"Евробокс- представя"- сръбския музикант Marko Luis- живот между Германия и Сърбия

   Марко Луис е роден в Мюнхен и е син на сръбския музикант Любиша Стоянович Луис. През 2001 г. високият 194 сантиметра Марко участва в Европейското първенство по баскетбол с германския национален отбор за юноши до 16 години. Но преди да се захване с баскетбол, Марко Луис, учи ударни инструменти в консерваторията в Мюнхен. През 2007 г. се премества в Белград и се дипломира в университета със специалност технология на звукозапис и звуков дизайн през 2014 г. Година по- късно през май 2015 г. издава първия си самостоятелен албум. Тази кратка визитка допълва моят събеседник Марко Луис, в телефонен разговор, който проведохме часове преди да отпътува от Белград за Мюнхен със семейството си.

"Израснал съм в Мюнхен, Германия. Там бях момче от Югославия, така да се каже аутсайдер, но всеки месец си ходехме в Белград и се оказа, че и там ме приемат като аутсайдер, това обаче не беше чак толкова лошо за мен. Всъщност през цялото време бях някаква смес между германец и сърбин и тази комбинация за мен беше добра. От една страна като сърбин бях настроен да възприемам свободно и с лекота повечето неща, докато в Германия животът ме научи да съм дисциплиниран, например знаех, че трябва да стана в 8 часа сутринта, за да не закъснея. Така че комбинацията от тези две невероятни култури стана добра предпоставка за развитието ми в бъдеще като музикант и като личност въобще. Учих в музикално училище, когато бях на 11-12 години, това е училище за млади музиканти. Но когато станах на 14 години спрях с музиката и започнах да играя баскетбол. Направих продължително прекъсване за музиката, защото станах голяма звезда в баскетбола. Включиха ме в германския национален отбор за юноши. Играх около две години в националния отбор. Когато дойде време да следвам избрах университета в Белград. Приеха ме технология на звукозапис и звуков дизайн за филмова и театрална музика във Факултета по драматични изкуства. След като получих магистърската си степен по тази специалност, останах в Сърбия и започнах да свиря с моя баща. Той беше много известен певец в Сърбия, а преди това в Югославия, казва се Любиша Стоянович Луис, но го познаваха повече с псевдонима Луис. В бенда му свирех на перкусии и ударни инструменти. А започнах да пея, просто защото трябваше да финансирам живота и следването си в Белград. Оказа се обаче, че ми харесва да правя и да изпълнявам музика и така записах първия си албум, после дойде и вторият албум и така до днес имам издадени девет албума. Първите ми два албума са записани с групата ми „Маракуя“. След това издадох шест солови албума. Моят първи солов албум беше на английски „ Shine on me“ и беше приет много добре от аудиторията. Но няколко месеца по- късно интересът към мен намаля. Тогава издадох албума „Безкрай“. Той беше подчинен на идеята всяка песен да е дует. Винаги, когато си купувам компактдиск и в него има дует съм много щастлив и задължително това става любимата ми песен в този компактдиск. Затова си казах: „Защо да не направя албум само с дуети, тогава всяка една песен от този албум ще е моята най- любима песен“. Направих дуетен албум и той беше първият ми албум на сръбски език. С него постигнах огромен успех в Сърбия и въобще в региона, истински бум направих с този албум. Започнаха да ме канят на фестивали, а издаването на втория ми албум „Евридика“ беше още една стъпка напред. И с всеки следващ албум, достигах все по- голяма аудитория, повече хора и концертите ми ставаха по- мащабни. Тази реакция от страна на публиката ми даде огромен стимул и енергия да правя всяка година по един или два албума. Миналата година издадох соловия си албума „Свобода“ и след няколко месеца издадох първия си албум за деца, казва се „Казвам се слон“, на сръбски- Ja Se Zovem Slon". Засега всеки мой албум е приет много добре от публиката и това ме вдъхновява, мотивира ме и ми дава творческа увереност да създавам още и още музика, защото когато насреща си имаш някой, който очаква от теб нови песни, не е трудно да твориш."

Марко Луис написа  и изпълни песента "Дуде" за филма „Нечиста кръв: Грехът на предците“, базиран на творбите на Бора Станкович. Това е първият филм на сръбски език, прожектиран в стрийминг платформата "Netflix".

 "Баща ми имаше една песен, огромен хит, казва се „Дуда“- „Дудо“. Това е галеното име на майка ми, неговата съпруга, така че баща ми нарече песента си „Дудо“. Сега пък аз направих песента „Дуде“. Наистина стана забавно. Всъщност филмовият екип и моята звукозаписна компания ме поканиха да направя една или две песни за саундтрака на филма „Bad Blood”- Лоша кръв. Когато ме попитаха дали съм съгласен, бях толкова щастлив от предложението, че буквално след три секунди бях готов с отговора „Да“, защото една от моите големи мечти е да се приближа колкото се може повече до кино индустрията. Може би някой ден ще ми се удаде да напиша музика за цял филм или филм-мюзикъл. Но в случая за филма „Лоша кръв“ написах оригиналната песен „Дуде“. Реализацията много ми допада и като начин на изпяване и като аранжимент и въобще въздействието, което оказва. Много съм горд с това мое постижение. И много искам да дойда при вас и заедно да изпеем някои от моите песни, защото харесвам много вашата култура, българският фолклор, българските фолклорни инструменти. Хората, които познават моята музика знаят, че използвам много български мелодии и въобще България ме вдъхновява много. Също така много бих се радвал да участвам на някой ваш фестивал. Дори имам много хубав дует с един български изпълнител- Бобо, който включих в моя албум „Безкрай“ и също така една песен с Бобо и с Тони Зен от Северна Македония. Това беше първата ми съвместна работа с български изпълнител и се надявам да не е последната."

Цялото интервю с Марко Луис за предаването "Евробокс" чуйте в приложения аудиофайл.