Санкциите се превърнаха в един от основните инструменти във външната политика на Съединените щати и Европейския съюз. Опитът от Иран обаче показва, че наказателните мерки не водят автоматично до дългосрочна политическа промяна. А в случая с Русия, най-големият съсед на Евросъюза, след повече от три месеца война се забелязват и първите признаци на умора сред европейците, които също понасят тегобите на западните санкции.
За трудния баланс между твърда санкционна политика спрямо Москва и опасността от растящо недоволство в Европа заради икономическите трудности събеседник в предаването "Събота 150" е д-р Щефан Майстер, директор на програмата за Русия на Германското дружество за външна политика.
"Достигнахме кулминацията на санкциите, що се отнася до инфлацията, цените на енергоносителите, световната икономика, продоволствената криза. В този смисъл наистина е трудно да се постигне баланс между цената, която плащаме заради санкциите, и тяхната необходимост. Аз не съм привърженик на максимата: Колкото повече, толкова повече. По-важно е да можем да удържим на санкциите, които вече са в сила, и да ги комбинираме с други инструменти, като например повече оръжейни доставки за Украйна. За някои европейски държави забраната на вноса на газ и нефт от Русия е голям проблем. И съществува голяма опасност да раздели европейците. Затова смятам, че е по-добре да запазим сегашния обхват на санкциите и да се опитаме в средносрочен план да осигурим алтернативни енергийни доставки. А с допълнителна военна помощ за Украйна можем да надградим действието на санкциите".
В крайна сметка говорим основно за руските енергийни доставки. Така че заместването им трябва да е приоритет. Освен това мисля, че можем да намерим някакъв смесен модел, при който Европа не се отказва напълно от руските енергийни доставки, но въвежда например по-висок акциз, така че да ги оскъпи. Така приходите на Русия, с които финансира войната, ще спаднат. Освен това част от приходите от по-високия акциз може да отива за възстановяването на Украйна.
Мисля, че ЕС трябва да помисли за някакъв вид компенсация на високите цени на енергоносителите. И със сигурност трябва да организира общо закупуване на нефт и газ за всички страни членки, което ще свали цената им. Но в крайна сметка нека да ни е ясно, че в тази война ние също трябва да платим своята цена.
Да, но целта на санкциите е отслабването на Русия, респективно на президента Владимир Путин. Не е ли обаче наивно да се вярва, че те ще предизвикат недоволство сред руснаците и евентуални социални протести ще доведат до смяна на режима в Москва? Още повече, че след първоначалния шок руската икономика успя до известна степен да се възстанови.
Санкциите ще дадат резултат през есента. Тогава руснаците ще усетят действието им. Липсата на западни технологии ще отслаби руската индустрия. Очаквам някои производства да спрат, просто защото много процеси зависят напълно от западните технологии. Китай няма да може да ги замести. Това още веднъж показва, че Западът трябва да удържи санкционния режим.
Но Вие сте права, че голяма част от руснаците не усещат санкциите по джоба си, особено тези, които живеят в малките населени места, далеч от мегаполисите. В този смисъл има известна доза наивно вярване, че санкциите ще доведат до недоволство сред руснаците.
Въпреки това мисля, че рано или късно руската икономика ще се задъха, в това число и военните заводи, а доходите на хората ще паднат и държавата ще трябва да ги компенсира. Това не означава, че по този път ще се стигне до смяна на режима, защото Кремъл си прави съвсем други сметки и е готов да жертва стандарта на живот на руснаците в името на запазването на властта.
Срещу Русия санкции са в сила още от 2014 година, след анексирането на Крим. Какво постигнаха те?
Тогавашните санкции бяха съвсем различни. Те бяха значително по-скромни, така че да не нанесат прекалено големи икономически вреди, а да изпратят по-скоро политически сигнал. Сега целта им са хората, да се предизвика вътрешно напрежение. Толкова всеобхватни и строги санкции не са налагани от края на Втората световна война.
Вие сте изследвали връзката между налагането на санкции и въздействието им върху авторитарните режими. Как се отразява наказателната политика на този модел на управление и каква връзка има налагането на санкции с увеличаващите се репресии в Русия?
Режим като този в Русия е репресивен и без да е подложен на санкции. Или иначе казано - репресиите в Русия не се дължат на западните санкции. Но санкциите ограничават и гражданското общество и по този начин подпомагат изолационистките щения на руския политически елит. Апаратчиците и без това всячески се опитват да ограничат западното влияние в Русия. А в резултат на санкциите контактите на гражданския елит със света са силно ограничени.
Затова мисля, че Западът трябва да намери начин да контактува с руските граждани и да не допусне скъсването на всички изградени връзки с гражданското общество в Русия.
Говорите за протегната ръка към гражданското общество в Русия. Какво може да предложи Западът, при това без да разгневи Украйна? Питам Ви, защото тази седмица в телевизионно интервю украинският президент Володимир Зеленски предупреди Запада да се откаже от шпагата между Киев и Москва.
Илюзорно е да се мисли, че в момента е възможно да се поддържа някакъв интензивен контакт с представители на руското гражданско общество. Контролът там е повсеместен. За руските ми колеги е опасно да общуват с нас. Но в същото време много интелигентни, прогресивно мислещи и образовани хора напуснаха Русия и с тях трябва да изградим връзки.
Не виждам в момента някой да мисли върху тези неща, камо ли да има визия за бъдещите отношения. В този смисъл не виждам "опасност" за някакъв шпагат между Киев и Москва, както се изрази Зеленски.
В Украйна Русия води война срещу Запада. И Кремъл очевидно е готов да преглътне икономическите санкции с всички техни последици в името на запазването на властта. Кога може да стане трудно за Путин да запази властта си?
Трудно е да се каже, защото службите в Русия на практика контролират всичко. Не виждам кой в Русия може да се изправи срещу Путин. Не виждам и назряването на исторически момент за неговото падане от власт. От друга страна, Путин също е човек, той също остарява и може би е биологичен въпрос кога ще се оттегли от властта. Съществена промяна може да настъпи при евентуалното използване на някакъв вид ядрено оръжие.
Режимът в Кремъл по-скоро се надява, че Западът няма да удържи на косвения икономически натиск от наложените санкции. Че цената за нас ще стане прекалено висока и ще сме готови на компромиси за Донбас и Херсон в бъдещи мирни преговори с Украйна. Всъщност това е най-голямата опасност за Запада, защото компромисите от наша страна ще затвърдят позициите на Путин.
Не смятам, че в следващата една година можем да очакваме толкова тежък икономически натиск, който да доведе до свалянето на Путин от власт. А и никой не знае кой ще дойде след Путин и дали това няма да е по-лошо.
Само половин час продължи видеосрещата на европейските лидери, която трябваше да подготви тяхното извънредно заседание на 6 март. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща я определи като "много полезна" преди срещата, на която ще бъдат взети решения за подкрепата на ЕС за Украйна и подсилването на европейската отбрана. Президентът..
Британският министър на отбраната Джон Хийли отрече Тръмп да е причината за увеличаване на бюджета за отбрана на Обединеното кралство. Това стана преди премиерът Киър Стармър да се отправи утре на посещение във Вашингтон. Киър Стармър обяви вчера в парламента, че ще бъдат увеличени разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2027 година, като в..
Никой няма интерес правителството да падне. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бoйко Борисов в кулоарите на парламента по повод исканията на ДПС-ДПС за промени в Съвета за съвместно управление и обвиненията, че този орган не функционира правилно. Според Борисов техните претенции трябва да бъдат отправени към премиера Росен Желязков. "Аз..
50-годишна жена е поредната жертва на домашно насилие в Перник. Тя е била удряна и блъскана с ръце от съпруга си. За побоя тази нощ сигнализирал 17-годишният син на семейството. Жената е освидетелствана, а мъжът поради това, че се почувствал зле, бил настанен в болнично заведение под наблюдение. По още един случай на домашно насилие работи..
Под риск е усвояването са половината от средствата от Националният план за възстановяване и устойчивост, обяви вицепремиерът Томислав Дончев. България няма за получи второ плащане заради неизпълнени реформи. Малка е вероятността до август следващата година да се разплатят всички договорени проекти с европейско финансиране. До..
"Липсва идеология. Всичко е сделка между големите сили". Така Андрей Михайлов, експерт по отбрана и сигурност, коментира развоя на преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Христо Анастасов: Украйна е притисната до стената "Вижда се и отделянето на Европа от САЩ до известна степен, едно охладняване на Атлантическия океан"...
Израелската медицина е известна в света с иновациите си. Но в последно време набира сила едно ново направление. Обявлението за беседи в Телавивския музей за изкуство с известни професори по медицина от една от частните болници на Израел . Гидовете всеки път са от различни области на здравеопазването . Този път бяха в специалисти по уши, нос,..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...