Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учители от квартал "Факултета" в София посетиха Тел Авив

Тел Авив
Снимка: bg.wikipedia.org

Делегация от учители в най-голямото софийско училище, обучаващо малцинствена група – това в квартал "Факултета", посети Израел. Участниците в нея се запознаха с училището "Бялик-Рогозин" в Тел Авив за обучение на деца на имигранти, чуждестранни работници- легално или нелегално пребиваващи в еврейската държава, бежанци, репатрианти и др. малцинствени групи. Бяха и в селища в планината Кармел, където преди 10 години български пожарникари помогнаха при потушаването на един от най- унищожителни пожари по Светите земи.

Яков Джераси е председател на фондация „България“. От години, тя подпомага малцинствата в България, като в същото време популяризира израелския опит в това направление. Няколко пъти той води делегации от кметове, които освен на голямото изложение за управление на големи и малки населени места, посещаваха и села с предимно малцинствено население и местните кметове им разказваха за работата си. Но за първи път обект на посещението в Израел бяха училища, а делегацията беше от учители. Сред най-необикновените учебни заведения беше Бялик – Рогозин.

Документален филм за училището получи "Оскар" в Холивуд за кратко произведение, преди две години( в навечерието на пандемията). В него е описана и необикновената му методика за обучение и възпитание на деца от малцинствата, чиито роден език не е масовия в страната и чиито обичаи и културни нагласи се отличават от тази на хората извън двора на училището.

"Завършила съм психология и специализирах като магистър, начална педагогика. Започнах работа в това училище, което се смята за едно от най-трудните в страната, преди 7 години. Вече съм заместник-директор, но и продължавам да преподавам в началния курс. През първите две години, независимо по какъв предмет е часът, учим с децата иврит. За тях той не е майчин език. Не са ходили дори в общинските детски градини, където има часове за усвояване на езика на мнозинството, а в домашни групи, ръководени от жени от общността им. Най-често, идват в първи клас, без да знаят дума на иврит. За около две години ги научаваме на само да говорят, четат и пишат на езика, но и термините свързани с отделните предмети. Затова, в началото, нашите ученици изостават с две години с материала по отделните предмети от другите деца на тази възраст в Тел Авив. Учим и неща, които другите знаят от детската градина: да изрязват, да нанизват, да смятат. Следващите 4 години са особено интензивни. Трябва да натрупат знания, предвиден за първите 6 години в редовните училища. Стараем се да настигат останалите ученици. Гордеем се, че над 80 на сто от нашите ученици успяват на матурите.

Радваме се, когато родителите на децата са понаучили езика и понякога говорят на него вкъщи. Има и деца на които по-лесно им се отдават езици и помагат на другарчетата си. Нашето училище е много пъстро не само защото възпитаниците му са с различен цвят на кожата, а защото са от различни страни и са разнообразни като култури и навици. Чувстваме, обаче, и предаващите се в семействата травми у родителите им- някои от тях бежанци от военни конфликти като тези от Еритрея и Судан или икономически емигранти.

По време на пандемията, трудността идваше не от непознаване на електронната техника. Раздадохме на учениците таблети, ползвахме и мобилните телефони. Но в квартала, където са струпани семействата на възпитаниците ни, често нямаше интернет покритие и уроците ни прекъсваха по независещи от нас причини. Сега се опитваме да наваксаме", каза за БНР заместник-директорът Ади Аладжем, внучка на софийски аптекар.

Според Ади Аладжем разликата между израелските деца и тези на бежанците и гурбетчиите е, че почти липсват баби и дядовци, които да се грижат за децата докато родителите са на работа. Училище поема и тази функция. След обед има занимални, 2 пъти на ден -топла храна.

"В цялата страна се чувства недостиг на учители. Ние не правим изключение. Надаваме се след всички протести за подобряване на заплащането на труда, да се издигне престижът на учителската професия. В нашето училище има и учителка родена в България- Зелма Байрактарова- преподавателка по математика.

До сега, в нашата сграда се обучаваха от първи до 12 клас. От следващата година горният курс ще учи в другаде. Разликата между нашата работа и тази на учителите от горните класове е, че те работата с деца, на които сме изградили дисциплина и умения да учат. Но им е трудно да компенсират липсата на среда и заинтересованост от обучението от страна на родителите.

Много дължим на доброволците. Най-често те помагат на децата в усвояване на английски, иврит или математика. Занимават малки групи от деца с еднакво ниво на знания. Ако се налага, се заемат индивидуално с изоставащи или с много напреднали ученици. Има и доброволци -психолози за създаване на умения за социализация.

Особено много държим на учителите по музика. Започваме деня с песен. Освен ободряващата мелодия, всяка песен предполага усвояване на нови думи и речеви конструкции, които после могат да се ползват в общуването на езика".


Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Животновъди ще блокират Подбалканския път. Отнемат им пасища

Животновъди ще блокират Подбалканския път през следващата седмица заради проблеми с пасищата. Блокадите започват от  4 юни. Животновъдите ще затварят пътя за един час дневно . Ще бъде вдигнат палатков лагер – " за да се види, че има хора в Подбалкана и да останат хора в България , да има бъдеще за децата ни", обяви пред БНР Тодор Диклиев,..

публикувано на 30.05.24 в 09:54
акад. Атанас Атанасов и Славена Родинова

Доайен в генетиката и млад предприемач - двама оптимисти за бъдещето на България

"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще." Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия  научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат..

публикувано на 30.05.24 в 08:59
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21