Неизбежна ли е рецесията?

Пред БНР мнения по темата изразяват икономистът от Британския кралски институт „Чатъм хаус“ Мануела Москела и британският финансист и преподавател в Даръмския университет Кевин Дауд.

Неизбежна ли е рецесията?

"Изглежда твърде неизбежна. Има много сигнали. Хората спекулират по темата. Лихвите се покачват. Разбира се, трябва да бъдат взети мерки срещу инфлацията, но те водят до рецесия. Има доста причини да мислим, че ще изпаднем в рецесия. Мисля, че въпросът е колко дълбока ще бъде", заяви в интервю за „Събота 150“ британският финансист Кевин Дауд, чиито възгледи често се различават от преобладаващото мнение. В този случай обаче са в унисон с прогнозите на повечето водещи икономисти, както и на инвеститорите.

Миналата седмица в Съединените щати станахме свидетели на „мечи пазар“ - когато индексите изгубят повече от 20% от себестойността си. Това се случи и при акциите, и при облигациите - или казано по друг начин - икономическият спад е неизбежен.

"Големият въпрос за мен е дали покачването на лихвите от големите централни банки е достатъчно, защото хората нямат сигурно убежище за инвестициите си. Това е много силен предупредителен сигнал за мен", допълва Дауд.

Доскоро лихвите бяха с отрицателни стойности, а години наред централните банки се бориха с ниска инфлация, дори дефлация в Европа", припомня Мануела Москела, икономист и анализатор в „Чатъм хаус“.

"Сега се опитват да се справят с обратния проблем и имат две мерки, с които правят опит да балансират ситуацията - първо, те спират със стимулите на икономиката чрез изкупуването на активи и второ, както вие споменахте, вдигат лихвите. Проблемът е, че по този начин се охлаждат икономиките, което означава, че се предизвиква рецесия.

В Съединените щати Федералният резерв все още има инструменти, с които да осигури т.нар. „меко приземяване“ - рецесия, която може да бъде съвсем лека и безработицата може да бъде удържана на ниско ниво. В Европа мястото за маневри е много по-малко. През седмицата видяхме, че данните за индустриалното производство са негативни, което означава, че ръст на лихвите може наистина да забави икономиката и да попречи на възстановяването след пандемията, на което бяхме свидетели миналата година", коментира Мануела Москела, но за разлика от Кевин Дауд тя е по-умерена:

"Рецесията не е неизбежна, но е много вероятна. Федералният резерв повиши лихвите със 75 базисни пункта през юни и ще продължи да го прави в бъдеще. Рецесията е много вероятна, дори по-вероятна за Европа."

Защото затягането на монетарната политика не е магическа пръчка.

"Кои са основните фактори за инфлацията? Единият от тях е руската война в Украйна, която е от ключово значение за високите енергийни цени. Заради войната виждаме пълно прекъсване на веригите за доставки при храните, което води до тяхното поскъпване. И към това трябва да добавим Ковид. Китай има стратегия за нулев Ковид, но това допълнително прекъсва веригите за доставки и води до покачването на цените на различни стоки и компоненти.

Може ли повишаването на лихвите да реши всички тези фундаментални проблеми? Силно се съмнявам и не съм само аз, много хора се съмняват. Това не е перфектен инструмент. Неговата цел е да охлажда търсенето, а не да изкорени причините за тези проблеми. Основната трудност е, че очакванията за висока инфлация могат да бъдат насадени и когато фирмите започнат да мислят, че инфлацията ще се покачва във времето, когато хората започнат да мислят по същия начин, тогава навлизаме в инфлационна спирала, независимо дали ни харесва или не", изтъква Мануела Москела. 

И тук идва големият въпрос - повишаването на цената на дълга, което събужда страховете от голямата финансова криза. Италия може би навлиза в дългова спирала, след като преди седмица доходността по 10-годишните облигации на страната надхвърли 4% - ниво, което не е наблюдавано от 2014 г. Спредът - или разликата в доходността им спрямо германските облигации, които се считат за показателни за пазарите, се разшири твърде много, което накара Европейската централна банка да се събере на извънредна среща.

"Като италианка, която живее в изключително задлъжняла държава, мога да потвърдя, че това наистина е сериозен проблем. Видяхме го, когато Европейската централна банка обяви намеренията си за покачване на лихвите идния месец. Разтварянето в цената между италианските и германските облигации започна да се увеличава и ни припомни времената от 2010 година, когато се сблъскахме с финансовата фрагментация. В същността си тя означава, че различните държави могат да си набавят дългово финансиране на много различна цена и периферните държави, каквито са Италия, Испания и Гърция, платихме много висока цена, за да останем в еврозоната."

В съзнанието на мнозина оживя времето, когато Марио Драги бе управител на Европейската централна банка и трябваше да успокои пазарите. Тогава той произнесе репликата, че ще се направи, каквото е необходимо.

"Имаше дискусия дали това е бил момент от типа „каквото е необходимо“ и много анализатори критикуваха Европейската централна банка как с извънредната си среща алармира, че ситуацията е изключително лоша. Първо, аз не мисля, че има нещо нередно в това да се свика извънредна среща, ако има промяна във финансовата ситуация. Все пак институциите могат да променят мнението си, когато имат нова информация. Мисля, че все още не сме в подобен на онзи момент, когато Марио Драги произнесе знаменитата си фраза през 2012 година. Въпреки това се намираме в ключов момент. Ясно е, че Европейската централна банка разбира с какъв проблем може да се сблъска еврозоната и „постави крак на педала“ в готовност да се намеси. Засега обаче трябва да изчакаме за детайлите", посочи още Москела. 

Европейската централна банка разработва нов инструмент, с който да се опита да не допусне фрагментация, но това не решава основния въпрос - какво трябва да се предприеме, за да се овладее положението сега. Според Кевин Дауд, най-краткосрочният проблем за решаване е енергийната криза:

"Енергийните проблеми са предизвикани от нас самите. Може да се стигне до недостиг на електроенергия през следващата зима. Трябва да имаме планове, за да избегнем това. Политиците не се питат къде са сгрешили, за да стигнем до тази ситуация, макар че отговорът е очевиден. Ако оставим решението за есента, може би ще бъде твърде късно, за да си осигурим ресурс през зимата."

Към енергийното планиране трябва да се добави по-ефективно разходване на публичните средства, с което да не се налага чак толкова високо задлъжняване, коментира Кевин Дауд и обърна внимание, че е време да се помисли за цялостна данъчна реформа. Това обаче е в твърде дългосрочен план, където обикновено се простира анализът на британския финансист. Проблемът е, че рецесията чука на вратите ни сега.

"За мен дали ще изпаднем в краткосрочна рецесия или умерена рецесия е по-маловажно в сравнение с това да се справим с фундаментални въпроси и да не стигаме отново до война като тази. Ще ви дам пример какво направи Великобритания през 1981 година, когато бе средата на рецесията при Тачър. Тогава Великобритания изостави кейнсианската политика и започна да прилага точно обратното на това, което кейнсиански убедените икономисти препоръчаха. Проработи. Мисля, че и сега трябва да помислим в тази посока", препоръчва Кевин Дауд.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.