Аделина Филева: Човек без въображение не може да създава икономика

• Възприема ли властта музейните работници само като бършещи прах по витрините      

Според нея не се усеща ролята на културата „да не оскотеем“ и в това се изразяват резултатите, които имаме днес.

„От това, че децата ни не са добре образовани, че са неграмотни, че са груби, че са невъзпитани. Дразни ни, че градът ни е надраскан, замърсен, че никой не се интересува от околната среда. Това се дължи на липсата на култура.“

Когато не водим учениците в училище и децата от детската градина в музеи, в художествени галерии, където да се провеждат часове, а родителите нямат време събота и неделя да заведат децата си „да им покажат една творба или един предмет, за да знаят името му“, няма как да се получи тази връзка и да искаме да върви и икономиката ни, заяви Аделина Филева.

„Защото човек без въображение и без мислене не може да създава нито икономика, нито земеделие. Каквото и да решите да правите, няма как да се отмине културата и образованието. Ако за това не си даваме сметка, няма да успеем като народ.“

Ако искаме следващите поколения да имат отношение към изкуството и културата, както и обич към книгата, това трябва да стане навик, изтъкна Филева в предаването „Преди всички“.

„Ако не го направим то да бъде навик, ако ще и да звучи лошо като думата „задължение“, те няма след това да имат необходимост, просто защото не познават тези територии, не са влизали в тях, за тях те остават нещо чуждо.“

Аделина Филева призова училището да влезе по-сериозно в музея и галерията.

Тя направи паралел между периода от Освобождението до Балканската война и постигнатото през тези 34 години на фона на днешната ситуация след 30-годишен преход.

„Днес, с нашата демокрация са изминали 33 и човек се чувства много потиснат, когато види какво са направили прадядовците му – като образование, като създаване на институции, построяване на университети. Дори не бих искала да изброявам какво става с икономическото развитие на България до 1912 година.“

В СГХГ се открива изложба, посветена на 110-годишнината от Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора.

„В картините ще видите срещата за първи път на нашите художници с войната – това е нещо ново като преживяване. Тази война ражда един нов жанр в българското изкуство: баталната картина, както и историческата. По това време ние още нямаме военни художници. Масово са доброволци и много художници участват, на различни възрасти.“

Сред доброволците са както Антон Митов, тогава ректор на Рисувалното училище, така и Майстора, който извървява пътя със Седма рилска дивизия във всички войни, не само в Балканската.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

В публикацията са използвани снимки от изложбата „Войната! И подлуде светът…“, посветена на 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора.