Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националният военен университет "Васил Левски" обучи журналисти на поведение в зона на кризи и конфликти

В навечерието на 6 май – Деня на храбростта и празник на Българската армия, Националният военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново проведе обучение на журналисти в първия по рода си курс за поведение в зона на кризи и конфликти. В двудневното теоретично и практично обучение се включиха кореспондентите на БНР в Русе, Сливен и Велико Търново - Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова.  

20 журналисти и фоторепортери от национални и регионални български медии решаваха казуси, на практика оцеляваха в кризисни ситуации и придобиха умения как да си свършат репортерската работа в условията на военни конфликти в сътрудничество с военнослужещи, но и да останат живи.  

Обучителният курс на Националния военен университет „Васил Левски“ за журналисти е провокиран от войната в Украйна, посочи началникът на университета бригаден генерал Иван Маламов: 

„И си казах, че е хубаво да ви покажем нашата гледна точка, на военнослужещите, които са несъмнено част от един такъв въоръжен конфликт и ние искаме да ви покажем как през нашите очи да можете да се справяте в кризисна ситуация, един различен подход към това как да си вършите работата“.  

Дванадесет журналисти са загинали в Украйна от началото на войната, други десет репортери са били ранени по време на сражения, съобщи украинският генерален прокурор Ирина Венедиктова във Фейсбук страницата си в средата на април. 

При отразяване на военни конфликти е необходимо репортерите да имат базови умения, коментира подполковник Стефан Маринов, началник на Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет: 

„Журналистите изпадат в изключително трудни ситуации по време на отразяване на събития в зона на кризи и конфликти и като че ли е необходима специализирана подготовка за това как да предпазят себе си, какви средства за индивидуална защита трябва да имат, да използват и какво трябва да бъде тяхното поведение“.  

След теоретична подготовка по международно хуманитарно право, гражданско-военно сътрудничество, кризисни ситуации, последваха обученията на полигоните във военния университет с военнослужещи, участвали в задгранични военни мисии, които споделиха опита си как да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалим огън, да си направим укритие, да се маскираме.  

Излишният героизъм на репортерите по време на война е животозастрашаващ, предупреди старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски колеж, водещ едно от практичните занятия:  

„Ако бъдете пратени на мисия или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в идеята си да хукнете и да уловите най-горещата новина, рискувате същите тези двама войници да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да направите една велика глупост. Тук трябва да проявявате здрав разум и, разбира се, търпение“. 

Здравият разум и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници. Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в условията на плен са несъвместими. 

„Самото усещане за поставяне на белезници, стоенето с белезници е много психологическо и много влияе, когато на човек са му вързани ръцете. На мен като ми ги вържат, аз не мога да говоря. Какво трябва да ви бъде поведението по време на разпит – не трябва да демонстрирате сила и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не искат да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте агресията през цялото време на вашето задържане. Говорете спокойно, тихо, така че да ви чуват. Никакви емоции, емоциите са забранени в такива ситуации. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати“,  

Такива бяха напътствията на главен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски колеж, участник в няколко военни мисии зад граница.  

Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, жените влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият звук на моторната резачка, недостигът на въздух, учестеният пулс. 

Личните предпазни средства за част от задължителната екипировка при работа в кризисни ситуации и зони на военни конфликти. И докато репортерите около и над 50-годишна възраст знаят от училище какво е противогаз, как да го поставят и ползват, то за младите колеги това средство за индивидуална защита при химическа атака се оказа непознато. А защо е важно, обяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет: 

„От ядрени, химически и биологични опасности и като едно от защитните индивидуални средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в критична ситуация, е добре да разполага с него, ако се наложи, да го използва. При махането му има опасност да загинете“.  

Защитната каска и тактическите очила, заедно с бронежилетката допълват екипировката при работа в зони на конфликт, продължават с обучението ни офицерите от военния университет: 

„Следващите няколко минути ще ви запозная с импровизираните взривни устройства, какво представляват, начин за устройването им и действия при съмнение за импровизирано взривно устройство“. 

„При разрив се вдига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава дори шлака, която хвърчи във въздуха, и ако нямате такива предпазни средства, можете да бъдете сериозно наранени. Всичкото оборудване, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, моля ви, недейте да го смъквате по никакъв повод“. 

„Вие сте на учебно място за мисии, цели и задачи на конвоите. Ще разгледаме различни тактически действия от страна на военнослужещите и изисквания, които ние спазваме, когато изпълняваме такива операции. Това, което е хубаво да запомните, е не как да стреляте, а как да направите така, че да не се стига до там“. 

Трябваше да минем през това, защото предстоеше репортерите да придружат военен конвой, който доставя хуманитарна помощ до пострадало население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна атака. 

„Взводът ще раздават хуманитарната помощ на местното население. Вие ще отразявате това как става, как ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва следващият инцидент – ракетна атака и затова трябва по най-бързия начин да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и започва маршът обратно  - от село Болдак, отново по същия маршрут до база „Финикс“.  

И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и журналисти, в другия – хуманитарната помощ, два джипа със смесен състав и две МТ-ЛБ.  

За журналистическа работа имаше не повече от три минути, защото последва нова атака, при която имаше ранени журналисти и помежду си трябваше да си окажем първа медицинска помощ.  

Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, коментира старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „Мотопехотни и танкови войски“: 

Когато имаме конвой с цивилни лица, те не са толкова добре запознати със ситуациите, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкова адекватно, както могат военнослужещите. Според мен журналистите не допускаха грешки, поради това, че имаха инструктори с тях и те им казваха какви трябва да са точните действия в този момент. Няма да имаме проблем за съвместната си работа“.  

От какво се нуждаят още журналистите, за да си вършат по-добре работата в кризисни ситуации – старшина Йонко Христов: 

„Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът трябва да е по-удължен, за да може да ви покажем целия спектър от знания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата дейност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, много дисциплинирани бяхте, супер“.  

Първият курс по военно обучение за репортери за действия при кризи и конфликти ще бъде мултиплициран и предложен на университетите, обучаващи журналисти, посочи началникът на Националния военен университет бригаден генерал Иван Маламов. Той е категоричен, че военнослужещи и журналисти могат да работят заедно при кризисни ситуации: 

„Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и журналисти, може би, е по-добре за тези, които искат да разберат истината. Затова смятам, че работата заедно е много по-добре, отколкото да се приемат като натрапници или досадници. Не, напротив. Всички трябва да работим заедно“. 



По темата работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антон Оруш

Преди 102 години българинът Виктор Витанов конструира автомобил

Знаете ли, че българин е построил автомобил? И това е станало преди 102 години. Създателят на популярния сайт за стара техника Антон Оруш се натъкнал на информация, публикувана в тогавашната българска и международна преса. Годината е 1912-та. Докато България, заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора среща на бойното поле Турция, за да..

публикувано на 19.05.24 в 21:30
Георги и Ива в село Ханово

Как се развива земеделие без мотика?

Как поляна се превръща в зеленчукова градина, как се развива земеделие без да се ползва мотика , лопата и фреза и може ли едно младо семейство да се издържа от производството на екологично чисти зеленчуци в ямболското село Ханово? На гости на сме на Ива и Георги , тя е на 30, а той на 33, завърнали са се от Дания в началото на миналата година и са..

публикувано на 19.05.24 в 09:00
Цветанка Костадинова

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади , която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет . Днес Цветанка..

публикувано на 19.05.24 в 08:30

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10