Паралелната война в интернет

През последните дни чуваме непрекъснато лидерите на демократичните западни страни да говорят за санкции. Кой обаче може да ги избегне? Хакерите, които с помощта на кибератаки са способни да нанесат както финансови и икономически поражения, така и дори материални и човешки загуби, когато става въпрос за критична инфраструктура например. Джонатан Елкинд – изследовател в Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет предупреждава:

„Изглежда Русия през последното десетилетия е инвестирала много в способности за водене на кибервойна, които потенциално биха могли да засегнат американската икономика.“

Русия обаче стана обект на кибератаки – хакерската група „Анонимните“ обяви кибервойна срещу Русия, като заяви в петък, че са свалили няколко руски правителствени сайта и уебстраницата на руската телевизия RT заради руските военни действия в Украйна. Анализаторът на технологичната сфера Роджър Кей обяснява:

„Те чувстват, че защитават слабите и в този случай определят Украйна като слабата страна, а Русия като силната и се притичват на помощ на слабия. По този модел работят. Изглежда, че не следват ясни политически тенденции, групи или идеологии. Те са като Робин Худ, независими са.“

В сряда сайтовете на украинското правителство, външното министерство и държавна сигурност са били блокирани от т.нар. кибератаки „отказ от услуги.“ Украински експерти по киберсигурност съобщиха в петък за хакерска атака на имейл адреси на украински военни, идваща от Беларус. По време на бойните действия беше засечен зловреден софтуер, изтриващ данни и блокиращ системи, в украински компютри във финансовия, правителствения, военния, авиационния и технологичния сектор. Лорен Забирек – директор на кибер проекта към факултета „Кенеди“ за наука и международни отношения в университета „Харвард“ даде подробности:

„Подобен тип атаки целят две неща: първо да посеят объркване, да създадат хаос и паника сред населението, особено когато украинците нямат достъп до информация, услуги или активи. На второ място е създаването на хаос и невъзможност за установяване на връзка между правителството и военните, което им позволява да координират действията си по време на нападение.“

Една друга страна на интернет, която свързваме обикновено с развлечения – социалните мрежи, са не по-малко засегнати от конфликта. ТикТок например е известен предимно със съдържание, подходящо за свободното време, най-популярен е сред младежите, а компанията определя като своя мисия да носи радост и да вдъхновява творческия потенциал. Някои потребители споделят обаче, че политическите им клипове получават повече внимание, отколкото онези, които не са свързани с политика:

„Дава абсурдна и неочаквана възможност на много млади хора да изразят мнението си.“

„Може да публикуваш дори само един-единствен клип и за един ден да обиколи мрежата.“

@natalinka...n #М4Дон#✌️ ♬ Солдат - Любэ

ТикТок привлича с това, че лесно можеш да достигнеш до широка публика и да набереш много последователи, а съдържанието на платформата се разпространява бързо. Поради немалката заплаха по този начин да бъде разкрита чувствителна информация на руските войници е забранено да използват социалните мрежи. Клипове, публикувани от цивилни, обаче стават ценен източник за изследователите, които ги използват, за да проследят струпването и придвижването на военна техника. За първи път в историята приложение се използва като един от основните източници на визуална информация в този аспект, споделят от Изследователската лаборатория по цифрова криминалистика към Атлантическия съвет Лукас Андрюкайтис:

„Опитваме се да разберем какви формирования пристигат, къде са те, къде е базата им, какво снаряжение носят със себе си.“

Как точно експерти по военно дело използват ТикТок, за да следят движението на руската войска? Военният анализатор Конрад Музика:

„Всеки конфликт си има своя социална платформа, чрез която историята стига до света. Сега това е ТикТок. Разчитаме и до голяма степен на изображения от сателити, в комбинация с видеоклиповете от ТикТок. Когато обединим информацията получаваме по-ясна картина на случващото се.“

Винаги обаче има и едно наум за възможна руска дезинформация:

„Винаги е много, много важно да се види кой е направил клипа. Така че отидете в профила и погледнете колко последователи има този човек, колко други потребителя е последвал той. Ако в профила има малко клипове винаги подозирам, че те не отразяват истината.“

В проучванията участват не само експерти, но и доброволци. Такъв е Кайл Глен от Великобритания, който се занимава с продажба на медицинска апаратура, но от седмици следи танкове, бронетранспортьори и ракетни системи, които пътуват от Сибир към Беларус:

„Със сигурност са необходими съвместни усилия, защото през голяма част от времето не знам какво всъщност гледам – особено за по-специфичните оръжейни системи.“

Глен се опитва да научи подробности като установява контакт с авторите на видеоклиповете:

„Питам човека, качил видеото, и в девет от десет случая хората са готови да отговорят. След това се използват техники с отворен код, за да се опитаме да потвърдим информацията.“

Нина Янкович от научноизследователския институт „Уилсън Сентър“ във Вашингтон също участва в подобен проект:

„Проследихме историите, разпространявани на платформи като ТикТок, Телеграм и Инстаграм. Именно към тях се измести голяма част от руската дезинформация. Преди тя беше по форуми, във Фейсбук, Туитър. Сега е много повече в платформите, ориентирани към младите, които работят на алгоритмичен принцип, задвижвани от интересите на потребителите. Така дезинформацията много трудно може да бъде спряна или да бъде направена разлика между автентичен потребител и някой, работещ от името на нечие правителство.“

Нина Янкович разкрива и руските стратегии на дигиталните фронтови линии:

„Има сондиране и разширяване на инструментите, които бяха използвани през 2014 г. по време на първата руска инвазия в Украйна, когато незаконно беше анексиран Кримският полуостров. Тогава руски наемници използваха фалшиви профили, тролове и ботове, за да разпространяват желаното от Кремъл. Нещата са се раздвижили оттогава и вместо фалшиви профили виждаме информацията, спускана от Кремъл, да преминава през държавните медии и после да се „изпира“ в западните информационни екосистеми в периферията на нашата политическа система, за да се придаде правдоподобност на твърденията на Кремъл. Виждаме три основни мотива. Първият е, че Украйна се управлява от неонацисти. Има крайнодесни сили в Украйна, но те нямат никаква политическа власт и нямат представители в парламента. Вторият е, че НАТО е агресорът в този конфликт, който не бил възникнал заради едностранното струпване на над 125 000 руски военни по украинската граница. Третият е, че американските енергийни и военни лобисти дават тласък на този конфликт.“

Защо е трудно да се спре дезинформацията в платформите, които младежите следят всекидневно, обяснява Кейт Клоник – доцент по право в университета „Сейнт Джон“ в Ню Йорк:

„ТикТок е просто платформа. Изглежда посветена на забавните видеоклипове, но от нея се правят обръщения. А те могат да имат много различни форми. Видеокадрите трудно подлежат на регулация, защото включват в себе си много информация. Не е просто една снимка или текст, а визуализация и звук. Следенето им отнема много усилия, време и човешки труд.“

Така че когато посягате към мобилния си телефон помнете, че информационната война не се води само между правителствата, а и в смартфоните на обикновените хора.