Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо Варна трудно ще се превърне в център за реекспорт на украинско зърно

България няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно, твърдят експерти

Пристанище Варна
Снимка: БГНЕС

Няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно от Украйна през пристанището във Варна. Това заяви пред БНР председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

Той определи като "много трудна задача" износа на украинско зърно през Варна. По думите му жп линията през Молдова стига до Констанца и е в окаяно състояние, тоест от Констанца до Варна "всичко трябва да е на камиони".

"Няма изградена инфраструктура първо за превоза на зърното по суша от Украйна до Варна. Преди Варна е Констанца – десет пъти по-голямо пристанище с инфраструктура, която отговаря на изискванията. Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук, да се сложи в бази, след това да се товари.  Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона. Пристанище Варна е за около 200 хиляди тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция", поясни Костадинов в предаването "Преди всички".

Опашките на пристанището през лятото са километрични, наредени с камиони, описа ситуацията той, като я нарече "трудна борба".

Снимка: БГНЕС

Ако пристанището се натовари допълнително с реекпорт, това ще е пагубно за нашия износ, подчерта Костадин Костадинов.

"Отделно може да срази и нашата цена, българската, която няма да отговаря на тези изисквания, понеже оттам ще дойде евентуално по-евтина пшеница."

Нашето пристанище е изградено за износ, а не за реекспорт, уточни той.

"Представете си 1000 камиона да пътуват от Украйна до Варна и да се наредят на опашка пред пристанището."

Няма технически препятствия зърното, което идва от Украйна, да се товари на Пристанище Варна. Въпросът е дали е рентабилно, коментира пред БНР инж. Дойчин Ников, Клъстер "Черноморска икономическа зона".

Като основен проблем той открои наземната логистика до БългарияЖелезопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози, допълни Ников.

За количество от 1 милион тона например ще бъдат необходими около 19-20 хиляди жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони, попита Ников и уточни, че европейските пристанища използват основно контейнери. 

По думите му преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища, а сега всичко е блокирано.

"Опитите за интервенция, превоз към Варна, за мен са малко абстрактни", отбеляза Дойчив Ников.

В Констанца има изградени оперативни и високоефективни мощности, ние нямаме модерни такива, подчерта Дойчин Ников.

"За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата."

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20