Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Във Враца обсъждат идеи за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града

Има идеи за интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев"

Скулптурата на Христо Ботев и елементи от паметника, които са изложени в РИМ - Враца
Снимка: Ива Антонова

За пореден път във Враца беше поставен въпроса за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града. Той е и първият монумент на национален герой в Следосвобожденска България. По комунистическо време е демонтиран, а след промените през 1989 -та година многократно е поставян на различни места във Враца и съседни села, за да бъде опазен от кражби и забрава. Последното му място е в "Ботевата зала" на регионалния исторически музей в града. Наскоро сред врачанската общественост отново се разгоря дискусия - трябва ли паметникът да остане в музея.
Архивна снимка на паметника, предоставена от РИМ - Враца   Снимка: Ива Антонова

През Страстната седмица във Враца отново се възпламениха горещите въглени по тема, която периодично бълва огън в обществения живот в града. Темата е за съдбата на първия паметник на Христо Ботев и по-точно да бъде ли той възстановен в неговата цялост в архитектурна среда. В публичната дискусия участваха експерти, историци, общественици, музейни работници и представители на местната власт.

Скулптурата на Христо Ботев и елементи от паметника, които са изложени в РИМ - Враца   Снимка: Ива Антонова

Богата е историята на първия Ботев паметник във Враца, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент на национален герой в Следосвобожденска България. Създаден е от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.

Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.

Председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов    Снимка: Ива Антонова

Засега обаче тази идея е стопирана, защото последната дискусия по темата извади на преден план нови проблеми и нерешени въпроси около съдбата на Ботевия монумент. С решаването на проблемите се ангажира председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов.

"За мен беше ново това, че паметникът вече е част от музейния фонд, което повдига различни въпроси, включително и темата за собствеността на паметника, защото когато е в музейния фонд опитвам се да намеря експерти да изчистим тези въпроси, би трябвало да е държавна собственост. В момента, в който паментикът е държавна собственост решението за неговата съдба няма да е общинско, в това решение ще участва и министерството на културата без значение дали ще се излиза от музея, дали ще остане в музея. Друго ново нещо за мен е, че директорът на музея изрази притеснение за физическото съхранение в атмосферни условия. Досега за първи път чувам, че има риск за накърняване на паметника, ако излезе от музея поради което ние следва да проучим и тази хипотеза - да видим може ли този паметник да бъде поставен в градска среда без да се рискува неговото физическо оцеляване". 

Той заяви за БНР, че се търсят отговори на ключови въпроси, свързани с консервирането и охраната на паметника.

"За пълнота трябва да се каже, че има прекрасни идеи като интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев" особено ако успеем да получим финансиране по проекта за ремонт на парка, би се получил според мен интересен ансамбъл, в който старият паметник бъде оставен там при гаранции за сигурността му, би било изключително интересна идея, но това е нещо, което е евентуално за бъдещето, ако можем да гарантираме физическото му оцеляване като артефакт".

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна.

Инж. Велизар Стоилов: България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си

"Много хора предполагам не знаят, че  България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава , но така или иначе до 1944 година са печатани банкнотите в Мюнхен, в Германия, а след 1945 година започва печатането на нов вид банкноти в Москва и след 1990 година отново в печатницата в Мюнхен се..

публикувано на 12.09.25 в 19:25
Акад. Георги Марков

“История на българите вкратце" - новата книга на акад. Георги Марков

“История на българите в кратце" е новата книга на акад. Георги Марков . "Написах тази кратка история преди години, но в един малък вариант, когато спряха учебниците". Това разказа пред БНР историкът: " През 1992 година казаха - "Стига с тези марксистки учебници! Дайте нови учебници!" и аз тогава го написах като учебно помагало , но сега..

публикувано на 12.09.25 в 17:42

Ирина Цалова: Издаването на електронна бележка от личния лекар се заплаща от пациентите

"Ако родител използва отпуск по болест, за да се погрижи за раболялото си дете, той не дължи потребителска такса на личния си лекар за издаването на болничния лист ". Това обясни в интервю за "Хоризонт" Ирина Цалова , главен експерт в Дирекция "Методология" на медицинските и денталните услуги ва Националната здравноосигурителна каса: "Всяка..

публикувано на 12.09.25 в 17:11

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша

Модулираната ставка в животновъдството отново е в дневния ред на бранша и депутатите . "Има едно фундаментално разминаване с политиката на България като член на Европейския съюз, защото България все пак следва и общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която и за предходните програмни периоди, а и за следващия програмен период се..

публикувано на 12.09.25 в 16:23
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Поведението на ръководството на МВР в лицето на Митов беше непрофесионално

"Всички ние разбираме изключителната важност на ролята на МВР, полицията, полицейските служители в живота на обществото. Това са много специални хора, които се грижат, така че всички ние да живеем спокойно". Това заяви пред БНР пиар експертът  Любомир Аламанов : "Служителите на МВР имат своите извънредни права и извънредни отговорности и..

публикувано на 12.09.25 в 15:10
Димитър Ставрев

Димитър Ставрев: В случая с руските дронове в Полша става въпрос за политическа пропаганда

"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да съм максимално обран по отношение на фактите, а те са доста странни". Това коментира пред БНР Димитър Ставрев , авиационен журналист, автор и публицист, познат с работата си по области като..

публикувано на 11.09.25 в 15:52
Мартин Кърнолски

Мартин Кърнолски за проекта "Букварко" дни преди първия учебен ден

През тази година се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност . Повече от хилядолетие ние, българите четем и пишем с нашите букви, създаваме книжовни образци и произведения на литературата, поезията, белетристиката на нашия автентичен език. Затова и една от основните ценности на българското общество е да..

публикувано на 11.09.25 в 15:48