За Светлана и Елена от Украйна войната не е нещо абстрактно. Но те не са я и виждали. Двете жени са били в България, когато тя избухнала. Затова не се определят като бежанци. Но ставащото в родината им не им дава покой, защото там са останали семейство и приятели.
Елена и Светлана дошли у нас на почивка преди нахлуването на Русия в Украйна. И останали тук. Като бежанци. Родните ги посъветвали да не се прибират. Сърцето на Светлана е при дъщеря ѝ и съпруга ѝ, които са в град Днепър.
"Вече от седмица живеем на квартира. Колко дълго ще продължи това, не можем да кажем. Платили сме до края на март. Семейството ми остана в Днепър. Днес ми казват, че е тихо. Но атомната електроцентрала, "Запорожката", е на два часа път от града ни и информацията, че я обстрелват много ни притесни. Денят ми започва с телефоните. Звъним на роднините, на познати. Дъщеря ми е там, съпругът ми остава с нея. Иска ми се да я измъкна. Може би в тази ситуация щеше да ни е по-лесно да сме там заедно. Но градът е в централна Украйна, а пътят до Лвов също е дълъг с влак. Пък и пътят не е много сигурен".
Светлана се свързва с дъщеря си, която показва през телефона опашките пред банкоматите. Елена допълва, че дори и да са неработещи, превеждат някаква част по картите. Но според двете проблемите тепърва предстоят. И то не само за тях - украинските граждани, които по стечение на обстоятелствата са останали в България. А и за всички останали, дошли без дрехи, само с паспорти и малкото пари. Елена обяснява:
"Добротата има също някакви граници. Сега идват майки с деца, които имат повече нужда от помощ. Да, много сме благодарни на това, че българският народ ни предоставя някаква помощ. Ето и човекът, който ни каза, че ще ни помогне, е тук, до нас. Но това в никакъв случай не е достатъчно. Затова е много важно да има по-облекчени процедури, по които да се дава статут на бежанец, например. Искаме да се чувстваме като пълноценни членове на обществото".
Светлана допълва:
"Разбирате ли, ние сме нормални хора, които могат да се грижат за себе си. За тези 56 години съм минала и през тежки времена, преживяла съм разпада на Съветския съюз… Искаме паспортните процедури да бъдат много по-простички. И да може тези хора, украинците, дошли от войната, да могат по-лесно да могат да си намират работа. Защото сега, ако получим статут на бежанци, в следващите 90 дни няма да можем да работим. Обаче как да живеем тези 90 дни. Нужна е храна, нужен е покрив над главата. Още е зима. След 26 март, като ни свършат парите от наема, какво ще се случи. На практика ще излезем на скамейката отпред. Може би ще отидем и на Лъвов мост. И още получаваме сега съдействие от човек, но нали и той си има семейство, бизнес, живот. Не може да изискваме от него постоянно да се занимава с нас".
Светлана е детска учителка, а Елена – фармацевт. Двете сега живеят в София на място, за което са платили наема почти до края на март. Със сумата от 200 лева, казват, че трябва да изкарат, докато си намерят работа. Търсят я в ресторант, където вероятно ще станат готвачки. И двете споделят, че на фона на тяхното положение, има по-зле. Затова смятат, че могат и те да помогнат с нещо. Светлана показва на телефона си какви неща изработва с ръцете си.
"Аз например съм учителка, която учеше децата в училище за чужди езици. Правихме творчество, рисувахме. И съм готова и тук да правя това - просто да се грижа за деца. Разбира се, има я езиковата бариера. Обаче ние учим български. Знаем украински, знаем руски. Защо да не научим и българския".
Елена и Светлана бягат от политическите въпроси. Но не крият възмущението си от пасивността на Европейския съюз.
"Трябва да се намеси. Ние сме далече от политиката, обаче това, което мога да кажа, е че просто с всички сили трябва да се стремим към това да има мир. Молим се за мир всеки ден. Но молитвите не са достатъчни. Понякога мир не се постига с добро. Искам всички да се обединят и да се противопоставят на тази агресия".
Светлана:
"Искаме Европа да помогне с всички свои сили и средства, за да може да се да се обуздае тази ситуация. Ние сме малка държава. Имаме различия. Различните партии и политически сили имат различия. Спорим. Но това да става в рамките на държавата. Това са си наши държавни спорове. Нямаме нужда отвън да ни ги решават. В Днепър, където живея, цялата документация е на украинския език. В България има също много хора, които знаят много различни езици, които говорят различни езици. Обаче радиото ви и телевизията говорят на български. И на вас не ви се казва, че това не е правилно. Не ви се казва, че руският е по-красив, по-приемлив. И да се заявява готовност някой да ви "спасява". В моята работа на учител аз работя с много деца. Говоря и с много родители. Ако те се обръщат към мен на руски, аз им отговарям на руски. Когато ми говорят на украински, отговарям на украински. Защото просто растем с тези два езика. Никой не ни налага нещо, никой не ни затваря за това, че говорим руски или украински".
Елена казва, че ѝ се иска по някакъв начин Европа да се обедини. "Вижте какво става на границата с Полша, с Румъния, с Молдова. Има много големи опашки от хора, които искат да се махнат от Украйна. Но такава опашка няма на границата с Русия".
"Много не си иска тази война да приключим така по-бързичко. И да не живеем по телефоните. За всеки един от моите ученици ме боли душата. Защото не знам в този момент къде са те. Говорим си с техните родители. Крият се някъде по мазетата. Някои са в този район между Азовско море и Мариупол. Някои нямат вода, храна, няма пари, няма как да излезеш на улицата, защото се страхуват да не ги разстрелят", допълва Светлана.
Засега Елена и Светлана ще останат в България. Сигурни са, че това е по-безопасният вариант за тях. Дали ще се върнат в Украйна?
"Аз имам роднини в Русия, но няма да отида при тях. Не сме се карали или нещо… Така се случи съдбата… Аз не мразя руснаците. Но ако ми се наложи да бягам нанякъде, няма да отида в Русия. Защото никой не може да ме застави да ги обичам. Имам си дом – Украйна".
Светлана не отговаря. Но знае, че дъщеря ѝ и съпругът ѝ са там.
Интервюто със Светлана и Елена можете да чуете в звуковия файл.
Първото по рода си събитие "Нощ в Трънско" организира Трънското туристическо дружество. Любители на нощното небе, планинари и астрофотографи се събират на 16 август в 21.00 ч. в махала "Маниш" в трънското село Врабча, за да наблюдават и снимат звездите. Красивата трънска природа предлага запомнящи се гледки, не само по многобройните..
Сложна е пожарната обстановка в цяла Гърция, предупреждават от Гражданска защита. Все още горят десетки пожари. На много места се наложи през нощта да евакуират туристите. На остров Хиос десетки туристи бяха прехвърлени с катери на морска охрана от плажа в друг район на острова. Изгоряха къщи, вили, хотел. Евакуираха дори пациентите на една..
"За да се реши цялостният проблем, ни трябва язовир. Не можем с общински бюджет да направим язовир ." Това заяви пред БНР кметът на Плевен д-р Валентин Христов. По думите му, проблемът няма да се реши дори с подмяна на цялостната водопроводна мрежа. "Дори да имаме чисто нова водопреносна мрежа, ако няма какво да тече в нея, пак ще бъдем..
След пожарите това лято делникът в някои от костинбродските села продължава да е белязан от безводие. След пожара в Костинбродско: пепел, загуби и нерешени проблеми Водопроводът е положен в началото на 60-те години на миналия век , старите етернитови тръби дават изключително много дефекти, поддръжката е трудна, а водните загуби – големи...
"След 35 години разграбване, разбойническо-мениджърска приватизация и унищожаване на капитала на държавата, е време за ново начало в управлението и стопанисването на държавната собственост. Разграбването на общото благо трябва да престане. Активите са на хората и трябва да останат на хората", обяви Делян Пеевски, цитиран от пресцентъра на ДПС -..
Преговорният процес между САЩ и Русия за Украйна досега не се състоя. Петте посещения на специалния пратеник Уиткоф не бяха кой знае колко продуктивни. Тръмп разчита на двустранните срещи , за да има конкретика в диалога по темата "Украйна". Путин отива на тази среща с желание , защото това го легитимира като част от преговорите за бъдещето..
Чудотворната икона Света Богородица, донесена от манастира "Пантократор" в Света гора, ще бъде в София до 18 август. Иконата ще бъде в софийския храм Свети Седмочисленици. Патриарх Даниил обясни, че иконата е тук заедно с отец Генадий Мартинов, който търси подкрепа за строежа на храмов комплекс за българската общност в украинския град Арциз...
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..