Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рафаел Лос: За съжаление липсата на война, не означава мир

Политическото напрежение със сигурност няма да се уталожи, смята експертът по сигурността

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В отговор на струпването на руски сили в близост до украинските граници, включително на територията на Беларус, НАТО планира да увеличи обхвата на т.нар. си Засилено предно присъствие. От 2016 година то се състои от 4 многонационални бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Към средата на тази година се очаква да се появи още една група - в Румъния, и още една - в България. Възможно е и Унгария и Словакия да се включат в тази значителна промяна в отбранителното позициониране на алианса.

Между 700 и 1000 военнослужещи ще наброява бойната група в България, с което страната ни ще допринесе за укрепването на източния фланг на НАТО. Бойната група ще бъде сформирана от български подразделения - съобщи в Брюксел министърът на отбраната Стефан Янев - ще е под българско командване и с участието на сили от съюзниците ни от НАТО.

Рафаел Лос - експерт по сигурност и отбрана от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика, даде повече информация за бойните групи - числеността, задачите и командването им, както и за промените в руското военно позициониране срещу НАТО за предаването на БНР - "Събота 150":

"В отговор на анексирането на Крим от Русия и нахлуването й в Източна Украйна през 2014 година съюзниците от НАТО създадоха Засиленото предно присъствие в трите балтийски страни членки и Полша. Батальоните, които алиансът разположи там, са формирани на основата на концепцията за водещи страни членки. В Литва например Германия е водещата държава и още няколко членки на НАТО я допълват според възможностите на армиите си. Сега, в контекста на опасността от подновена руска агресия срещу Украйна, която става все по-реална през последните няколко месеца, и особено през последните седмици, а напоследък вече с всеки изминал ден, НАТО предприема стъпки към усилване на отбранителните си позиции и в Югоизточна Европа. Например, обсъжда се разполагане на бойна група в Румъния. И Франция - президентът Макрон - демонстрира интерес да поеме командването й. Всичко това е доказателство, че НАТО реагира на руската заплаха за установения ред на европейската сигурност".

Какво препятствие биха били шепа такива бойни групи с обща численост едва около 5000 души пред десетки хиляди руски войници от другата страна на границата в случай, че се наложат реални отбранителни действия на източния фланг на НАТО?

"Това е компромисно решение между онези страни членки, които се чувстват пряко застрашени от руските военни демонстрации до техните граници, и онези, които не са склонни да подкрепят мащабно дислоциране в подкрепа на съюзниците им. И така, това, което създадохме в граничните с Русия държави и в Полша, са един вид алармена сигнализация за Алианса да се задейства при евентуално нахлуване на противника. Тези малочислени сили би трябвало да могат да отблъснат маломащабна инвазия, но е ясно на всички, че 5000 войници не са нищо пред масирано руско нападение.

Тези формирования демонстрират солидарността на алианса с малките страни членки на източния му фланг. Многонационалността на личния състав също е важен елемент в няколко аспекта. И всичко това би трябвало да стъпва на приложима стратегия за бързо струпване на подкрепления. Ако руснаците пресекат границата и задействат алармената сигнализация, НАТО ще изпрати допълнителни сили, за да спре нахлуването.

В контекста на разгорялото се напрежение между Русия и НАТО около Украйна няма индикации, че алиансът би воювал рамо до рамо с украинците. Президентът на Съединените щати Джо Байдън даде много ясно да се разбере, че пряко съприкосновение с руските сили би довело до Трета световна война. А, разбира се, всички са заинтересовани такъв сценарий да бъде избегнат. Въпреки това различни членки на НАТО оказват помощ на Украйна - политическа, икономическа и с доставки на оръжия".

Политическото ръководство в България не изглежда съгласно такава бойна група на наша територия, като част от засиленото предно присъствие, да бъде под командването на която и да било друга водеща съюзническа сила. Какво би означавало това за концепцията, която НАТО прилага?

"Като цяло, мисля, се планира повторно прилагане на концепцията на Засиленото предно присъствие. И то така, че да е и гъвкаво, и устойчиво. Имам предвид това, че въпросните бойни групи имат три командни нива - националното командване на водещата членка, например за литовската група това е Германия, командването на страната домакин - Литва, и главната командна структура на НАТО. Националните отговорности на допринасящата страна и на страната домакин са ключовите за тези предни формирования. Това означава, че включвайки се в тях, България ще има значителен контрол върху силите на допринасящите членки. И като част от командната структура на НАТО ще е част и от вземането на решения на централно ниво при кризисна ескалация.

При тези предни формирования има известна свобода на действие в случай на липса на консенсус сред всичките 30 страни членки на НАТО. Ограничена подготовка за разполагане на такива сили може да бъде предприета на основата на двустранни отношения между съюзници. Единодушен вот в Съвета на НАТО ще стане част от играта, само ако се наложи разполагане на подкрепления. Дано не се окажем в такава ситуация".


Русия твърди, че е започнала поетапно изтегляне на допълнителните подразделения, които е струпала по границите на Украйна. Това е обаче е спорно. Дали то е част от играта на нерви с НАТО или просто е необходимо повече техническо време за деескалацията?

"Това, което за съжаление наблюдаваме, е руска игра на "тука има - тука няма". Прилича на всички скорошни конфликти, в които участваха руснаците. И през 2008 година в Грузия, и през 2014-а в Украйна, и през 2015-а в Сирия често обявяваха изтегляне, а излизаше тъкмо обратното. И в трите случая имаше всъщност усилване на позициите им.

Разузнавателните данни сега показват, че руснаците наистина маневрират наоколо, като обаче има техни части, които се придвижват към границите. В Крим например съобщиха, че са приключили с ученията си и че се връщат в казармите си. Но излиза, че техните казарми са още по-близо до контролираните от украинците територии, отколкото зоната на учението в Крим".

Колко дълго дори толкова добре обучена и модерно въоръжена армия като руската може да е в състояние да поддържа такава мобилност по протежение на толкова дълга граница, каквато е западната руска граница?

"Трудно е, със сигурност. Според мен, може да се очаква руските сили да продължат през идните няколко седмици да маневрират и в подстъпите към украинските сухоземни граници, и откъм Черно море. Ученията им там и в Средиземно море продължават. В Беларус маневрите трябва да приключат утре, но тепърва трябва да видим струпаните там руски военни къде ще отидат. Възможно е да оставят там известно количество въоръжение и жива сила. Властите в Минск планират конституционен референдум за постоянно руско военно присъствие, включително с ядрени сили.

Затова бих казал, че перспективите от гледна точка на Украйна и на НАТО са доста мрачни. Тази кампания за оказване на натиск върху Киев и върху европейските лидери може да продължи доста дълго. И дори руските сили да бъдат наистина изтеглени в казармите им, някои чак в Далечния Изток и в Сибир, няма никаква гаранция, че догодина това няма да се повтори - с мишена Украйна или, защо не, Финландия.

Пределно ясно е, че всичко това не е заради евентуално членство на Украйна в НАТО, а заради европейския ред за сигурност, който не задоволява амбициите на Москва и тя очевидно е съзряла възможност да постигне някои свои политически цели - да натири американците от Европа, да разцепи НАТО и Европейския съюз, въобще - да бъде в позиция на силата в отношенията си със Запада", каза за БНР още Рафаел Лос.

Ще трябва ли да свикваме да живеем в условията на такава конфронтация?

"Според мен, до известна степен ще ни се наложи. Това, което Украйна преживява след 2014 година, бидейки в състояние на нестихваща война с Русия - имам предвид не преки бойни действия, а руската подкрепа за сепаратистите в Донбас, че Крим си остава окупиран, опитите за манипулиране на политическата ситуация в Украйна чрез кибератаки, използването на енергийните доставки като оръжие - това все повече ще се наблюдава и на други места в Европа.

В Германия например си спомнете хакерската атака срещу Бундестага и че наскоро съд обяви Русия за държава, подкрепяща тероризма, след като неин гражданин беше осъден за убийството на чеченски дисидент в Берлин. Не забравяйте и взривяването на онзи склад за оръжие в Чехия.

Политическото напрежение със сигурност няма да се уталожи. И тъй като Русия схваща, че не е особено привлекателен политически или икономически партньор, ще прибягва към военно-технически средства, както ги нарича Владимир Путин, за да се сдобие с мястото в европейския ред за сигурност, към което се стреми. Изглежда ще затъваме в т.нар. сива зона между войната и мира и ще разберем, че за съжаление липсата на война, не означава мир", обобщи за "Събота 150" Рафаел Лос.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Предупреждения за студено време във Великобритания

Жълт предупредителен код за студено време беше издаден за много части от Обединеното кралство. Предупреждението от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство влеза в сила от неделя и ще продължи до сутринта в четвъртък.  Метеорологичната служба пък издаде две отделни жълти предупреждения за сняг и поледици - едното за Северна Шотландия,..

публикувано на 18.11.24 в 04:04

Коледен бал в община Тунджа в подкрепа на деца в неравностойно положение

В ямболската община Тунджа за 16-та поредна година ще се проведе благотворителен коледен бал. Със средства от кампанията се подпомагат деца и младежи в неравностойно положение и се отпускат стипендии за изявени ученици и студенти. Вече са в продажба поканите  за насрочения за 12-и декември коледен бал, като поканата е на стойност 100..

публикувано на 18.11.24 в 03:26

Проф. Санчес Куенка: Нямам особени надежди за Европа като глобален играч

През седмицата испанското правителство одобри втори пакет помощ за пострадалите от опустошителните наводнения в края на октомври. Премиерът социалист Педро Санчес обяви отпускането на близо 3 милиарда и 800 милиона евро помощ. Така парите, насочени към покриване на щетите от бурите достигнаха общо 14 милиарда евро. Бедствието отне живота на над 220-ма..

обновено на 18.11.24 в 03:15
Володимир Зеленски

Зеленски коментира съгласието на Вашингтон Украйна да използва далекобойни ракети срещу Русия

Украинските власти съобщиха, че най-малко десет души са загинали и над 50 са ранени при руски удар по жилищен блок в североизточния град Суми. Сред жертвите има и деца.   В поредното си обръщение президентът Володимир Зеленски коментира съгласието на Вашингтон Украйна да използва далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия.   "Днес в медиите..

публикувано на 18.11.24 в 02:51

Кипър започна кампания срещу прекомерната употреба на антибиотици

Кипър е в челото на страните от ЕС с най-високо потребление на антибиотици и нива на антимикробна резистентност. В навечерието на отбелязвания днес Европейски ден за информираност относно антибиотиците, здравното министерство стартира кампания, насърчаваща отговорното и рационално използване на тези лекарства. Всеки втори кипърец приема антибиотици..

публикувано на 18.11.24 в 01:31
Киър Стармър

Британският премиер: "Нямам планове да говоря с Путин"

„Нямам планове да говоря с Владимир Путин“, заяви британският приемер Киър Стармър след критиките, които отправи украинският президент Володимир Зеленски към германския канцлер Олаф Шолц.  Британският премиер заяви това на път за Рио де Жанейро за срещата на Г-20. Той бе запитан от журналисти на борда да коментира решението на Шолц да говори с Путин...

публикувано на 18.11.24 в 00:48
Френският президент Еманюел Макрон.

Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", каза Еманюел Макрон

Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..

публикувано на 17.11.24 в 21:58