Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Културни войни“ с Владислав Апостолов:

Фукуяма и сбърканите пророчества

Владислав Апостолов
Снимка: Ани Петрова

Представете си архитект, който проектира грандиозни кули, катедрали и мостове, които се срутват под тежестта на собственото си некадърно, неадекватно планиране, и падат в праха с катастрофални последици. Ще може ли такъв архитект да си намери работа, след като последните му проекти още се намират сред купчина унизителни и опасни руини? 

Нито една нормална компания или държава не би наела личност, маринована в репутацията на зрелищни и демонстративни провали. Но какво се случва, ако архитектът е интелектуалец, който вместо сложни съоръжения прави прогнози и стратегии за „международното положение“? Те също са зрелищно погрешни и се сгромолясват като фундаментално сгрешени сгради, но въпреки това техният автор продължава да получава поръчки. Коя от коя по-престижни, по-добре платени и агресивно рекламирани. В един момент срутилата се постройка дори се представя за шедьовър на архитектурата. Представете си подобно безумие.

Всъщност, няма нужда. Архитектите на провалените прогнози и идеи отново са тук. Готови с подробен и амбициозен строителен план. Всички знаем, че новият дизайн е като стария, само че нов, ако трябва да перифразираме други интригуващи класици на съвременния абсурд.

Тези своеобразни „мандарини“ на модерното мислене не се отказват. Ето го Франсис Фукуяма – мислителят, който ни снабди с най-масово разпространяваната заблуда на нашето време. Авторитетът на системата, интелектуалецът на режима, политическият гуру на либералната екосистема не е сменил професията и попрището, не се занимава с търговия на плодове или поправка на обувки. Не, той отново ни казва какво се случва, а което е по-важно – какво ще се случи. С всичко. И навсякъде.

Нека си припомним за Франсис Фукуяма. През 90-те той опраши либералния ред с фундаменталната си книга за края на историята, в която ни каза, че социокултурната еволюция е приключила и сме се срещнали с универсалната и финална форма на човешко управление – либералната демокрация. Малко идеи в човешкия опит са били по-погрешни и в същото време по-масово налагани. Няколко години след прогнозата за „края на историята“ беше болезнено ясно, че Фукуяма е говорил глупости. Представял е желаното за реално, пласирал е идеологията като заместител на действителността. Слагал е плюшени емоции там, където трябва да има гранитни факти. Той сам призна, че се е объркал и дори опита самоирония с фразата за „края на края на историята“, но след това веднага продължи с новите прогресивни пророчества.

В един по-логичен свят никой нямаше да взима Фукуяма насериозно след подобен провал. Той щеше да пише книги, да дава интервюта, да изнася лекции, може би да печели добре, но никога повече посланията му нямаше да се превръщат в основа на световен дискурс. Образно казано, от метрополия, Фукуяма щеше да стане периферия, дълбока мисловна провинция. Но не и в нашия свят. Ето го отново в сърцето на глобалния разговор - доминира информационния пейзаж с цитатите си.

От Ню Йорк до София „умните и образовани“ люде споделят и се прекланят пред новите интервюта и статии на либералния мислител с голямата грешна прогноза. Какви са шансовете Фукуяма отново да говори глупости? Явно няма значение. Днес той ни съобщава как „войната в Украйна ще спаси либерализма“. Ах, този либерализъм. Сега Фукуяма говори против Путин, както се очаква от него, но слага там още имена като Орбан и Тръмп. Те били заплаха за демокрациите, казва още човекът, който сложи край на историята. Нищо критично за Байдън, а и за Обама, подкрепен горещо от самия Фукуяма. Някой ще си помисли, че тези световни мислители са всъщност посредствени партийни пропагандисти. Този някой да не разчита на ласкави отзиви от медиите, обаче.

Защо се случва това? Защо западната информационна система ни сервира шарлатани и тяхното „змийско масло“ като единствена и последна истина? Колко ниско мнение имат медийните властелини за нас?

Не е само Фукуяма. При всяка световна криза като по алгоритъм се споделят специално написаните по повода статии на интелектуалеца Ювал Ноа Харари, почитан като божество сред техно бароните и либералните елити. В първите седмици на пандемията Харари написа как представители на точно тези елити трябва да са единствените със свобода на придвижване и привилегии по време на карантина. Чудно защо го харесват толкова. Проблемът е, че го споделяха и хора извън дефиницията му за „избрани“. Тогава Харари хвалеше Китай и удряше по Тръмп. Днес пък пише как „Путин вече загуби тази война“, но също и как „в Украйна е заложена на карта посоката на човешката история“. Същата история, която трябваше вече да е свършила, нали?

Фетишистите на тема дипломи и експертиза постоянно се смеят на простолюдието, което се хващало на пропаганда и езотерични измислици. А после същите споделят Фукуяма и Харари като безпогрешни тотеми на истината. Тях и всички останали, официално одобрени „глобални мислители“, обединени от минало на свирепо сгрешени прогнози. В България също има такива „шамани“. И още ги споделят. Някои пишат за „Ню Йорк Таймс“. Там грешните прогнози и лошите идеи са в добра компания.

Икономистът Томас Соуел има страхотна книга за „вулгарната гордост на интелектуалците“, които никога не носят отговорност за провала на идеите си. След години това, което Фукуяма и компания пишат днес, вероятно ще изглежда нелепо. Но те пак ще пишат, пак ще ги налагат и пак ще им вярват. Наречете го проклятието на „либералните Касандри“. Те ще са с нас до края на историята, че и след това. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21

Отец Генадий от град Арциз: Хората ми задават тежки въпроси, душата ми вадят!

"Имаме близки и познати, които воюват на фронта или лежат ранени в болница, имаме и загинали приятели във войната в Украйна, това е изпитание и за духовенството, и за всички останали , каза за "Хоризонт" отец Генадий от град Арциз, Украйна .  "Когато е в мирно време, проповедите на свещениците са едни, във военно време е необходима лична..

публикувано на 21.05.24 в 10:45

След LUNAR нека бъде светлина и в Нощта на музеите

Десетки разнообразни културни и научни институции се включват в Европейската нощ на музеите (галерии на открито и закрито, национални и градски музеи, научни и културни институти, архиви, къщи-музеи на големи български писатели и поети, съвременни пространства за изкуство и култура). Над 60 обекта се включват в инициативата "Нощ на..

публикувано на 18.05.24 в 11:53