Новата книга на Георги Гроздев е „Мостове и Делби

Интервю на Светлана Дичева с Георги Гроздев в предаването ''Графити по въздуха''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Ако ние нямаме развита собствена култура, ако не опазваме и не развиваме собствения си език т.е. ако ние нямаме собствена идентичност, ние не можем да имаме елит. Елитът е еманация на културата, еманация на това, което е един народ, една нация. Известно е колко е драматична съдбата не само на България, на Балканите и на други страни. Този въпрос: „Имаме ли елит, дами и господа?“ по необходимост, поради фактите, с които съм се срещал и продължавам да се срещам го разглеждам в сравнение с елита на съседните страни, с елита въобще на другите цивилизовани страни. Всъщност тази „книжка“ джобен формат, както може да се нарече на шега, е свързана формално с една календарна дата. Изминаха 30 години от основаването на издателство „Балкани“. Истинският повод е, че продължава да битува в общественото съзнание, в медиите, в голяма част от все по-невежото и неграмотно българско население едно фолклорно мислене, което е било характерно за по-минали времена. Сега се реанимира в средата на жълтата култура, в средата на безнаказаната и безполезна демокрация. Това фолклорно мислене със завидна лекота изрича глупости", каза за БНР писателят и издателят Георги Гроздев за неговата книга „Мостове и Делби – имаме ли елит?“ Става въпрос за отношенията ни със Северна Македония.

Той заяви, че за една вечер един гражданин може да се събуди на другия ден „политик“.

"И дори да не е ходил в Македония или да е бил там един път, или една вечер, не знам колко време, на другия ден да каже, че има решение. И да започне да обвинява македонците, да превъзнася българите. И въобще да си прави пълен тюрлю-гювеч от културата и историята без да се е срещал, както на мен ми се е налагало и случвало, с десетки македонски писатели, поети, културни дейци. 40 автори от Северна Македония, тогава само Македония, са издадени в сп. „Литературни Балкани“ и в издателство „Балкани“. Аз не бих могъл да пиша и да говоря за тях, както се „говори в телевизора“, да не казвам в радиото. Те са ми колеги, те са ми приятели, като писател и издател имам човешки отношения с тях. По същия начин и те имат подобно отношение. Искам да кажа, че в тази „книжка“ е обобщен по необходимост моя скромен опит като частен издател, който започва своята дейност с девиза: “Всеки може сам, но по-добре заедно със съседите!“ По определение този девиз изключва омразата към съседите. На Балканите, ако не мразиш съседите си, значи си предател. И аз очаквам от това скромно интервю с вас да има и такива реакции, защото няма да повтарям елементарните фолклорни истини на велики патриоти, които сега се разпространяват и лансират медийно. Докато медийните мегдани са завардени от платени гавази, както би казал Захари Стоянов, а независимото професионално мнение, специално по този тъй наречен „македонски въпрос“, е захвърлено към кофите за боклук. В края на краищата има предразсъдъци, има бариери, които стоят на пътя на бъдещето. Колкото повече ровим и се завираме в историята, толкова повече ще се самозаключваме във фризера на тази история", допълни в предаването "Графити по въздуха" Георги Гроздев.

В „Мостове и Делби – имаме ли елит?“ той засяга един по-скорошен етап, в който е бил и пряк участник.

"След 1991 г., когато 50 годишната изолация беше преодоляна и със скърцане се открехна вратата, в снопа светлина, който премина през процепа, първи проходиха писателите. И друг път сме говорили, че в Балканска Библиотека за първи път в културната ни история участваха едни от най-добрите писатели от всички страни на полуострова без изключение. Затова, в която и страна да отида сега мога да занеса 4-5 техни книги преведени на български. Това важи и за поетите и писателите от Македония. Българските предразсъдъци в момента не се коментират".

На въпрос познаваме ли реалността на базата на рехавите ни контакти включително рехавите културни контакти в момента, той отговори.

"Още през 2006 г, когато беше преведен моя роман „Плячка“ там, това беше някакъв пробив в официалната им среда, въпреки техните масови предразсъдъци. Професор Вера Мутафчиева, мир на праха й, приятел на издателство „Балкани“, личен приятел, отбеляза: “ Колкото и странно, най-слабо сме си представяли братята македонци, трайно и враждебно двустранно неведение.“ Това беше част от неййния предговор към сборника с балкански разкази „Снощи минах“. Тя изтъква странното неведение като един от най-компетентните ни историци- познавачи на Балканите. Така ми каза: Господин Гроздев, най-хулните думи за България са казани в Скопие, а не някъде другаде. В същото време се радваше да участва в „Балкани“. Помагаше на усилията ни, абсолютно частни, авантюристични дори в някакъв смисъл, които стъпка по стъпка, въз основа само на лични контакти, без участие на никакви официални институции, напредваха и така стигнахме до около сто издания, до много срещи и контакти. На мен ми е съвестно, чувствам го като свой дълг към тези хора, някои от тях починаха в Македония, а и в България, с които изграждахме мостове, които мостове сега се взривяват ей-така между другото. Но какво общо има това с елита? Има общо, тъй като се оказа, че македонския и политически елит, доколкото го има и там, в предишните години е бил по-далновиден от българския. Той инвестира сериозни средства и усилия в собствената си култура, литература и език. В резултат на което в повечето западноевропейски университети има катедри по македонски език".

Георги Съзирам една изключителна опасност за българския език и българската култура.

"Нашата култура е загърбвана и пренебрегвана дълги години, не само през последните 30, фактически от 90 г. България няма стратегия, единствената страна на Балканите, която няма национална стратегия. Дали защото нашето Възраждане не е завършило, дали защото огромното български землище е било разпокъсано така жестоко, дали защото просто нашият „елит“ в кавички е недостатъчно неграмотен, неподготвен. Ето – културният бюджет на Македония е равен на военния. Защо те могат да ценят своята култура и техният език, за който някои у нас говорят пренебрежително: на какъвто език искат да си говорят. Сещам се за Иво Андрич, първият балкански нобелов лауреат, който казва: Най-голямата прокоба на балканите във всички области не само политика, кулутура е липсата на пълно и безпрекословно уважение към личността на другия е това, което ни отделя от останалия цивилизован свят".

В книгата са публикувани текстове за Любчо Георгиевски – поет, публицист, премиер на Македония и най-младият такъв в света / на 32 г./ според книгата на Гинес.

"Професор Любиша Георгиевски, известен културен деец, режисьор и театрал посланик тук и председател на парламента на Македония. Специален раздел има за Ганчо Савов, историк на южнославянските литератури, преводач, приятел и дългогодишен сътрудник на издателство „Балкани“. Той почина неотдавна на 91 г. Бил е в затвора по времето на социализма за „шпионаж в полза на Югославия“ в продължение на 11 г, цялата присъда е за 18 г. В 1990 г е реабилитиран напълно. Това са хора, през чието съзнание и чиято съдба е преминала балканската драма, съдба или прокоба. Вера Мутафчиева казваше и това: България е в центъра на Балканите, тя е плащала и плаща всички сметки на Балканите. Няма как в Европа, хората, които имат нормално отношение към тези проблеми да разберат една такава позиция, в която някой стои на вратата като кондуктор и казва: я да видим кой с шапка и кой е без шапка, да видим какво носиш в джобовете си, за да решим дали да те пуснем или да не те пуснем. Останалите европейски старни итехните елити искат да разберат за какво става въпрос. Става въпрос за една култура – българската, която е много близка с македонската култура, става въпрос за това, че в Македония има поети, писатели, които са превеждани в Европа в пъти повече, отколкото българките им колеги, става въпрос и за това, че Македония е била европейска, както и Сърбия, като част от Югославия много преди в България да падне желязната завеса. В 1960 г. там има частни издателства, превеждат се западни автори, които у нас бяха забранени до 1991 г. И още са живи хората, които са израснали в тази среда. Не знам на какво основание и с какво самочувствие всичко се свежда до елементарни обвинения в национализъм, патриотизъм. А въпросът е да не би да стане така след време, че ние, българските автори, казвам го на шега, да трябва да се превеждаме на македонски, за да ни четат в Европа. Това е едн парадокс. Състоянието на българската литература и култура като знание за нея извън България, а и в страната, е на много ниско ниво. Това е резултат от абсолютното опростачване на хора, от които зависи това да не е така".

На въпрос ще бъде ли предаден българският национален интерес, когато се правят такива концесии с нашата история.

"Не става въпрос някой да предава някого, а да не се задействат онези рефлекси, действащи дори на подсъзнателно ниво, рефлекси на омраза към съседите. Нали, който не мрази, значи е предател. А има обективни факти, които ние би следвало да признаем за културата на Македония, за нейните творци, за нейното устройство, както и те за нас. Но ето я и историята, за която мнозина са се загрижили".

Издателството, в което работи Георги Гроздев в поредицата „Памет“ издаде два тома голям формат Албуми „Войните на България за освобождение и национално обединение“ от 1878 до 1945 г. Руско-турската освободителна война, сръбско-българската война, двете балкански войни, Първата и Втората световна война.

"Там са документирани със снимки от английски и западни печат интересни факти. Също така издадохме и „Българската бойна слава“, в което за първи път бяха съобщени и класифицирани по дати и години премълчавани факти, щото се сърдели съседите. Добре. Сключи се споразумение да се поддържат българските паметници, макар то да не се спазва или се изпълнява противоречиво.
Възниква един въпрос към нас като българи: същите албуми и книги ги подарихме и на българската черква „Свети Георги“ в Одрин. При превземането на крепостта са загинали десетки, стотици български момчета, но е запазен само един паметник. Искам да кажа, че българската памет, военна и културна, би трябвало да бъде грижа най-напред на българската държава, а после и на съседите".

На въпрос имаме ли елит и как ще се градят мостове на Балканите. Особено между България и Северна Македония, той каза:

"Българският елит, трябва да бъде оценяван, доколкото го има, според фактите. Като завършва периодът 1941-1945 започва един друг период, който го знаем".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.