Съюзниците в НАТО, Европейския съюз и Г 7 подложиха тази седмица Русия на два потока икономически санкции в отговор първо на признаването на сепаратистките републики в Донбас за независими и изпращането там на руски военни сили там, а два дни по-късно и в отговор на самото пълномащабното нахлуване в Украйна.
Няколко руски банки, включително двете най-големи – „Сбербанк“ и ВТБ - вече имат твърде ограничен или въобще нямат никакъв достъп до доларови транзакции. „Газпром“ и още над 10 държавни руски компании са отлъчени от капиталовите пазари на Америка. С присъединяването на Европейския съюз и Великобритания към тези мерки са поразени вече близо 80 процента от руския финансов сектор.
Въведени са и частични ограничения за технологичен износ за Русия, от които ще пострадат енергийният, отбранителният, авиационният и други отрасли на нейната икономика.
Западът замрази авоарите на десетки руски милиардери и отряза достъпа им до финансовата си система. В черния списък влизат самият Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров.
Два фундаментални проблема обаче среща западната икономическа офанзива срещу Русия. Първият са различията сред съюзниците кой каква цена е готов да плати за неминуемия бумерангов ефект на санкциите. Най-дълбоки са разногласията за това да бъде ли изключена Русия от системата за междубанкови транзакции SWIFT. За Франция например това е „финансовото оръжие с ядрена бойна глава“. Германия обаче е против, на такава позиция са и Италия и Унгария - все доста зависими от руския газ държави.
Вторият фундаментален проблем е започналото през 2014-а като отговор на първите западни санкции постепенно откъсване на Русия от западните икономики. След анексирането на Крим руските валутни резерви набъбнаха до близо 650 милиарда долара, а държавният дълг е сведен до едва 18 процента от БВП. Всичко това дава време и известно спокойствие на руския президент Путин да осъществява мрачните си планове за Украйна и да се обръща постепенно към съюзника си Китай.
Темата коментира за БНР Брюно Лете от Германския фонд „Маршал“.
„Трябва да си даваме сметка, че санкциите са инструмент, а не политика. Не можем да очакваме, че те биха накарали Русия да промени поведението си моментално. Ефектът им по правило не се материализира в краткосрочен, а в по-дългосрочен план. Затова към момента Русия изглежда готова да плати цената. А и няма как да не са очаквали това да ги сполети в един момент.
През последните години Русия си осигури доста добър финансов буфер. Националният й инвестиционен фонд например към момента е с рекорден обем - смята се, че там има 171 милиарда долара. Русия разполага с необходимите средства, за да оцелее под ударите срещу икономиката й поне известно време.
Тези запаси в един момент все пак ще се изпарят и тогава Русия ще усети много болезнено санкциите - практически всички сектори на руската икономика ще пострадат. Но, за съжаление, до тогава ще мине време, а хора загиват от руско оръжие в Украйна докато говорим.“
Неизбежен е въпросът защо Съединените щати и Европейският съюз не стовариха икономическата си мощ върху Русия още през 2014 г., когато тя за първи път посегна на Украйна?
„Санкции преди 8 години, разбира се, имаше - след като Русия анексира Крим. Но, знаете ли, мисля, че на Запад така и не допуснахме, че Русия би стигнала толкова далеч в погазването на международното право, на териториалната цялост и суверенитета на Украйна и на други страни в региона.
Наивно беше Западът да приема за даденост, че всяка държава по света спазва международното право. Много наивно! Вероятно е имало и опасения, че ако прекалим със санкциите, само бихме подтикнали Русия към още по-голяма ескалация на напрежението. Бих казал обаче, че Западът се провали в очакванията си. Не си дадохме сметка колко решена е Русия да щурмува западния международен ред и дори да започне война, както прави сега.“
Смятате ли, че обявените завчера санкции са достатъчно тежки този път?
„Да, вярвам, че тези санкции ще бъдат много болезнени за Русия. Тя е изключително зависима например от западните технологии при добива на петрол и на природен газ. Но няма да има повече достъп до тях и този сектор от икономиката й няма да може да е в крак с времето и да се модернизира.
Друг удар е например решението за забрана на достъпа на „Аерофлот“ до Обединеното кралство. Това ще доведе до рязък спад на икономическия трафик между Москва и Лондон. А лондонското Сити е като магнит за руския капитал.
И не на последно място - Европейският съюз и Съединените щати блокираха достъпа на основни руски банки до западните капиталови пазари. А руските банки разчитат на капитал от Запада, за да рефинансират суверенния дълг на Русия. Това ще ограничи възможностите на Москва да харчи за войната си. Но не веднага.“
Европейският съюз е изложен на най-голям риск от икономически загуби заради наказателните мерки срещу Русия. Дали политическите сметки на отделните страни членки няма да се окажат непреодолим проблем в един момент? Германия си спечели аплодисменти за замразяването на газопровода "Северен поток 2", но преценява, че вече губи достатъчно и се противопоставя на изключването на Русия от системата SWIFT.
„Отбиването на руските банки от западния капитал според мен ще е много по-ефективна мярка от евентуално изключване на Русия от SWIFT. Но от ключово значение всъщност ще е колко дълго ще са в сила тези санкции. Защото трябва да сме подготвени за ответен удар от Русия. А тя разполага с известен арсенал, за да го осъществи - с ограничаване на газовите доставки например или на износа на редки земни елементи. Не забравяйте и кибератаките като оръжие срещу Запада. Така че - ответен удар определено ще има.
Въпросът е когато нещата наистина загрубеят - санкциите действат и Русия противодейства - колко единна ще остане Европа за антируските мерки. Тоест ще видим каква ще е решимостта ни по отношение на тези санкции едва след като започнем да страдаме и ние от тях.“
Символични ли ще се окажат персонални санкции срещу Владимир Путин или биха имали реален значим ефект?
„Не съм сигурен дали може въобще да бъде санкциониран лично Путин. Двата очевидни начина са забрана за пътуване на Запад, което не смятам, че би било ефективно, и замразяване на авоари. Но това би било твърде сложна работа. Защото той със сигурност няма сметки и инвестиции на Запад на свое име. Такива авоари обикновено се крият в сложни корпоративни структури с множество други играчи. И свързването им с него лично би било невероятно трудно начинание.“
Ясно ли е вече на Запада какво иска Путин?
„Ако си припомните публичните речи на Путин след 2007 г., ще си дадете сметка, че за 15 години той успя да огласи ясно целите си. Разпадането на Съветския съюз за него е най-голямата геополитическа трагедия в руската история. Очевидно е, че иска да възстанови могъществото на Русия. Старите й имперски граници също. И, както виждаме, няма скрупули да използва брутална военна сила, за да го постигне.“
Смятате ли, че в един момент Путин би бил способен да се почувства "принуден" да посегне и на някоя друга съседна държава, както твърди, че го били принудили от Киев?
„Трябва да сме подготвени за всички възможни сценарии. Преди всичко - ако Украйна падне, НАТО изведнъж ще се окаже със 150 000 руски войници на границата си. Освен това вече не можем да приемаме като две различни неща държавата Беларус и държавата Русия. Те вече са фактически едно цяло - Беларус е под контрола на Русия.
Така че географията на източния ни фланг е коренно променена. Буферът Беларус между Русия и НАТО го няма. И е очевидно, че разположението на силите на алианса на изток вече не е адекватно. Защото руските сили отсреща са много по-многобройни. Затова не бих се изненадал източната граница на НАТО да е следващата мишена на руснаците - ако съумеят да установят контрол над Украйна. Нямам предвид пълномащабна война, а вероятността Русия да се опита да дестабилизира ситуацията чрез тактически малочислени рейдове и хибридни похвати.“
Как би трябвало да се предотврати това?
„НАТО трябва преди всичко да денонсира Основополагащия акт за сигурността и сътрудничеството с Русия от 90-те години. Този договор е мъртъв. Той на практика пречи на НАТО да разполага перманентни военни бази в Централна и Източна Европа. А НАТО трябва да укрепи сдържащия елемент на източния си фланг.“
От 1 до 17 август всяка вечер в Културен център Г8 "Евросинема" ще се състои 13-ото издание на инициативата "Кино за пътешественици" . На 7 и 12 август ще се излъчат и две прожекции в Дома на кинот о. Обикаляме света с билет за кино с "Кино за пътешественици" "Кино за пътешественици" е една панорама от филми , която организираме вече 13..
"Както винаги за Китай трябва да се чете между редовете и да се тълкува по особен начин ". Това обясни пред БНР Галена Савова , познавач на Китай, на икономическото развитие в Азия и на геополитическите тенденции и вихри от паралелните военни действия в Украйна и Близкия Изток: "В Китай в момента върви усилена борба за ръководството . Като..
" Очакваме до края на тази година да отворим първия клъстер за преговори с Европейския съюз ". Това коментира пред БНР Емил Жакота , посланик на Република Молдова: "Това, разбира се, много зависи от предстоящите избори, които ще бъдат на 28 септември тази година. Над 50 държави партньори и международни организации се събраха, за да потвърдят..
" Антикорупционната тема по никакъв начин не може да се отъждествява с господин Пеевски , защото той е от другата страна през цялото време, а колкото до Антикорупционната комисия, тя няма нужда да бъде превземана от Пеевски, защото до голяма степен се доминира от него, но нека да подредим нещата хронологически". Това каза пред БНР Атанас Славов ,..
"Исканията на нашата гражданска коалиция са към всички политици - и управляващи, и тези в опозиция , защото ние вече имахме проекти, в които бяха отделени пари за хеликоптери". Това заяви пред БНР Андрей Ковачев , природозащитник и член на Националния съвет на “Зелено движение”: "Нямаше нужда да се питаме какво да се купува вместо това и вместо..
Пазарът на жилищните имоти продължава да расте през второто тримесечие на годината . Сделките са се увеличили с 10% в София и средно за страната с 3% . На прага на влизането в еврозоната се купува стихийно и импулсивно , което вдига цените с около 20% от началото на годината, наблюдават експерти и предупреждават за повече предпазливост..
"Помилването на Десислава Иванчева е прекрасна новина ". Това каза пред БНР Биляна Петрова , бившата заместник-кметица на софийския квартал "Младост": "В момента, в който разбрахме, тръгнахме към Сливен, защото е далече и искаме да посрещнем Деси и да я върнем в София. Изключително щастливи сме. Разбрахме от медиите , че я помилват и веднага се..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..
В Русе е в сила забрана да се консумира алкохол извън заведенията. Решението е на Общинския съвет. Глобите ще бъдат налагани от полицията и са по..
Какво представляваше цензурата по време на социализма и какви размери имаше тя? Следващият разказ е спомен за хлора в Русе, за Радиото, за..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали