3М = мрамор + мумия + мрак

След смъртта на ръководителя на Българската комунистическа партия Георги Димитров на 2 юли 1949 г. в Москва, от Министерския съвет на Народна република България (НРБ) е взето решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей, в който то да бъде изложено. Сградата е проектирана от архитект Георги Овчаров с участието на Рачо Рибаров и Иван Данчов и е вдигната за рекордния срок от шест дни. Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в НРБ през периода 1949-1989 г.
Според една от версиите на арх. Георги Овчаров са дадени три дни, за да направи проекта, който успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Строителството е ръководено от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат. Впоследствие фасадата e облицована с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък.
След няколко месеца на известно разстояние от основната сграда от ляво и от дясно е добавена по една гранитна стена с ниши за погребване на бъдещите партийни вождове. Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през юли 1990 г. са изкопани и преместени в Софийските централни гробища. Следващият партиен вожд Вълко Червенков не е погребан тук, тъй като умира отдавна свален от власт и с развенчан култ към него, а последният - Тодор Живков, умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на комунистическия култ.
Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло.
Мавзолеят беше ням свидетел на всички големи събития в по-новата история на българския народ: като се започне от манифестациите и парадите по времето на соца, та се стигне до протестните шествия от времето на "избухналата" демокрация. 

Повче за единствения мавзолей, строен у нас, може да чуете в звуковия файл.