За Светлана и Елена от Украйна войната не е нещо абстрактно. Но те не са я и виждали. Двете жени са били в България, когато тя избухнала. Затова не се определят като бежанци. Но ставащото в родината им не им дава покой, защото там са останали семейство и приятели.
Елена и Светлана дошли у нас на почивка преди нахлуването на Русия в Украйна. И останали тук. Като бежанци. Родните ги посъветвали да не се прибират. Сърцето на Светлана е при дъщеря ѝ и съпруга ѝ, които са в град Днепър.
"Вече от седмица живеем на квартира. Колко дълго ще продължи това, не можем да кажем. Платили сме до края на март. Семейството ми остана в Днепър. Днес ми казват, че е тихо. Но атомната електроцентрала, "Запорожката", е на два часа път от града ни и информацията, че я обстрелват много ни притесни. Денят ми започва с телефоните. Звъним на роднините, на познати. Дъщеря ми е там, съпругът ми остава с нея. Иска ми се да я измъкна. Може би в тази ситуация щеше да ни е по-лесно да сме там заедно. Но градът е в централна Украйна, а пътят до Лвов също е дълъг с влак. Пък и пътят не е много сигурен".
Светлана се свързва с дъщеря си, която показва през телефона опашките пред банкоматите. Елена допълва, че дори и да са неработещи, превеждат някаква част по картите. Но според двете проблемите тепърва предстоят. И то не само за тях - украинските граждани, които по стечение на обстоятелствата са останали в България. А и за всички останали, дошли без дрехи, само с паспорти и малкото пари. Елена обяснява:
"Добротата има също някакви граници. Сега идват майки с деца, които имат повече нужда от помощ. Да, много сме благодарни на това, че българският народ ни предоставя някаква помощ. Ето и човекът, който ни каза, че ще ни помогне, е тук, до нас. Но това в никакъв случай не е достатъчно. Затова е много важно да има по-облекчени процедури, по които да се дава статут на бежанец, например. Искаме да се чувстваме като пълноценни членове на обществото".
Светлана допълва:
"Разбирате ли, ние сме нормални хора, които могат да се грижат за себе си. За тези 56 години съм минала и през тежки времена, преживяла съм разпада на Съветския съюз… Искаме паспортните процедури да бъдат много по-простички. И да може тези хора, украинците, дошли от войната, да могат по-лесно да могат да си намират работа. Защото сега, ако получим статут на бежанци, в следващите 90 дни няма да можем да работим. Обаче как да живеем тези 90 дни. Нужна е храна, нужен е покрив над главата. Още е зима. След 26 март, като ни свършат парите от наема, какво ще се случи. На практика ще излезем на скамейката отпред. Може би ще отидем и на Лъвов мост. И още получаваме сега съдействие от човек, но нали и той си има семейство, бизнес, живот. Не може да изискваме от него постоянно да се занимава с нас".
Светлана е детска учителка, а Елена – фармацевт. Двете сега живеят в София на място, за което са платили наема почти до края на март. Със сумата от 200 лева, казват, че трябва да изкарат, докато си намерят работа. Търсят я в ресторант, където вероятно ще станат готвачки. И двете споделят, че на фона на тяхното положение, има по-зле. Затова смятат, че могат и те да помогнат с нещо. Светлана показва на телефона си какви неща изработва с ръцете си.
"Аз например съм учителка, която учеше децата в училище за чужди езици. Правихме творчество, рисувахме. И съм готова и тук да правя това - просто да се грижа за деца. Разбира се, има я езиковата бариера. Обаче ние учим български. Знаем украински, знаем руски. Защо да не научим и българския".
Елена и Светлана бягат от политическите въпроси. Но не крият възмущението си от пасивността на Европейския съюз.
"Трябва да се намеси. Ние сме далече от политиката, обаче това, което мога да кажа, е че просто с всички сили трябва да се стремим към това да има мир. Молим се за мир всеки ден. Но молитвите не са достатъчни. Понякога мир не се постига с добро. Искам всички да се обединят и да се противопоставят на тази агресия".
Светлана:
"Искаме Европа да помогне с всички свои сили и средства, за да може да се да се обуздае тази ситуация. Ние сме малка държава. Имаме различия. Различните партии и политически сили имат различия. Спорим. Но това да става в рамките на държавата. Това са си наши държавни спорове. Нямаме нужда отвън да ни ги решават. В Днепър, където живея, цялата документация е на украинския език. В България има също много хора, които знаят много различни езици, които говорят различни езици. Обаче радиото ви и телевизията говорят на български. И на вас не ви се казва, че това не е правилно. Не ви се казва, че руският е по-красив, по-приемлив. И да се заявява готовност някой да ви "спасява". В моята работа на учител аз работя с много деца. Говоря и с много родители. Ако те се обръщат към мен на руски, аз им отговарям на руски. Когато ми говорят на украински, отговарям на украински. Защото просто растем с тези два езика. Никой не ни налага нещо, никой не ни затваря за това, че говорим руски или украински".
Елена казва, че ѝ се иска по някакъв начин Европа да се обедини. "Вижте какво става на границата с Полша, с Румъния, с Молдова. Има много големи опашки от хора, които искат да се махнат от Украйна. Но такава опашка няма на границата с Русия".
"Много не си иска тази война да приключим така по-бързичко. И да не живеем по телефоните. За всеки един от моите ученици ме боли душата. Защото не знам в този момент къде са те. Говорим си с техните родители. Крият се някъде по мазетата. Някои са в този район между Азовско море и Мариупол. Някои нямат вода, храна, няма пари, няма как да излезеш на улицата, защото се страхуват да не ги разстрелят", допълва Светлана.
Засега Елена и Светлана ще останат в България. Сигурни са, че това е по-безопасният вариант за тях. Дали ще се върнат в Украйна?
"Аз имам роднини в Русия, но няма да отида при тях. Не сме се карали или нещо… Така се случи съдбата… Аз не мразя руснаците. Но ако ми се наложи да бягам нанякъде, няма да отида в Русия. Защото никой не може да ме застави да ги обичам. Имам си дом – Украйна".
Светлана не отговаря. Но знае, че дъщеря ѝ и съпругът ѝ са там.
Интервюто със Светлана и Елена можете да чуете в звуковия файл.
Най-вероятно още през следващата година България ще разполага с летателна техника за гасене на пожари. Това заяви на брифинг съветникът на министъра на вътрешните работи генерал Николай Николов, който следи развоя на възобновилия се пожар в Пирин. 51 са пожарите на територията на страната, като 10 от тях са напълно потушени, каза Николай..
Криминално проявени български граждани ще бъдат депортирани от Великобритания без право да обжалват решението преди изгонването. България попада в списък от нови 15 държави, добавени към схемата наречена "Депортация сега, обжалване после". Новата схема ще позволи повече чуждестранни престъпници ще бъдат депортирани, преди да бъдат разгледани..
Запазване на суверенитета на Украйна и гаранции за сигурността ѝ са приоритет, в които Европейският съюз се опитва да убеди Доналд Тръмп преди срещата му с Владимир Путин в Аляска в петък. Върховният представител за външната политика и сигурността Кая Калас свика днес извънредна онлайн среща на първите дипломати на страните членки. Тя я..
Партия "Продължаваме промяната" (ПП) изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до еврокомисаря по правосъдие и върховенство на закона Майкъл Макграт, в което изразява сериозни притеснения относно избора на политически неутрален и независим ръководен орган на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Поводът е..
Софийският градски съд остави за постоянно в ареста мъжа, обвинен в опит за грабеж пред банков клон в София. При инцидента от 8 август, в столичния квартал "Дианабад", той направи опит да отнеме чанта за лаптоп от жена, в която е имало сума от 114 000 лв. Опит за грабеж на голяма сума пари завърши неуспешно в София Мартин Цанков е с..
Първи случай на марсилска треска в област Монтана. Разболяла се е жена на 71 години. Случаят е доказан серологично. Жената е от община Берковица, съобщи Елена Тодорова, директор дирекция "Надзор на заразните болести" в РЗИ - Монтана. "Заболяването започва с повишена температура, обрив и характерно черно петно на мястото на ухапване"...
Изложбата "Умни минерали за умни телефони" в Националния музей "Земята и хората" продължава да събира посетители. Съвременните мобилни телефони стават все по-съвършени във възможностите си. Все по-свързани с изкуствения интелект и все по-персонализирани и многофунционални. В същото време за направата на тези смарт устройства са нужни..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Ежедневните тренировки не водят до по-бърз ефект за тялото ни през лятото – организмът ни има лимит, който може да понесе и да се възстанови, а..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..