В Ловеч няма координационен център, който да насочва бежанците

Какъв е пътят на украинците до работни места и създадена ли е необходимата организация от страна на местните власти, институциите и бизнеса да се помогне на тези хора сами да изкарват прехраната си у нас, а не да чакат на помощи и дарения? 

Няма прилики, има само разлики в организацията на полско-украинската граница и тук, в България. Оказва се, че на 20-ия ден страната ни не е готова и няма координация, отбелязва кореспондентът на БНР в Ловеч Пламен Христов, който отразява дни наред влизането на бежанци от Украйна в Полша. 

• Всички бежанци в Ямболско са настанени и подкрепени

Оказва се, че не е толкова лесно и просто бягащите от военните действия да получат статут на временна закрила, коментира Христов в предаването „Хоризонт до обед“.

В Ловеч няма координационен център, който да насочва бежанците. Изнесена група на Бюрото по труда днес ще посети туристическа база в Рибарица, уточнява журналистът.

Мая Йовкова е приютила в дома си украинките Виктория, Таня и Маргарита. От началото на войната си кореспондира с украинска организация за придвижването на бежанци и настаняването им. Опитва се да помогне на трите украински момичета да започнат работа.

Ако се регистрират със статут закрила, те ще могат да започнат работа и да получават помощи, както и да имат право на спешна медицинска помощ, пояснява Йовкова и обръща внимание върху дългите срокове и сложните процедури.

Таня е с медицинско образование, Маргарита – технолог-сладкар. Получили са предложения за работа. Таня – в местната болница, на Маргарита и Виктория ръка подава ловешки хотелиер.

„Защо да не я приемем? Тя има квалификацията за медицинска сестра. Радвам се, че може да сме полезни. Изгодата е и за нас - влиза млад кадър в тази болница, който като се обучи, има бъдеще“, декларира директорът на болницата в Ловеч Янко Кочев. 

„Много е тихо тук, но периодично ми се причуват някакви звуци. В Харков много бомбардираха. Тук е уютно. Хората са доброжелателни, помагат“, споделят момичетата, които искат да останат да живеят и да работят в България.

• От войната до старозагорското село Дълбоки