Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коментар на Калина Андролова: За странната статия на Foreign Policy

Оказва се, че френското предложение отначало не се прие от Северна Македония, защото по техните думи „давало пълен контрол на България над съдбата на Северна Македония“. Но пък малко по-късно управляващите в Северна Македония започнаха да поставят някои условия, заявиха, че няма да вкарват предложението в парламента, което подсказва, че вероятно се върви към съгласие. За всички е ясно, че френското предложение идва, за да заобиколи нашите условия към Северна Македония, като обещава и отлага решаването им. Допреди войната в Украйна ЕС нямаше нагласи да бърза, но ситуацията днес е променена с цел Балканите да се консолидират към западния вектор и да се изтласка остатъчното влияние на Русия. Затова България се превърна в обект на много силен натиск и беше измислено френското предложение като един заобиколен начин да се пробие българското обществено мнение. ЕС обещава да ни гарантира във времето, че една нереформирана според нашите условия Северна Македония ще се реформира, движейки се по преговорните глави. Едва ли има българин, който да си мисли, че това ще стане точно както на нас ни се иска. Битката от страна на Северна Македония, която се бори да съчини своя идентичност, ще бъде също толкова остра след време, каквато е и сега. Всъщност Северна Македония ни е изчислила много добре, много добре ни е сметнала. Че в някакъв момент ще бъдем принудени да отстъпим. Дори Макрон заяви, че е оказан много силен натиск върху България.

Бойко Борисов като опитен играч, осъзнавайки, че ще бъде поставен пред невъзможността ГЕРБ да гласуват против, заради евроатлантическия профил на партията, взе инициативата в свои ръце и обясни решението, което ЕС очаква, не като принуда отвън, а като съществен жест към европейското ни семейство и в подкрепа на объркания ни премиер в оставка Кирил Петков. Така Борисов разочарова доста българи, но се превърна в герой за Европа в 12 без 5, като показа пред европейските елити, че политиката на Кирил Петков е напълно зависима от парламентарната група на ГЕРБ. Че без ГЕРБ не може да има евроатлантическо мнозинство в българския парламент. Че не се страхува да проведе непопулярно решение. И че ГЕРБ са партията, на която могат да разчитат евро- и отвъдокеанските ни партньори. Може да се каже грубо, че Борисов максимално добре обмени в личен и партиен план отстъплението. Изхвърли БСП от всякакво коалиционно бъдеще и извади ГЕРБ от изолацията. С аргумента, че без ГЕРБ няма устойчива евроатлантическа формула у нас. ЕС благодари на Борисов с облекчение, а Кирил Петков придоби образа на незначителен посредник.

Самият Кирил Петков съчини странен сюжет. След като беше убит словесно, че ще извърши предателство, Петков наистина се изплаши и стовари отговорността за сваляне на ветото първично на парламента. Петков буквално напълно изостави инициативата. Не може Франция или ЕС да внесат предложение в нашия парламент. МС трябваше да изготви решение на базата на френското предложение и да го внесе за одобрение в парламента. Кабинетът обаче абдикира от подобен ход, затова ГЕРБ, ДПС и ДБ внесоха свои проекти за решение. В крайна сметка парламентът одобри френското предложение за свалянето на ветото. Което може да се определи като съвкупно сдаване на българския интерес, след като държавата не можа да удържи да отстоява собствените си условия. Може да се каже, че френското предложение е доста интелигентно. Дава ни възможност да запазим лице, че уж ще изискваме изпълняване на условията във времето, а дали ще бъде така в действителност е отделна тема. Щом сега отстъпваме, ще отстъпим и по-нататък.  

Аз обаче искам да ви обърна внимание на следното. На 22 юни американското издание за международни отношения и политика Foreign Policy излезе със статия (How Biden Can Thwart Putin Loyalists in Bulgaria), посветена на това как Байдън ще се справи с „пропутинските националисти“ в България. В статията се обяснява, че хората на Кремъл са твърде близо до това да вземат властта в България. Националистите в София тормозят малката държавица Северна Македония водени от президента Радев. „По същество, пише изданието, от Северна Македония се иска да признае, че е „изкуствена страна“ и да се подчини на „автентичната“ българска идентичност.“

Foreign Policy казва, че „Русия може да спечели от предизвиканата политическа криза в България“. Тъй като при Петков „обилни количества боеприпаси, съвместими с оръжейните системи на Украйна от съветската епоха вървят към Украйна чрез договор с Министерството на отбраната на САЩ.“ Тази уговорка е застрашена, твърди изданието, ако Радев състави служебен кабинет.

Авторът на статията Едуард Джоузеф преподава управление на конфликти към университета „Джонс Хопкинс“, бил е доста години на Балканите и явно е близък до Скопие, тъй като тонът в статията е злостен спрямо България. По-нататък авторът на статията разяснява, че „Париж ще позволи на София да внесе исканията си във формализирания процес на преговори, което е опасна стъпка не само за Северна Македония, но и за целия ЕС.“ И тъй като исканията на крайния български национализъм са срещу идентичността на Северна Македония, авторът препоръчва на САЩ и Великобритания да сключат двустранни споразумения със Северна Македония, които да утвърдят македонската идентичност.

Правителството на САЩ трябва да признае, пише Foreign Policy, че „македонският народ има своя собствена история, култура, наследство и македонски език – точно тази идентичност, която българските националисти искат да изтрият“. Това е начинът да се отнеме македонската карта от проруските сили в България и да се спре тяхното нарастване, уточнява изданието.

Кирил Петков е изписан като жертва, като се подчертава, че трябва да му се помогне отвън, чрез нанасяне на удар върху националистите. Статията е изключително антибългарска, езикът на автора е рязък и груб, а разбирането на проблема е едностранчиво и до голяма степен невярно. Става дума за тактика, която явно Северна Македония лансира чрез свои хора във високите публични кръгове на САЩ, включително чрез статии в издание като Foreign Policy. Тази статия изговаря възможни сценарии. Вдигане на ветото, а след това компромис след компромис, включително с аргумента, че така се справяме с руското влияние. Хора, бдете! Не бива зад прикритието „Москва идва“ да се правят всякакви безумства. Ако управляващите са некадърни и глупави, и просто прикриват своето бездарие със заплахата от Русия, трябва да се събудим. За да управляваш успешно, не е достатъчно само да имаш антируска риторика. Необходими са и други качества. Защото иначе едно смешно и неинтелигентно проамериканско правителство реално произвежда антиамериканизъм. А вероятно не това е целта на атлантическите ни партньори...   


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емблематичният за града Рачо Ковача в карнавална премяна

Време е за традиционния габровски карнавал

Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..

публикувано на 17.05.24 в 07:12

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38