Част от украинските деца вече учат в българските училища, наравно с връстниците си. Друга част сега учат дистанционно с преподаватели в Украйна. Това са част от вариантите за обучение. 25 000 деца за два месеца са влезли в България. И това кара доброволците от център "Отворени врати за Украйна" да се замислят за вариантите как да продължи ученето на децата. От Центъра имат два плана – един краткосрочен и друг дългосрочен.
Средно по 60 – 70 семейства посреща ситуационният център в София на ден. С тях идват по четири – пет деца. И така бройката за децата, които трябва да се образоват. Тази статистика прави ясно предизвикателството да организираш обучението на украинските ученици. Част от децата могат да се интегрират в български училища и това се прави, обясняват от центъра "Отворени врати за Украйна". Но това става след като родителите или близките са минали през съответните държавни процедури. А децата минат през задължителните за българските училища имунизации. Тази дупка в периода на адаптация искат да запълнят от Центъра, като направят класни стаи за украинчетата, които все още може да се учат чрез компютър с учители в Украйна.
Андрей Николов каза, че краткосрочният план е да има родителски кооперативи, в които децата онлайн да получат образованието.
Столичната община вече е предложила места за обучение, обясни Андрей. Но дори и при уреденост има нужда от техника. Компютри или таблети, или лаптопи. И доброволци, които да помогнат дори да се адаптира клавиатурата за украинския език, обясни той.
Според Юляна Колюкина, която помага на доброволците, в момента украинските деца няма да имат проблем да завършат украинските училища дистанционно.
Подходящата среда за обучение е важна за всеки ученик, каза Ирина Кобоненц. Тя избягала от войната с двете си деца и е един от доброволците, който е готов да помага с преподаването в България. Смята, че има опита, защото в населеното място, където живеела, имала детска площадка, която събирала децата на родители, които ѝ оставяли, докато са на работа:
"Мога да им преподавам. Най- важното е това да се случва в спокойна атмосфера. Нужно е към групата да има и човек, който да е запознат с нуждите на деца със специални потребности. Химикалки, тетрадки и всичко нужно за учениците. През първия месец ще им е нужна адаптация, а не да ги товарим с уроците, за да може лека-полека да си спомнят какво са учили. Аз ще се поинтересувам в кой клас са били децата, какво са учили"
Като майка на две деца тя каза, че е нужно учениците да се социализират с връстниците си. И от опита на сина си, който е в трети клас, Ирина каза, че онлайн обучението не е за предпочитане:
"Присъственото обучение е най-добро. Ще бъде по-ефективно. Едно от децата ми е в трети клас и половината от училищния му живот премина дистанционно. Не е полезно за зрението, социализацията я няма никаква. Като дойдохме в България гледах да го ориентирам към шахмат, танци, карате. Неща, с които и в Украйна се занимаваше. Но и за децата ситуацията е нестандартна. Затова е нужно да имаме поне малко място, цветни стаи, за да се опознаят. Знаете ли, основно доброволците помогнаха да се установя в България. И тук се научих да получавам помощ. По принцип съм свикнала да правя всичко сама, със съпруга ми, дори аз съм помагала на хора".
Ирина Кобоненц каза, че бъдещите ѝ занимания с децата са възможност и да има работа.
От център "Отворени врати за Украйна" обявиха, че се обмисля вариант бъдещите учители да получават заплата. Ирина не е сигурна дали ще остане в България, или ще се върне в Украйна. Именно към тази стъпка е насочена и втората част от идеята на Андрей Николов. Освен т.нар. кооперативи, той смята, че дългосрочната стратегия е центърът да създаде и училище, което да помогне за интеграцията на децата, чиито семейства и след края на войната в Украйна ще останат в България.
Дали това ще се случи обаче, вече зависи не само от доброволците. А и от българската държава.
Репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете от звуковия файл.
Израел продължава да е решен на всички нужни за победа над "Хамас" действия. Това е заявил военният министър Израел Кац при посещение на позиции на армията в Газа. Днес премиерът Бенямин Нетаняху трябва да обяви нов военен план. Спекулациите, че Израел планира да окупира цялата територия на анклава предизвикаха външни и вътрешни критики заради..
Народните представители от парламентарната група на ПП-ДБ Лена Бориславова, Богдан Богданов и Свилен Трифонов внесоха официално становище до членовете на антикорупционната комисия в Народното събрание. В становището се изразяват сериозни съмнения относно безпристрастността на двама от членовете на Номинационната комисия за КПК - Силвия Къдрева..
"Случват се наистина много неща и само през последното денонощие имаме толкова новини от Израел, че едва ли ще можем да ги обобщим ". Това заяви пред БНР журналистът Георги Милков : "Командири за сигурност на Израел" е една организация, която е учредена преди повече от 10 години и в която влизат бивши шефове и началници от специалните..
Прорускaта лидерка на молдовския регион Гагаузия беше осъдена на 7 години затвор. Според съда в Кишинев Евгения Гуцул е финансирала с големи недекларирани суми от Русия сега забранената партия "Шор". Нейният лидер - проруският олигарх Илан Шор - впоследствие бе осъден за измама. Гуцул в момента е политически противник на проевропейското..
Увеличиха се кражбите в хранителните магазини в Гърция. Поради високите цени туристите почиват със собствен чадър и храна от вкъщи, които води до големи загуби на таверните. Зачестили са кражбите в магазините за хранителни продукти, съобщават от полиицята. Търговците увеличиха охраната на магазините и въпреки това кражбите продължават...
Пернишкото село Расник е сред най-засегнатите от безводието населени места в община Перник. Селото е на целогодишен режим. Проблемът с водата е от години, но това лято заради засушаването положението е критично. Населеното място се водоснабдява от местни водоизточници, но заради продължителната суша притокът в резервоарите е намалял..
Минималната работна заплата за 2026 г. трябва да бъде определена по сега действащия механизъм в Кодекса на труда и ще бъде 50 процента от средната - това обяви пред БНР главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев: "Министерството удължи работната група до 30 септември. Засега нямаме срещи поне от месец насам. Има действащ..
Партиите се готвят отрано за президентските избори, защото те предполагат стратегическа маневра. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев...
Минималната работна заплата за 2026 г. трябва да бъде определена по сега действащия механизъм в Кодекса на труда и ще бъде 50 процента от средната..
Ново повишение на температурите започва в края на седмицата . Това обясни пред БНР синоптикът Анастасия Стойчева. "От петък нататък". Циклон във..