В рамките на 30 минути канцлерът Олаф Шолц заличи десетилетни принципи на германската външна и отбранителна политика на Германия. Социалдемократът, активният борец за мир през 80-те години, Шолц обяви на извънредно заседание на Бундестага в неделя огромен фонд от 100 милиарда евро за модернизиране на армията. От тук насетне Германия най-накрая ще изпълни ангажимента си към НАТО да харчи годишно 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана. И още едно табу отмени Шолц - Германия доставя оръжия на Украйна.
"24-ти февруари 2022 година е началото на ново летоброене в Европа. Светът след тази дата никога няма да бъде същият". С тези думи започна речта на Шолц, която вече се смята за обрат в германската политика.
Има моменти, които историците няма нужда да оценяват като исторически. Миналата неделя, в 11.00 ч. в Бундестага в Берлин настъпи исторически момент.
"Путин иска да изгради руска империя. Той иска из основи да промени отношенията в Европа и да ги пригоди към неговия вкус. Както виждаме в Украйна, Путин е готов на военна сила, за да постигне целта си. Затова трябва да се запитаме какви способности имаме да се защитим - днес и в бъдеще? В рамките на държавния бюджет за 2022 година ще отделим извънредни средства за Бундесвера в размер на 100 милиарда евро. От сега нататък всяка година разходите на Германия за отбрана ще надвишават 2 процента от БВП".
След края на Втората световна война Германия се превърна в пацифистка държава. С разрешението на победителките следвоенна Германия се сдоби със собствена армия, но сгушена под ядрената закрила на Америка, издигна пацифизма в култ. Не случайно походите за мир срещу надпреварата във въоръжаването придобиха именно в тогавашна Западна Германия мащабите на масово обществено движение, довело до създаването на днешната управляваща партия на Зелените. Защото те се бореха не само срещу ядрените централи, а и срещу ядрените оръжия. В годините на Студената война германците нямаше нужда да се бият, но след падането на Берлинската стена голяма Германия вече не можеше да се държи настрана от конфликтите по света. И въпреки това пацифизмът е толкова дълбоко вкоренен в германците, че заявката на сегашното правителство за извънреден военен бюджет от 100 милиарда евро е равносилно на революция.
"Очевидно в канцлерството разбраха, че досегашният политически курс не отговаря на времето, в което навлязохме, след като Путин влезе в Украйна. Германия не можеше повече да удържа упорития отказ да доставя оръжия в конфликтни региони. Терминът, който използва Шолц - ново летоброене - означава, че трябва да инвестираме повече в отбранителните способности, за да отговаряме на изискванията на НАТО. Мирните времена, в които Германия се наслаждаваше на предимството да е обградена от приятели, отминаха. Не можем повече да седим със скръстени ръце и други да се грижат за нашата сигурност", казва Торстен Бенер, съосновател и директор на Глобалния институт за публична политика в Берлин.
Новият канцлер Олаф Шолц дълго време търпя критика, че е прекалено тих, уклончив в отговорите на настоятелните журналистически въпроси и колеблив в решенията си. И с речта си пред Бундестага изненада публиката. Но дали ще е траен този обрат в германската външна и отбранителна политика?
"Дали е траен този обрат? При всички положения обратът е реакция на събитията. Никой не иска да се въоръжава до зъби. Не знам дали това е истинското лице на Олаф Шолц, но със сигурност той е реалист и остава верен на себе си дотолкова, доколкото не се заблуждава, че времената вече са други. Със сигурност трайна е промяната, която предизвика путиновият режим. Трайна е опасността за нашата сигурност. Германия няма много голям избор как да реагира и поради още нещо - знаем, че Съединените щати няма вечно да се грижат за нашата сигурност. Кой знае кой ще спечели президентските избори през 2024 година? Европа трябва сама да се погрижи за себе си. Най-мощната икономика в Европа не може да не участва подобаващо в укрепването на сигурността на Стария континент".
Преди десетина години един полски евродепутат каза, че Полша се страхува повече от пасивна Германия отколкото от силна Германия. Превръща ли се Федералната република сега във водеща европейска сила под натиска на съюзниците си?
"По-скоро мисля, че Германия поема подобаващ на нейната икономическа мощ ангажимент. Не може най-голямата европейска икономика да си позволи да има неокомплектована армия. Ако под водеща роля разбираме, че Германия задава тона и всички я следват, бих казал, че далеч не всички в Европа искат такъв вид германско лидерство. Заради нашата история трябва да сме много внимателни, когато се опитваме да задаваме тона в Европа. Засега Германия просто трябва да запълни дупките във военния бюджет".
Войната в Украйна Олаф Шолц нарече изрично "войната на Путин". И това разграничаване между Путин и Русия очевидно му е важно, защото в речта си пред Бундестага каза, че помиряването между руснаци и германци след края на Втората световна война е важно за историята на двете държави.
"Войната на Путин е обрат. Обрат и в нашата външна политика. Колкото се може повече дипломация, без да сме наивни - това продължава да бъде нашият стремеж. Но истинският диалог се води от двама. Няма да отказваме диалог с Русия. В такива екстремни ситуации задачата на дипломацията е да подържа отворени дипломатическите канали. Всичко останало би било безотговорно", каза канцлерът. В момента не може и дума да става за изграждане на обща архитектура за сигурност в Европа с Русия, но Шолц изрично подчерта, че в дългосрочен план сигурността в Европа не може да бъде гарантирана чрез конфронтация с Русия.
Какво означава това за бъдещата политика на Германия спрямо Москва?
"Траен мир в Европа наистина не може да бъде постигнат без Русия. Но в момента Русия води война срещу суверенна държава и заплашва останалата част от Европа. Това, което имаше предвид Олаф Шолц, се отнася за Русия след Путин. Германия ще продължи да води диалог с Русия, но след Путин. Ерата на германската наивност в отношенията с Русия приключи. Да залагаш на диалога с Путин и да се хвърлиш в енергийните обятия на Русия въпреки войната в Грузия, въпреки нахлуването в Донбас и анексирането на Крим, въпреки убийствата на критици на Кремъл, въпреки опита за отравяне на Навални - тези наивни времена окончателно отминаха".
След нахлуването на Русия в Украйна две от трите управляващи партии в Германия - социалдемократите и Зелените - загърбиха свои традиционни и основополагащи принципи.
"Със сигурност ще видим реакция от депутати на управляващите социалдемократи и на Зелените, които речта на Шолц ги завари неподготвени - канцлерът не беше обсъдил поврата в германската външна политика с всички от управляващата коалиция. Според мен несъгласните с Шолц ще надигнат глас, което ще изправи коалицията пред изпитание", прогнозира Торстен Бенер.
А как изглеждат опозиционните християндемократи след историческия обрат на управляващите? Измъкна ли Олаф Шолц всички козове, които криеше в ръкава новият лидер на ХДС Фридрих Мерц?
"Не съвсем, но първите депутати, които скочиха от местата си в Бундестага и започнаха да аплодират социалдемократа Олаф Шолц за увеличаването на средствата за отбрана, бяха опозиционните християндемократи. Новият им лидер Фридрих Мерц предложи съдействие, но същевременно предупреди, че правителството трябва да съумее да убеди германците в необходимостта от тази инвестиция. Нека не забравяме, че мекият тон на Берлин към Кремъл не е запазена марка само на социалдемократите. Това беше германската политика през последните повече от десет години, т.е. на правителство, водено от християндемократите".
Обратът към по-голям ангажимент на Германия, включително и военен, неминуемо ще пренесе световните конфликти на прага на Германия. Готови ли са германците за това? Едно общество, което години наред живееше удобно в благоденствие и спокойствие за сигурността си благодарение на американците, а сега ще се наложи да затегне коланите?
"Инвестициите в Бундесвера имат за цел да укрепят отбранителните способности на Германия и НАТО. Това ще доведе до засилено присъствие на германски военни по източния фланг на Алианса. След като години наред изпращахме Бундесвера в отдалечени точки на света, сега фокусът се премества в Европа. Обратът в политиката по сигурността вероятно ще бъде оспорван в германското общество. Първите социологически допитвания показват, че 78 процента подкрепят решението за заделянето на 100 милиарда евро за отбрана. Но това е сега. В момента, в който германците усетят по джоба си, че тези пари не отиват за социални политики или образование, дебатът ще стане много по-остър. Но докато има война в Европа и докато не е ясно, накъде ще вървят Съединените щати, германците ще подкрепят тази политика. Съмнявам се, че сегашната широка подкрепа ще е трайна. Рано или късно хората ще усетят, че парите за отбрана липсват в други области. И тогава дебатът ще бъде много тежък. Този дебат ще бъде опасен за стабилността на правителството, което дойде на власт със съвсем различен дневен ред - вътрешнополитическа модернизация, опазване на климата, енергийна диверсификация. За да бъде Германия конкурентен играч в света, трябва да се модернизира и да навакса проспаното от Ангела Меркел през нейните 16 години управление. А сега, заради войната на Русия в Украйна, това ключово намерение на правителството трябва да остане на заден план. В перспектива това е опасно както за Германия, така и за Европа. Въпреки това мисля, че германците разбират какво се случва. Войната на Путин е обрат в хода на историята. И това не го казва само германският канцлер Олаф Шолц, каза го и френският президент Еманюел Макрон. Това изисква реакция".
В тази толкова наситена с външна политика реч на канцлера Олаф Шолц остана почти незабелязан и един друг исторически обрат, този в енергийната политика. "Ще намалим зависимостта си от енергийни доставки от Русия", обеща Шолц. А финансовият министър и лидер на либералната партия на Свободните демократи Кристиян Линднер, иначе твърд привърженик на фискалната дисциплина и резервиран към амбициозните климатични цели на Зелените, обяви в Бундестага: "Възобновяемата енергия е енергията на свободата". Така звучи новото летоброене в Берлин.
В Италия се провежда общонационален протест на магистратите в защита на конституцията и срещу обявената от правителството съдебна реформа, която в момента се обсъжда в парламента. Магистрати и съдии не са съгласни с предложената реформа, която предвижда разделяне на кариерните пътища на прокурори и съдии. В комюнике на Националната асоциация..
Конституционният съд възложи на ЦИК да преизчисли резултатите от изборите. Съдът установи неточно отчитане на резултатите от парламентарните избори в почти половината от секциите. ЦИК ще трябва да съобрази констатираните от съда неверни данни и да каже дали коригирането им ще промени финалния резултат от вота - колко гласа ще правят..
След двегодишно прекъсване в църквата "Св. Александър Невски" в местността Бакаджика край Ямбол отново беше отслужена литургия и се чу камбанен звън. Службата беше ръководена от Сливенския митрополит Арсений в съслужение с пловдивския владика Николай, Смолянския епископ Висарион и свещеници от няколко епархии. За възстановяването на манастира..
Папа Франциск бележи "леко подобрение", докато се бори с пневмония в болницата, а по-рано беше съобщено, че възникналият проблем с бъбреците му е разрешен, информираха днес от Ватикана В бюлетина на пресслужбата на Ватикана се изтъква, че: "Клиничното състояние на Светия отец през последните 24 часа показа допълнително леко подобрение. Леката..
Иран е ускорил производството на уран със степен на обогатяване, близка до тази, която го прави годен за използване в ядрени оръжия, според анализ на Международната агенция за атомна енергия. В поверителни доклади на надзорния орган на ООН се посочва, че по данни от 8 февруари Иран разполага с над 274 килограма уран, обогатен до 60%, предаде..
Статия в "Шпигел" прави връзка между победата на изборите на партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) в западногерманския град Гелзенкирхен и социалния разпад в бившия индустриален център, където живеят 13 хиляди трудови имигранти от България и Румъния. ХДС/ХСС печели изборите в Германия, но с по-слаб резултат от прогнозирания Задава ли..
Съединените щати няма да предоставят гаранции за сигурността на Украйна. А за НАТО украинците "могат да забравят", обяви американският президент Доналд Тръмп. "Ще бъдем на терен там - това е нещо като автоматична гаранция, защото никой няма да прави проблеми, когато нашите хора са там," каза Тръмп, като анонсира намерението си да подпише заедно с..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..