Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва да се преразгледат сроковете в Зелената сделка, дори Германия не може да се откаже от руския газ от днес за утре, казва преподавателят

Проф. Йорг Химелрайх: Амбициозните климатични цели ще трябва да почакат

„Русия винаги ще намери на кого да продаде своите ресурси - светът е гладен за енергоносители“

Снимка: naukamon.eu

„Всички санкции имат едно общо нещо - провалят се.“ Твърдението е на Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“. Друг авторитетен учен, историкът Нийл Фергюсън, твърди, че не санкциите решават победата на бойното поле, стига да има достатъчно гориво за танковете и храна за войниците. Според него Западът е допуснал наивната грешка да вярва, че ще спре Путин чрез санкции.

Европа позволи да се обвърже самоубийствено с енергийните доставки от Русия, така че да не може да включи вноса на газ и петрол в списъка със санкции. Десетилетия наред най-мощната европейска икономика, Германия, остана подчинена на енергийното лоби, защото повярва на мантрата му, че зависимостта е взаимна - Германия има нужда от газ, а Русия - от твърдата валута. И че чрез търговските отношения ще помогне на руското общество да реформира авторитарния режим на Путин. Германия не е сама. И други големи европейски икономика, както и цяла Източна Европа останаха още от годините на Студената война в енергийната зона на влияние на Русия. Европа подминаваше предупрежденията на Америка със саркастичното предположение: „Те просто искат да продават втечнения си газ“. А на Полша - с високомерния коментар: „Това е посткомунистическа истерия“.

Защо Европа допусна да остане в енергийния плен на Русия? С този въпрос започва разговорът с проф. Йорг Химелрайх, преподавател във Висшето бизнес училище в Париж.

„Русия е традиционен доставчик на енергоносители, още от времето преди падането на Берлинската стена. Западна Германия първа сключи договори за доставка на газ от тогавашния Съветски съюз. В края на 70-те години това се възприе като стъпка в правилната посока, като стъпка, която ще допринесе за разведряването между Изтока и Запада.

Москва имаше интерес да получава твърда валута за газа. А извън това, Съветският съюз беше световна сила, която не се стремеше към промяна на статуквото, а искаше само да запази влиянието си в Източна Европа. Путин обаче промени тази парадигма. Той не само се стреми към промяна на европейския ред, но както видяхме, е готов да го постигне със сила. И превърна енергийните доставки в инструмент на политиката.

Днешна Европа позволи тази енергийна зависимост да продължи, защото природният газ се вписва в новата зелена политика. Използвайки газ, Европа може значително да намали вредните емисии от въглищата.“

Говорихте за политическата рамка на дългогодишната енергийна зависимост на Европа от Русия, но тя се промени след идването на Владимир Путин на власт. Вие още през 2007 г. предупреждавате за първи път за намеренията на руския президент да промени европейския ред. Проспа ли Западът неговите анонси, че има план, който в момента се опитва да осъществи?

„Когато говорим за Запада, трябва да правим разлика между Америка и Европа. Що се отнася до енергийните доставки, Съединените щати внасят малки количества руски петрол и никакъв газ, така че не може и дума да става за зависимост. Но Америка допусна стратегическата грешка да се предовери на духа от 90-те години и подцени амбициите на Путин да преначертае границите в Европа.

Путин нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата катастрофа“ на 20-и век. Съединените щати не обърнаха особено внимание на това и се съобразиха с желанието на Полша, балтийските републики, а по-късно и на България и Румъния да влязат в НАТО. Но не си дадоха сметка, колко дълбоко ще наранят Русия, която е потънала в имперска носталгия.

В никакъв случай не казвам, че НАТО не трябваше да се разширява, но Западът подцени значението на този процес за Москва и последиците от него. Нещо повече - Западът не отчете значението на Русия за европейската сигурност. Бившият американски президент Барак Обама нарече Русия регионална сила и Вашингтон се обърна към Далечния изток и съревнованието с Китай. Това беше голяма стратегическа грешка на Америка.

В същото време Европейският съюз не съумя да се обедини около обща политика спрямо Русия. Франция се опитваше да подържа добри отношения, докато Полша не спираше да предупреждава за опасността, която произтича от Москва. А източноевропейските страни членки нямаха друг избор, освен да продължат да доставят газ и петрол от Русия. За тях преходът към възобновяема енергия е особено труден и използването на руския газ като средство за намаляване на вредните емисии е ключово средство за постигане на климатичните цели.“

Американският президент Джо Байдън призна, че Америка налага ембарго върху вноса на руски петрол, защото може да си го позволи. Както пролича от срещите на върха на ЕС, 27-те не могат да последват американския пример. Как да излезе Европа от енергийната зависимост от Русия?

„Според мен е много важно Европа да преодолее тази зависимост, при това възможно най-скоро. Това вероятно ще се случи на два етапа - първо ЕС ще наложи ембарго върху вноса на петрол, а след това и на газ. Но зависимостите в рамките на Общността са много различни и от това произтичат два проблема - икономическите последствия за отделните страни-членки и очакваното социално сътресение, което хората трябва да понесат.

Не вярвам, че ЕС ще успее скоро да вземе такова решение, въпреки бруталната война в Украйна. Дори икономически силни държави като Германия не могат да си позволят да се откажат от руския газ от днес за утре.“

В момента се търсят спешно и може би дори хаотично алтернативни доставчици на газ, но това коства време, а и пари. Европа излиза от пандемичната икономическа криза и влиза изтощена в следващата. Има ли сили и за Зелената сделка?

„Мисля, че амбициозните климатични цели ще трябва малко да почакат. Знаете, в Германия партията на Зелените е част от управляващата коалиция. Вече се чуват плахи коментари, че приоритетите трябва да се преосмислят, че вероятно ще се наложи да използваме по-дълго въглищата, отколкото бяхме планирали. Крайната цел - отказът от изкопаемите горива - не е променена, но сроковете ще се променят.

Зелената сделка не се отменя, тя е голямата стратегическа рамка. Но междувременно в Европа се завърна войната и никой не знае колко дълго ще продължи и какви ще са трайните последици за икономиката. Затова ще трябва да преразгледаме сроковете в Зелената сделка.“

Приходите от продажбата на газ и петрол са основен източник за финансирането на Путиновата война в Украйна. Тези приходи се равняват на близо 40 процента от русия държавен бюджет. Само петролният износ миналата година е донесъл около 180 милиарда долара. Може би ще Ви прозвучи прекалено опростено, но европейските милиарди за петрол и газ спомогнаха на Владимир Путин да укрепи властта си в Кремъл. Обеднява ли сега Европа заради това, проф. Химелрайх?

„В известна степен това наистина е така, колкото и грубо да звучи. Аз далеч не съм единственият учен, който години наред предупреждаваше, че Путин гради своя автократичен модел на управление благодарение на милиардите в твърда валута от продажбата на газ и петрол. Русия винаги ще намери на кого да продаде своите ресурси. Светът е гладен за енергоносители. Е, цената вероятно няма да е толкова добра, колкото в Европа, но Русия няма какво друго да предложи. Русия няма друго освен природни ресурси.“

Какво ще струва на Европа ембаргото върху вноса на петрол и газ от Русия? Според различни данни икономическият ръст в ЕС е спаднал с между 4 и 5 процента заради пандемията. Цели икономически отрасли все още не могат да стъпят на краката си.

„Няма да е лесно. Всичко зависи от това колко бързо Европа може да промени политиката си. Общо взето съм оптимист и смятам, че сегашната криза ще ускори прехода към възобновяеми енергоизточници. Ще ни коства много усилия и пари, но ще се откопчаем от хватката на Русия. Просто трябва да инвестираме много по-бързо във възобновяемите енергоизточници.

Никой не знае, колко дълго ще продължи войната и дали Путин ще ескалира напрежението, а от това зависи кога Европа ще се откаже от руските енергийни доставки. За Путин на карта е заложена личната му съдба. Не вярвам, че той ще се откаже с лека ръка от властта, а това не означава нищо добро за цивилното население на Украйна. Войната няма да свърши скоро.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Теодора Димитрова: Увеличават се желаещите да станат учители

Над 900 души от цялата страна вече са заявили участие във входящо обучение и въведение в приложното образование, с което на 16 септември започва второто издание на приложната програма за нови учители в Академия "Синдео". Програмата е насочена към хора с висше образование, които искат да се развиват като учители. "Синдео" е академия, която..

публикувано на 07.08.25 в 10:54

Парите за отбрана - откъде да дойдат и за какво да се харчат

Сътрудничество с индустрията у нас и много повече пари за отбрана ще трябва да защитават и ресорното министерство, и правителството след лятната ваканция.  България пое ангажимента през пролетта да вдигне процента за отбрана от 2,09 до 3,5 от брутния вътрешен продукт в следващите 10 години . Поиска и милиарди заеми за нови способности.  18..

публикувано на 07.08.25 в 07:43

Кабинетът създаде държавно дружество "Магазин за хората"

Правителството одобри създаването на държавно дружество „Магазин за хората“. Целта е осигуряване на достъпни български стоки, уточняват от правителствената пресслужба. Идеята за създаването на верига магазини за храни, които да предлагат евтини български продукти, беше лансирана в началото на годината от лидера на ДПС-Ново начало Делян..

публикувано на 06.08.25 в 12:10
Мартин Атанасов

Мартин Атанасов: Когато институциите мълчат, по-важно е да не мълчим ние

Два месеца след като беше представена публично, интерактивната карта "Черна писта" – разработена от 18-годишния Мартин Атанасов – е била посетена от над 300 000 души, а в пиковите дни средно 70-80 хиляди души са влизали в нея. Платформата визуализира повече от 177 000 пътнотранспортни произшествия, регистрирани от 2021 г. насам, и показа как..

публикувано на 04.08.25 в 19:03
Никола Рахнев

Граждани в борбата с пожарите: Доброволци купуват автомобили и помощни средства за гасене

"Вече дарихме една пожарна кола в Хисаря и тя е участвала в гасенето на над 30 пожара.  В момента сме в процес на закупуване на втора и на трета. Едната ще отиде в Пловдив, другата – вероятно в Тополовград". Това разказа пред БНР Никола Рахнев, създател на доброволческата инициатива Гората.бг. "Когато държавата не е достатъчно активна,..

публикувано на 04.08.25 в 13:20

Приемането на България и Румъния в Шенген не увеличи броя на туристите в Северна Гърция

Приемането на България и Румъния в Шенген не увеличи броя на туристите в Северна Гърция. Причината е във високите цени, а не в границите, коментират от туристическите агенции. Не се потвърдиха очакванията на гръцките хотелиери в Северна Гърция, че отворените граници с България ще увеличат туристите това лято. Статистиката за юли показва, че..

публикувано на 04.08.25 в 10:29

Д-р Светослава Тончева: Има завръщане на хората към библиотеките

Утре стартира 11-ият сезон на "Зелени библиотеки" в парковете на София. Началото е от парк "Гео Милев".  "Има подготвена богата музикално-културна програма. Читателите ще имат възможност да се срещнат с известни български автори",  посочи пред БНР д-р Светослава Тончева - ръководител направление "Библиотечни колекции" към Столичната библиотека...

публикувано на 01.08.25 в 11:14