В началото на 70-те години на миналия век, режисорът, сценарист и автор Тони Палмър, напуска медията BBC и прави сюрреалистичния филм 200-те мотела заедно с Франк Запа. На Тони Палмър тогава се гледа като на един от малкото хора, способни да направят нещо гледаемо от сценария на Франк Запа за него и групата му, която полудява малък град. Освен това, приносът на Тони Палмър в този филм е привличането на Ринго Стар, който играе ролята на Франк Запа. В интервю за предаването „Евробокс“ по време на гостуването си на София филм фест 2022, Тони Палмър сподели: „200 мотела“ – само за този филм мога да говоря с часове. Имам смесени чувства. Не мисля, че е много добър филм, но знам, че има култов статус сред последователите си и ми е ясно защо. Франк, който беше написал текста и музиката, по едно време искаше и да дирижира оркестъра, но му казах, че с това няма да се справи толкова добре. После искаше да режисира работата на оператора, но му казах, че това е моята работа и, че с това няма да се справи толкова добре. В крайна сметка искаше да играе и главната роля, тоест себе си и тогава му казах, виж гледай си музиката и се фокусирай върху музикантите, които я свирят, а за главната роля защо не изберем някой, който да се облече като теб? Той в крайна сметка осъзна, че в това има смисъл и се зачуди кой може да изиграе тази роля. По това време аз точно бях работил с Ринго Стар по друг филм и казах, че ще го попитам. Най-лошото, което можеше да стане, е да ни откаже. Питах Ринго дали иска да се облече като Запа и да играе в един луд филм. Ринго беше много въодушевен и веднага прие да се включи. Така и направи и се представи страхотно. Той беше и е много добър човек, както разумен, така и интелигентен. Да не повярваш, но в тази лудница, която беше Мадърс ъф Инвеншън, групата на Франк Запа, Ринго внесе усещане за спокойствие и умисъл. До този момент, Ринго се беше снимал в 3филма: Hard Days Night, Help и Magical Mystery Tour.Беше запознат със заснемането на филми и нищо не можеше да го изненада. Когато нямаше нужда от него в снимките, той просто сядаше на един стол и чакаше търпеливо, до следващите инструкции какво да прави. Той внесе усещане за спокойствие в това начинание, за което му бях много благодарен и това му и казах." През 1981 година режисьорът Хю Хъдзън заснема английската историческа спортна драма "Chariots of Fire". Музиката във филма е на гръцкия композитор Вангелис. Поредица от интервюта с Вангелис снима Тони Палмър, но така и не реализира документалния филм, който замисля първоначално Вангелис. Ето каква е причината описана от Тони Палмър: "Като се замисля за всички, с които съм работил до сега, мога с гордост да заявя, че не съм се скарал с никой от тях, дори когато съм правил доста критични филми. Например, направих много критичен филм за актьора Питър Селърс – филмът беше както състрадателен, така и критичен към него. Сякаш бях разголил душата му, но дори и с Питър останахме приятели до смъртта му. Обаче аз подцених Вангелис. Вангелис всъщност ме помоли да направя филма, защото винаги е отказвал да дава интервюта. Не знам защо, но явно просто не му се говореше за нищо и с никого, което мога да разбера. Съпричастен съм към музиканти, според които музиката говори сама за тях и думите не са нужни. Затова се съгласих. Докато правехме филма, той беше невероятно отзивчив. Интервюирахме го всеки ден, в продължение на цели 5 дни и то, за доста дълго време всеки път. Тези интервюта можете да намерите на видео със заглавие „Интервюта с Вангелис.“ Това, което не знаех, както и никой не ми беше нито казал нито ме беше предупредил, е, че Вангелис искаше абсолютно всичко да е под контрола му. Когато завърших филма, той искаше да го смени с това, което на него му угаждаше. Опитахме се да постигнем консенсус, но беше невъзможно – или щеше да е това, което той иска, или нямаше да има филм. Той не ми позволи да издам филма. В крайна сметка направихме версия на филма, която издадохме на ДВД, но не беше това, което аз създадох. Е, имаше някои неща, които бяха мои, но като цяло много му се ядосах, защото се бяхме трудили много по филма и преодоляхме много препятствия докато го завършим. Например, интервюирахме Оливър Стоун, който по принцип не дава много интервюта, после и Шон Конъри, както и Шарлз Азнавур, направо списъкът с хората, които участваха във филма, беше поразителен. Но Вангелис искаше да включим двете жени, с които той от скоро се беше запознал и работеше с тях. Едната се казваше Катлийн Батъл, а другата беше Джеси Нормън и двете, като ги записвах говореха общи неща. Разговарях с тях и се оказа, че те просто няма какво да кажат. Например, питам: „Джеси, какво беше преживяването да работиш заедно с Вангелис? "Амии, вижте сега, значи, той е прекрасен като човек и е велик музикант.“ Да, и слънцето изгрява от изток всеки ден продължава подигравателно Тони Палмър, разбира се всеки знае това. И затова реших да не включвам Джеси Нормън във филма. Вангелис много се ядоса и настояваше да я включим, задължително. Отказах, защото само празни приказки излизат от устата й. Катлийн Батъл също сричаше и мънкаше. Както казах, Вангелис беше напълно побъркан на тема контрол изцяло и напълно. Заради него, за втори път наново трябваше да интервюирам Дейвид Пътнъм, който беше продуцентът на филма Чариътс ъф Файър (Огнени Колесници). Той ми каза, Тони – аз те предупредих, но всъщност въобще не ми беше казал какво ме очаква. Да ме беше предупредил като знае, че е истински кошмар да се работи с него! След това дори успях да осигуря и Ридли Скот за интервю; него го познавам от доста време. Причината е, че Вангелис написа музиката за филма му Блейд Рънър както и по-късно за филма 1492ра, за Христофор Колумб и откриването на Америка. Срещнах се с Ридли около 2 години след като направихме филма, някъде 2008ма, сега вече преди доста време и Ридли ме попита какво става с филма, който правех за Вангелис, защото беше отделил много време за интервюто ни и се чудеше кога най-после ще излезе. Казах му за Вангелис и как искаше да преобърне филма и тогава той ми отвърна – ето затова и ние повече не работим с него. Беше ми много тъжно – дори Депардийо беше включен там. Филмът така или иначе съществува и е у мен, може и да го издадем някой ден." И след Вангелис насочвам разговора ми с Тони Палмър към друг много голям мултиинструменталист- англичанинът Майк Олдфийлд. "Невероятно, но факт – с него си разменяхме имейли точно преди Коледа миналата година. Взаимоотношенията ни се развиха с времето. Познавам Ричард Брансън много добре. И Ричард ми каза - подготвихме нещо ново, но никой не иска нито да го знае, нито да го чуе, камо ли пък да го издаде. И мисля да го издам сам като направя собствена нова звукозаписна компания, която ще нарека Върджин Рекърдс. Попитах за какво точно говори и той ми отвърна, че е запис, подготвен от Майк Олдфийлд, когото може би познавам. Тогава просто бях чувал за него, но не го познавах. Всъщност имах негова плоча, която беше записал заедно със сестра си Сали – бяха Майк и Сали. Ричард ми каза – чуй записа и ми кажи какво мислиш. Тогава ми изпрати пробен запис на плоча, която сега е пълно богатство за мен, защото беше пробният запис на творбата Тюбюлър Белс. Слушах и по средата на първата част, звъннах на Ричърд и го питах – Кой свири на всички тези инструменти? Това е пълна сензация! Ричърд отвърна – Майк свири на всички тях. При това положение му казах, давай определено го издавай! Дори му написах и рецензия - бях първият, който написа рецензия. Майк, който твърдеше, че не чете рецензии, определено прочете моята. И така аз успях да убедя Майк да му направя интервю за поредицата „All You Need Is Love,“ след което станахме приятели. Тогава беше опърничав и не беше лесно да се общува с него. Сега е много по-лесно, но тогава беше трудно, понеже имаше много душевни проблеми. Както и да е, след известно време ми беше поръчано да направя филм за НАСА, за 10тата годишнина от кацането на Луната. След поредица от съвпадения, се обърнах към Майк да направи музиката към филма, защото беше перфектен за тази задача. И той се съгласи. Така накратко описано се разви нашето приятелство."
А сега рязко сменяме жанра, за да се пренесем във времето на английския бароков композитор Хенри Пърсел. Филмът „Англия, моя Англия“, посветен на неговия живот е игрален и една част от него Тони Палмър снима в София и Пловдив. В основата на тази идея за снимките е Стефан Китанов, директорът на СФФ. Ето как, спомня си Тони Палмър. "О, това е лесно! Стефан разказва историята, за това как ме е поканил на рок енд рол фестивала в България. После той дойде в Лондон около 3 месеца по-късно и докато беше там, ми звънна да се видим. Излязохме на заведение- пъб,за по едно питие и тогава аз му показах първата чернова на един сценарий, който Джон Озбърн беше написал за Хенри Пърсел. Казах на Стефан – трябват ми сцени с големи тълпи и се чудя къде да ги направя, би ли искал да ги продуцираш и ще ги направим в София? И така, снимахме в операта в София, в катедралния храм и къде ли още не. Един ден, сравнително рано докато още планирахме филма, му се оплаках, че имам проблем да намеря място еквивалент на стария Лондон. Тогава, той ми изпрати снимки на Пловдив. Разбира се, като видях снимките, мястото ми се стори просто перфектно. Затова снимахме в Пловдив и то много сполучливо. Много се забавлявахме докато го правихме. Стефан беше организирал всичко великолепно, както бихте очаквали и работех със страхотен, български киноекип. Това беше преди всички останали да са осъзнали, че България е страхотно място за кинопродукция. Аз установих това за себе си, затова и дойдох тук. Но това е историята, защо избрах Пловдив – просто изглеждаше перфектен като стария Лондон. Най-вероятно старият Лондон точно така е изглеждал, с надвисналите стрeхи и чардаци? Затова избрах Пловдив."
Цялото интервю с Тони Палмър чуйте в аудиофайла:
В 11-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Слушателски музикални желания - Отзвук от българската премиера на филма “Мария“ на чилийския режисьор Пабло Ларайн - Изкуствоведът доц. Петър Пламенов представя “Китарната трилогия“ на испанската танцьорка и..
Коледното настроение е в духа , в обединението, в заедността, а изкуството прави точно това - да събира хората . Това каза пред БНР режисьорът Александър Христов от театрално дружество "Конфликт" . " В Деня на бащата ние имаме привилегията да сме с нашите родители , с бащите си, а само на 1500 км от София ( в Украйна) децата не могат да..
На 21 декември ансамбъл КласикАрт кани почитателите си на празничен концерт - Коледа с КласикАрт. Специално участие в него ще има забележителната българска акордеонистка Вероника Тодорова, която е и автор на една от пиесите в програмата. На сцената с тях ще бъдат още: Детски филхармоничен хор, Балетно студио “Джулия Ромеова”, деца художници от “Артис”..
Провокацията има граници , заяви пред БНР певецът Иво Димчев - един от най-популярните български алтернативни изпълнители. Той е известен не само с артистичните си изяви, но и с подкрепата на ЛГБТ общността и борбата срещу дискриминацията. Той е хореограф, художник, режисьор, автор на спектакли, текстове и песни. " Когато отнемаш удоволствието,..
На 21 декември в зала "България" от 19:00 часа Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР ще изпратят 2024 година по специален начин - с музика между класиката и джаза. Диригентът Владимир Кираджиев - уважаван музикант и преподавател във Виена - избира операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин за поредното си гостуване на радиосъставите в София. За тях..
За осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека..
Една от най-талантливите наши млади цигуларки - Лора Маркова, носителка на специалния приз "Олга Камбурова" 2019 на предаването "Алегро виваче", ще дебютира като солистка на Софийската филхармония в четвъртък, 19 декември, в зала "България" от 19:00 ч. Тя ще поднесе на публиката емблематичния Концерт за цигулка и оркестър от Пьотр Илич Чайковски..
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино "Влайкова" имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..