"Хората, които отричат 3 март днес, не са много. Това е определена група, която винаги е съществувала. Причината за популярността на тази идея днес е политическата конюнктура и ужасната война недалече от нас. Повечето от хората, които поставиха под въпрос националния празник, не са историци, а политолози, социолози, културолози, хора, които мислят от днес за днес, а не мислят какви са причините за тези национални символи. Тези хора се виждат в днешната реалност и се съобразяват с днешната реалност. Повечето не уважават личното си минало, което им развързва мисленето, за да се приспособяват към всяка променяща се реалност. Това е обратното на свободата, това е да сме в плен на моментната конюнктура".
Това каза пред БНР проф. Искра Баева, историк от Софийския университет.
Според нея свободата е бреме и за да бъде човек свободен, трябва да се настрои да рискува:
"Свободата се плаща. Нашата свобода сме я платили с усилията на много българи, които са се борили през цялото Възраждане, с живота на много войници от руската армия, от българското опълчение".
По думите ѝ русофобията не е свобода или смелост, а "нещо, което е в реда на нещата, харесвано и официално стимулирано, а през последните 10 дни и обосновано":
"Това, което става в Украйна, е неприемливо - военна сила, страда мирно население, огромни потоци от бежанци. Винаги ще бъда противничка на войната".
В предаването "Политически НЕкоректно" тя допълни:
"Първата жертва на всяка война е истината. И ние сме в това състояние. Това би трябвало да се отнася преди всичко за Русия и за Украйна. И в едната, и в другата гледна точка много малко истина можем да потърсим, това е пропаганда. Лошото е, когато подобен ущърб е нанесен и на други държави, които не са част от тази война, които искат да изработят своя собствена позиция, както е България. Връща се цензурата, това е естествен резултат от войната".
Проф. Баева подчерта, че социалните мрежи създават вакуум и "всеки е в своя си аквариум, събрал се съмишленици и е склонен да вярва на това, което вижда там, и когато се сблъскат различни гледни точки, непримиримостта е голяма".
"Нас ни мъчи сателитният синдром. По времето на Източния блок бяхме най-верният сателит на Съветския съюз, сега се опитваме да сме най-верният сателит на САЩ и на Запада. И се дразним, че ни изпреварват другите - Полша, Балтийските републиките, Румъния. И искаме, ако можем, да ги избутаме, а това е тъжно".
Интервюто с проф. Искра Баева можете да чуете в звуковия файл.
Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд. Върховните съдии..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..