикувано на 31.10.25 в 22:11
Изглед към Газа, 18 май 2024 г.

Турция ще е домакин на среща за Газа следващата седмица

Турция ще е домакин на среща за Газа в понеделник, съобщи външният министър на Анкара Хикан Фидан, цитиран от Ройтерс. В срещата ще участват външните министри от редица мюсюлмански държави, а разговорите ще се концентрират върху примирието в анклава и създаването на стабилизращи международни сили.  Срещата има за цел да "оцени напредъка ни и да обсъдим..

публикувано на 31.10.25 в 22:10
Част от Мемориала на Холокоста в Париж

Присъди за българите, осквернили Мемориала на Холокоста в Париж

Френският наказателен съд даде от две до четиригодишни присъди за четиримата българи, осквернили Мемориала на Холокоста в Париж преди една година. Имената на осъдените българи по т.нар. дело "Червени ръце" вече са известни на французите: две години лишаване от свобода за Георги Кирилов и Кирил Милушев, преките извършители на операцията;..

публикувано на 31.10.25 в 22:04

Френски съд осъди четирима българи на до 4 г. затвор за оскверняване на Мемориал на Холокоста

Във Франция четирима българи получиха присъди между 2 и 4 години затвор за оскверняване на Мемориал на Холокоста, предаде Франс прес. Парижкият наказателен съд осъди Георги Филипов и Кирил Милушев, описани като "извършители", съответно на две години затвор, и Николай Иванов и Мирчо Ангелов – последният все още е на свобода, които са смятани за "мозъци"..

публикувано на 31.10.25 в 21:12
Снимката е илюстративна

Украйна съобщи, че е нанесла ракетен удар срещу Орловската ТЕЦ в Западна Русия

Украински крилати ракети са поразили Орловската топлоцентрала в Западна Русия, обявиха от командването на Военноморските сили на Украйна, предаде Ройтерс. По-рано управителят на Орловска област съобщи, че се налага спиране на парното и топлата вода за три района в областния център, поради попадение в централата. От украинска страна..

публикувано на 31.10.25 в 20:52