Там, където птиците (вече) не летят високо

Лора Търколева разказва за войната в Украйна през думите и песните на музикантите Сергей Бабкин и Андрей Запорожец

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сирени, удари, трясък. Така звучи сега вторият по големина град в Украйна – Харков. Пожарникари гасят огъня след поредната ракета, отломки падат от поразените сгради, оцелели биват изнесени на носилки от спасителите.

„Защо нас? Ние сме обикновени хора”, пита уплашена местна жителка, уловена в едно от видеата, разпространени от световните медии.

Преди обаче в Харков много често се чуваха други гласове. Гласовете на две момчета, сприятелили се още в гимназията. Сергей Бабкин и Андрей Запорожец, по прякор Sunsay, създадоха група 5’nizza през 2000 г. Имат няколко албума, както и солови изяви и участия в други проекти, и въпреки че уж се разделиха през 2007-а, през 2015-а пак се събраха. Всъщност май никога не се и разделиха наистина, защото си останаха приятели и продължават да пеят и свирят заедно. Последната обявена дата за концерт на 5’nizza беше в понеделник, 28 февруари. Момчетата дори работеха по нови съвместни песни.

Сега свободата за Сергей и Андрей вече може да бъде само състояние на духа. Не е никак малко, но все пак. „Когато вие спяхте, ние летяхме”, изпяха 5’nizza в песента „Свобода” преди почти 20 години. Как ли звучи тази свобода сега, когато в небето над Украйна летят ракети, а хората не могат да спят с дни и нощи?

И Сергей, и Андрей са във възраст за мобилизация. И двамата са ужасени от войната. Така я почувства Андрей, споделяйки в кратко видео в Instagram:

„Трудно е да се повярва, че Русия ни нападна толкова жестоко и страшно. Има какво да направите, хора. Не мълчете. По възможност, запазете спокойствие и взимайте правилни решения.”

На фона на детска глъчка от съседната стая Андрей разказва за поредния обстрел над Харков и за жертвите. Описва ситуацията като потресаваща. Той е от рускоговорещите в Харков и преди е споделял, че мисли на руски, когато пише текстовете на песните си.

На 25 февруари актьорът и музикант Сергей Бабкин трябваше да представи своя нов солов албум. В него пее на украински, руски и английски. Сега Сергей не изпълнява тези песни, а напомня на Владимир Путин за песента „Да живееш вечно” от първия му самостоятелен албум „Ура”. Въоръжен само с гласа и китарата си, Сергей пее за мерзостта от ласкателните плъхове и предупреждава още в първите секунди: „Колкото и да живееш, пак ще умреш. Не е ли ясно, няма вечно да управляваш!”. Песен, записана преди 20 години, изпята на нов, взривяващ глас. Като „Войник”, която момчетата написаха много преди сегашната война, много преди анексията на Крим. През 2014-а вече я пееха истински украински войници, които знаеха наизуст текста за недоносените деца на войната, хвърлени в битка в страна, забравена от Бога, герои в незнаен роман, които молят майчина ръка да заличи раните им.

Във видео, публикувано в Youtube преди дни, Сергей казва, отново на руски, че е със семейството си в село, което обича и познава от детството. Не моли за своето спасение, а моли всички свои приятели в Русия да пишат, да говорят, да разубеждават заблудените и да знаят – това не е спецоперация. Моли и майките, и съпругите на руските войници в Украйна:

„Обадете им се, кажете им: нека се свържат с приятелите си, а те – с приятелите си и те – с приятелите си. Нека е верига. Моля, съобщете им, че това не е истина, че всичко, което ви говорят... Да, казват: „спецоперация”, но каква „спецоперация”, момчета, ако танкове минават в центъра на Киев, където вървят хора, където хората са в колите си, посред бял ден? Каква спецоперация? Какви могат да са тези учения? Как може да се вярва в това, въобще не разбирам. Как? Танкове премазват коли с хора. Това ли е спецоперация? Това ли е учение?”

„Открийте очите, моля, своите и на другите. Своите, на хората, на които не сте безразлични и които не са безразлични на вас. Моля, открийте очите, ушите им. Звъннете и им кажете направо какво става. Нека всеки, който може, у когото все още се включват разумът и сърцето... Тези деца, тези мъже, които дойдоха, които бяха изпратени тук, кажете им, моля, нека свалят оръжието, да се разпръснат и да си отидат вкъщи.”

Сергей Бабкин моли руснаците с ум и душа. А руските институции не помолиха, а направо накараха децата във федерацията да гледат видеоурок, в който им се обясни, че НАТО е опасност, че в Украйна се провежда освободителна мисия, от която има нужда. Според образователното министерство децата ще се научат и да различават лъжите от истината в потока от информация. Явно в Русия твърде много майки и бащи ще трябва да говорят на децата си след училище.

Връзката и с Андрей, и със Сергей тези дни се оказа напълно невъзможна. Остават само тревогите как са те, как са близките им, сънародниците им. Но остават и песните. При това – не само в концертите.

„Але” стана част от втория сезон на сериала „Слуга на народа”, който пък прокара пътя на Володимир Зеленски от актьорската игра към политиката. Преди третия сезон вече бе ясно, че Зеленски ще се кандидатира за президент, а той – третият сезон, който има само три епизода, показа Украйна, разделена на части от олигарси.

„Всичко беше наблизо. Вярвам, че сме на път. Същността е една – милиони многоцветни хора. Няма значение кой си и къде. Исках. Изкачване нагоре без раница. Толкова исках”, гласи текстът на песента. Уви, накрая винаги има едно твърде голямо „НО”.

Сергей и Андрей винаги са искали да бъде иначе. На 18 февруари 2016 г. Запорожец идва с групата си Sunsay за втори път в София.

Тогава в интервю за „Хоризонт” говори за музиката и хората две години след анексията на Крим:

„Ситуацията е наистина сложна в момента. Всъщност аз живея на границата между Украйна и Русия, в Харков. Там сме рускоговорещи и има силна връзка с Русия, даже и сега. Затова тази война сега е ужасно тъжно нещо за хора като мен.”

„Долетим” – песен на духовните учители, сенсеите от Sunsay от онази повратна 2014-а. „Да летим с хартиени самолети. Вратите не те пускат, но не ме интересува, ще седя, колкото искам”. Това не е песен за войната, това е просто още една от песните, които казват много с наглед скромни изразни средства. „Докато са едва живи, хората минават. Ще седя да гледам съня”, пее Андрей. Две години след анексията на Крим той е свирил само веднъж там, при това почти инкогнито, в бар на приятели:

„Знам, че някои хора ме осъждат за това. В техните очи съм едва ли не терорист или и аз не знам какъв предател. Това е адски, адски тъжно, защото аз не виждам ситуацията така, както я виждат и възприемат повечето хора в моята страна. Може би защото съм живял и в Украйна, и в Санкт Петербург, Русия. Живях и в Индонезия. Просто мога да живея навсякъде, по един месец тук или на другия край на света. Виждам прекрасни хора навсякъде.”

Сега прекрасните хора навсякъде са поставени на изпитание, по-голямо от товара, който мнозина от тях могат да понесат. На тези, които намират сили да се усмихват, когато говорят за тъгите си, днес не им останаха сили дори за най-тъжните усмивки.

„Давам си сметка, че може би само в моя вътрешен свят може да е така – без граници, без лимити. А животът е суров”, казва преди 6 години Андрей Запорожец със слънчев прякор и с фамилия на съветска марка коли. А приятелят му от детинство Сергей в края на февруари 2022-ра все още крепи вярата си, докато се моли за мир за всички.

„Бог е с нас, Бог всичко вижда. Бог ни помага. Всичко ще е добре. Всичко ще приключи скоро, зная. Но сме длъжни и да направим нещо за това. Сбогом!”

Ще бъде ли всичко добре или да се сбогуваме с вярата си? Днес границите, в които живяха и твориха Сергей Бабкин и Андрей Запорожец, се преначертават насилствено и всички чудаци като тях, някога така близки, рискуват да останат твърде далеч едни от други. „Там, където птиците не летят високо. Там, където аз и ти вече няма да сме”, както пяха и още пеят Сергей и Андрей.