Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов

Българската Македония и спиралата на историята

"Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна"

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Стопкадър, Bulgaria On Air

На 18 април 1913 г. в Лондон започват преговорите за края на Първата балканска война. Днес този епизод от историята ни често е забравян, защото помним само това, което последва – националната катастрофа. Подписаният в британската столица мир дава надежди за разрешаване на националния ни въпрос и обединението на почти всички българи в една държава. Победата е извоювана с кръвта на целия народ, на обикновените хора, но, за съжаление, царят, дипломацията и елитът ще проиграят всичко постигнато през следващите години.

Началото на конфликта идва логично. След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание в началото на века, проблемът с християнското население в Османската империя остава. Българите са преследвани и избивани почти цяло десетилетие. Хиляди бежанци от Източна Тракия и Македония търсят спасение в страната ни. По този начин силно се намалява присъствието на българско население в териториите, които вече са оспорвани от съседните ни държави, независимо че са наясно с преобладаващия етнически състав на населението там.

Безспорно, силното революционно движение в Македония и тесните му връзки с българския политически елит слагат фокуса на проблема предимно в тази посока. Ако погледнем днес, стратегически и икономически по-ценни изглеждат териториите на Източна и Беломорска Тракия. Естествено, не може да очакваме, че емоциите, които поражда родният край, могат да бъдат преодолени. Поради това Македония продължава да стои в центъра на българската политика. Просто водачите на освободителното движение като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Пейо Яворов са неразделна част от българското общество, политика и култура. Този факт не може да бъде заобиколен.

Положението на Османската империя към 1911 г. започва да става изключително тежко след като започва война с Италия за земите на Триполитания и Киренайка в днешна Либия. Разделянето в Европа създава възможността за организирането на балканските държави срещу техния  отколешен враг.

Бъдещият раздор е заложен още при създаването на Балканския съюз през ранната пролет на 1912 г. Тогава, при подписването на договорите със Сърбия и Гърция правителството на Иван Евстатиев Гешов се съгласява да изпрати на фронта много по-големи български сили и да поеме основния удар на турската армия по източното направление. В същото време съюзниците ни трябва да проведат операцията предимно по направлението в Македония и Западните Балкани.

При преговорите за първи път е признато правото на Сърбия върху част от териториите в Македония, като остава и т.нар. спорна зона. В документите, подписани с Гърция, също е отворен въпросът за Южна Македония и Солун.

Войната започва на 5 октомври 1912 г., а всички знаем за ентусиазма на младите войници, които заминават на фронта, за да воюват за своите братя, останали под османското робство. Бунархисар, Одрин, Чаталджа, Кресненското дефиле, Солун - българската армия изнася войната на раменете си.

На 28 октомври османското командване моли за мир, но цар Фердинанд отказва, защото мечтае за Цариград. Армията ни е спряна на Чаталджанските позиции, а новите условия на примирието са по-лоши от предишните. Преговорите започват в Лондон, но малко по-късно в Истанбул се състои преврат и войната започва отново.

Българската армия с огромни жертви разбива новите сили на османците, изпратени от Азия. Отхвърлени са десантите при Булаир и Шаркьой. Османската офанзива при Чаталджа е разбита. Превзет е и Одрин. Империята е на колене и отново се стига до преговори. Те пак започват в британската столица и на 17 май е подписан Лондонският мир. Той поставя страната ни пред много мъглява ситуация.

При условие, че в първоначално подписаните тайни договори, оформящи Балканския съюз, няма конкретни териториални клаузи по някои от най-важните въпроси, България остава практически излъгана. Усилията на цял народ са пропилени от политици и дипломати. Естествено, винаги може да се твърди, че условията на времето са такива и Великите сили решават всичко, но след Междусъюзническата война изведнъж Гърция и Сърбия се оказват с огромни територии. Налагат практически пълен контрол върху Македония, а Тракия е напълно загубена за нас. Явно в Белград и Атина са намерили правилния път, а нашият елит не се справя.

За съжаление, когато стане дума за външна политика и дипломация, нещата много слабо са се променили отпреди сто години. Съдбата на Македония отново е на карта. България бе първата държава, която призна независимостта на Скопие след промените, но политиката ни от тогава е просто плачевна. Гръцките представители успяха да издействат дори променянето на името на държавата, а ние не може да се преборим за признаване на собствената си история.

Много хора не разбират, че за изминалите 70 години в Македония е създаден нов народ с нова националност. Няма как ги накараме да се почувстват отново българи, след като толкова време са били забравени от нашата държава. Ако сега обаче, с едно политическо решение започнем да говорим за българско малцинство в Македония, съвсем скоро ще се чуе за македонско малцинство в България. Претенциите към Петрич, Пирин, Банско и Сандански ще се появят от само себе си.

Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна. И отново виждаме липсата на прозорливост и стремеж към самостоятелност у нашите политици. Каквото ни кажат от Брюксел и Вашингтон, е закон.

Историята се повтаря и дано да не стигнем до поредната национална катастрофа, защото отново поставяме на върха хора, които се вълнуват повече от собствения си джоб и чуждите интереси, отколкото за бъдещето на нашата държава.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Яна Алексиева

Яна Алексиева: Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум

" Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум , наука, доказателства и най-вече близко до и с мисъл за децата". Това обясни пред БНР Яна Алексиева от Асоциация "Родители", която застава зад една петиция срещу въвеждането на предмета "Религия" като задължителен в корпуса на средното образование: "Привидно имаше много..

публикувано на 10.09.25 в 13:24
Протест на студенти в Румъния

Граждански активни ли са младите в Румъния?

"Когато видях резултатите от Евробарометър, че младите румънци са най-граждански активни в Европейския съюз, първо се усмихнах иронично ". Това коментира пред БНР румънската активистка Андра Мурешан : "От опитите ми в университетите виждам студенти, които мълчат, дори при сериозни злоупотреби . Все пак има изключения. Създадени бяха..

публикувано на 10.09.25 в 12:59
Ева Майдел

Ева Майдел: Няма голям смисъл да създаваме конкурентни европейски дигитални платформи

Тази седмица в Страсбург се провежда първото Пленарно заседание на европейските депутати след лятната ваканция. Една от темите от дневния ред на парламента днес е облагането с данък на големите дигитални платформи. Депутатите от ресорната Комисия по икономически и парични въпроси ще отправят устен въпрос към Европейската комисия за състоянието на..

публикувано на 10.09.25 в 12:20
Стефан Манов

Стефан Манов: Президент с име Льо Пен във Франция не може да има

"Този ден на социален протест във Франция от доста време повишава коментарите и очакванията". Това заяви пред БНР Стефан Манов : "В днешния ден министърът на вътрешните работи мобилизира 80 000 полицейски служители и Жандармерия, за което някои коментатори казват, че е дори повече отколкото по време на Олимпийските игри, но факт е, че към..

публикувано на 10.09.25 в 10:17
Корицата на книгата Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)

Историкът Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)"

Историкът д-р Александър Стоянов представя книгата "Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)".  "Избрах конкретно тези две дати, защото за мен ефектът, който те постигат върху българското население и на българите като народ в дългосрочен план е приблизително един и същ, за съжаление, тоест ефектът дълготрайно е свързан с унищожаване на..

публикувано на 09.09.25 в 16:29
Адв. Лора Георгиева

Защо АКФ подаде сигнал до Европрокуратурата за разширяването на хранилището в Чирен?

" Още откакто стана ясно, че Европейската прокуратура проверява разширяването на газовото хранилище в Чирен, е ясно, че е допуснато нарушение дотолкова, доколкото "Булгартрансгаз" е одобрил едно изменение във вида на сондажите ". Това коментира пред БНР Лора Георгиева от АКФ: "Става въпрос първо за сондажната част на разширението , тоест з а..

публикувано на 09.09.25 в 15:35

Как върви подготовката на служителите в "Български пощи“ за приемането на еврото?

" По принцип служителите ни не са много, но са добре обучени и пощенската мрежа е достатъчно развита, че да обхваща всички населени места в страната". Това каза пред БНР Пламен Мичев , ръководител на Областна пощенска станция в Благоевград: " Не мисля, че ще има проблем с обслужването на гражданите във връзка с обмяната на левове в евро , тъй като..

публикувано на 09.09.25 в 15:04