Олга Брусиловска: Страхът от война е проблем №1 на хората в Украйна

Професор Брусиловска има еднозначен отговор на това справил ли се е Зеленски с най-главната си роля - на президент - Не, не успя.

"Политиката е професия и да се избира за президент човек, който никога не се е занимавал с това меко казано не е правилно. Зеленски имаше големи планове, говореше за тях дълго и гладко. От това обаче не произтече нищо съществено. Съответно рейтингът му рязко спадна. Социологическите проучвания показаха, че украинците са го посочили за главно разочарование на 20-а и 21-а година. В момента рейтингът на Зеленски е най-нисък, откакто стана президент, ако изборите бяха сега, за него биха гласували 17 процента от избирателите.

Кризата в отношенията с Русия ще потопи още рейтинга на Зеленски", прогнозира проф. Брусиловска.

"Повечето хора смятат, че той не е подготвен за предизвикателства от такъв мащаб. Въпреки обнадеждаващото начало на мандата му, кратката среща с Путин в Париж през 19-а година очакваното продължение не се състоя.

Господин Путин, готов съм да отида още по-далеч и да ви предложа да се срещнем във всяка точка на украинския Донбас, където има война.

Путин отговори, че за Донбас Зеленски трябва да преговаря с властите там, а за отношенията с Русия - трета страна по казуса, може да заповяда в Москва в удобно за него време".

60 процента от украинците смятат, че Зеленски е некомпетентен, неспособен да се справи с ролята на главнокомандващ. Ако Зеленски се е оказал неубедителен, кой все пак печели доверие, нима хората в Украйна биха се върнали отново към Петро Порошенко?

"Да, рейтингът на Зеленски спада, на Порошенко се вдига. Струва ми се, че точно в това е нашата трагедия - въртим се в порочен кръг. Няма алтернатива на Зеленски и Порошенко. Впрочем, в сегашната ситуация Порошенко има добри позиции. Украинците справедливо го наричат най-добрия украински главнокомандващ за периода на независимостта. Има и добра подготовка като дипломат, беше и министър на външните работи. А това е важно за диалога с нашите партньори. Нито една страна не би искала да изпада в изолация, особено в период на криза. И сега опитът на Порошенко е особено ценен в очите на украинците."

Ще стане ли Украйна член на НАТО - въпросът определено е в центъра на кризата - между исканията на Русия алиансът да не се разширява на изток и отговора от Запад, че всяка страна е свободна в избора на бъдеще и сигурност?

"Ако украинците поискат това и си напишат домашното, Украйна без съмнение някой ден ще влезе в НАТО. Но този въпрос не е на дневен ред даже в средносрочен план. НАТО има ясни критерии, които се поставят пред страните кандидати. Засега Украйна не отговаря на тях. Главният е да нямат териториални спорове със съседни държави. Днес част от Украйна е окупирана от Русия. Имаме два проблема - Крим и Донбас. Докато те не бъдат решени, Украйна няма да може да влезе в НАТО. И тъй като е ясно, че в близко време няма да има решение на нито един от двата проблема, не стои и въпросът за влизане на Украйна в НАТО".

През последните седмици има различни информации от Украйна за това как там и властите, и обществото се отнасят към заплахата от война. Знаем, че не само в Украйна напоследък проблемите се трупат един върху друг - Covid кризата, ръст на цените. Как украинците подреждат проблемите на днешния си ден?

"Атмосферата в Одеса е много тревожна. На служителите в редица предприятия е наредено да напуснат града. Реално се провежда частична евакуация, защото се смята, че Одеса може да бъде сред първите цели на евентуална руска агресия. Освен това вече търпим големи икономически загуби, защото заради заплахата от война затвориха фирми. Така че сред проблемите на украинците възможната война определено е на първо място.

Хората масово изкупуват оръжие. Готвят се за война. Не можем да кажем, че животът тече в нормалния си ритъм, напротив, всичко е необичайно - затварят фирми, хората заминават, изкупени са билетите за полетите за чужбина. Около 20 процента от жителите на страната казват, че биха предпочели да заминат и да изчакат този период зад граница. В същото време има обнадеждаваща статистика - над 50 процента заявяват, че са готови да останат и да защитават страната си. Това е още един белег за задълбочаване на разделението в обществото, което и без друго е голямо".

Все пак при толкова напрежение и при толкова много оръжия не е ли задължителен оптимизмът кризата да се реши с преговори?

"Все още има време политиците да седнат на масата на преговорите и да бъде постигнато споразумение. Само че за нас отново има тревожен знак - постановление на руската Държавна дума за признаване на сепаратистките републики Донецк и Луганск. Не е случайно, че всичко се случва паралелно. В момент, в който Русия е струпала 200 хиляди военни по границите с Украйна. Независимо от изявленията на руското външно министерство, че тези войски се изтеглят. Нашето разузнаване не го потвърждава. 200 хиляди - това е над-половината от всички сухопътни войски на Русия. Докато наистина не се изтеглят, не са възможни преговори.

Войските се изтеглят и следващата стъпка са преговори във формат, който непременно да включва Украйна. Трябва да бъдат там и партньорите й, но водеща трябва да бъде гледната точка на Украйна. Нашето външно министерство неведнъж е предупреждавало, че няма да приемем никакви споразумения, сключени зад гърба ни и без наше участие".

Според проф. Брусиловска в продължение на десетки години проучванията са показвали, че украинците се отнасят по-добре към руснаците, отколкото руснаците към украинците. Сегашната ситуация е довела до промяна в настроенията, до радикализиране и още по-голямо разделение в украинското общество - на верните на идеята за възстановяване на Съветския съюз и другите, които са болшинство. А те смятат, подчертава проф. Брусиловска, че няма връщане назад и докато над Украйна тегне заплахата от окупация, за любов и дружба не може да става дума", каза за БНР Олга Брусиловска.