Петър Райчев е един от първите българи, осъществил блестяща международна кариера по големите сцени в цяла Европа, партнирал си с най-великите певци от първата половина на ХХ век: Шаляпин, Батистини, Страчари, Руфо, Гали Курчи, Дал Монте и др.
През 1912 г., след като държавата не му отпуска средства да следва в Италия, младият Петър Райчев, вече познат на столичната публика с изявите си на сцената на „Оперната дружба“, заминава за Русия, за да следва в Московската консерватория. Там негов учител е знаменитият Умберто Мазети - с него той усвоява тайните на белкантото. След блестящото завършване на Консерваторията той е поканен за солист на Болшой театър, но решава да се усъвършенства в Италия със стипендия от прочутия театър.
В Неапол учи при знаменития тенор Фернандо ди Лучия и дебютира на сцената на неаполския театър „Сан Карло“ в ролите на Рудолф от „Бохеми“ и Херцога“ от „Риголето“. Неочаквано е поканен да замести в спектаклите на „Севилският бръснар“ големия тенор Алесандро Бончи на сцената на Ковънт Гардън. Дирижира Леополдо Муньоне, а негови партньори са Зелма Курц и Рикардо Страчари. Представянето му е много успешно и Райчев бързо се прочува като многообещаващ тенор. Следващата година обикаля големите италиански оперни театри и пее с най-прочутите певци на Италия. Все пак той има ангажимент към Болшой театър и се завръща в Русия през 1914 г., но отново по стечение на обстоятелствата дебютът му е на сцената на Мариинския театър с ролята на Ромео от операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно - този път замества внезапно заболелия Леонид Собинов, един от идолите на руснаците.
След успешния си дебют Петър Райчев получава покани от всички големи оперни театри на Русия. Пее известно време в театъра „Музикална драма“ в Петербург. По време на Първата световна война обикаля буквално цяла Русия - пее в Иркутск, Омск, Тбилиси, Ташкент, Харков, Киев и още къде ли не. През 1920 г. решава да се завърне в България, но престоят му е кратък - остава недоволен от обстановката в Софийската опера, особено от интригите и клюките, и отново е на път. От този момент Райчев не се задържа никъде на постоянна работа - пътува непрекъснато от театър в театър, получава много покани, но като че ли не иска да се обвързва дълготрайно с определена трупа. Спира се в Белград, Загреб, Любляна, пее в Милано - в театър „Дал Верме“, за кратко учи при прочутия Котони, продължава с гастроли в Малта, Кайро, Венеция, Триест, Болоня, Палермо, Верона.
С голям успех преминават участията на Райчев във Виена като Херцога от „Риголето“. През 1927 г. с ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ се изявява впечатляващо на Берлинските музикални тържества. Същата година в Будапеща пее във „Фауст“ заедно с Шаляпин. След Букурещ прави голямо турне в Германия заедно с великия Матия Батистини - шест концерта и участия в десет спектакъла заедно. В Париж негов партньор в „Риголето“ е Тита Руфо.
През 1929 г. се включва в новосъздадената Руска опера, пее на премиерата на „Княз Игор“, гостува със състава в Испания и Португалия, а в Германия е заедно с Шаляпин. От 1932 г. е в Милано, но има ангажименти и като режисьор в Загреб, Прага, Виена и все по-често гостува на сцената на Софийската опера. Завръща се окочателно през 1936 г., но през следващите години продължава да гостува на различни сцени в Европа и предимно в Германия, където прави и всички свои грамофонни записи.
В Златния фонд е запазено изказване на Петър Райчев от 1958 г., в което той си спомня за първите години от съществуването на Оперната дружба“. Чуйте в звуковия файл.

"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за вдъхновението и идеята на песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години. "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое голямо учудване и..
Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София. Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“. Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото. Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..
Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...
Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..
С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си. Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..
На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
" Благомир Коцев сякаш пречеше на всички още с избора му , защото решенията му бяха твърде много в полза на обществеността на Варна. Той опита да забави..