"По ръба" с Калина Андролова: Дилетантските каши на Кирил Петков

Човек би си помислил, че скандалът с изгонването на руските дипломати и персонал е съчинен нарочно. Този гръмовен скандал замъглява промените в условията за Скопие, медиите нямат време да обсъждат това. Легитимира пред САЩ политическия смисъл на Петков, като дава предимство на неговата удобна свръхуслужливост и подминава политическия му провал. На кой му пука дали ПП могат да управляват държавата, ако обслужват стратегическия интерес на САЩ. Петков получава шестичка, че е разгонил руснаците, получава зелена светлина за следващ кабинет или подкрепа за предизборна кампания. Получава още медиен комфорт и величаене от НПО мрежите и публичния „интелектуален надзор“ за конструиране на измислен авторитет.

Технологията е доказано ефективна дори за одиозни фигури като неговата. Свидетели сме на парадокса как драстичен провал бива представян по точно обратния начин – като величествено действие. Изгонването на 70 души и увреждането на дипломацията с Русия е нещо като втори шанс, тест-пропуск за компанията на Кирил Петков. Премиерът в оставка се провали напълно, но сега се опитва да обърне нещата с така да се каже гламурна, пищна и провокативна русофобия, опитвайки се да получи срещу шоковите си действия политическа тежест и втори политически кредит от САЩ. Петков злоупотребява с властта, защото я ползва като инструмент за решаване на свои лични въпроси и комплекси, опаковайки ги безогледно като въпроси от националната ни сигурност. Първо Петков обявява, че гони 70 дипломати шпиони. След това се оказва, че не са само дипломати, а и технически персонал. Че ги гоним като шпиони, но всъщност искаме реципрочност на мисиите. Всъщност, думите имат значение! ПП генерират поредица от гафове, които ДБ се ангажират да оправдават и замазват до безкрай.

Извърши някаква глупост Петков, за момент всички са в ступор, след което се включва целият евроатлантически сектор у нас да бърше изцапаното. Включително и ГЕРБ. При това всеки път Петков сам се стряска от собствените си гафове. За газа прескочи до САЩ и го удари на молба, за Северна Македония стовари отговорността на парламента, за руското посолство прехвърли отговорността на външно министерство и ДАНС, след като външно не решава, а само обявява решението по надлежния ред. В един момент Кирил дори започна да дава назад за руската амбасада. Наложи се от ЕС да го насърчат, за да не вземе да развали от моментно малодушие толкова успешно развиващия се конфликт. Едно е процедура за реципрочност, друго е за шпионаж. Тези две процедури не могат да се объркват. Но за Кирил детайлите, законите, Конституцията, правилата и прочее дреболии нямат значение. Ние можехме интелигентно и според дипломатическите норми да задвижим процедура за намаляване на руския дипломатически корпус, каквато наистина е необходима. Има двустранни срещи, има път за обговаряне. От процедурна гледна точка такова остро решение трябва да е безупречно.

Защото, ако е неграмотно, както е в този случай, профанизира държавата ни, изнася некомпетентността ни на международната сцена. Уважението никога не идва с агресия. Уважението идва, когато действаш с повишена политическа грамотност, умно и балансирано. Вместо това Петков вкара държавата в груб скандал, считайки, че руснаците са го свалили от власт, без да се съмнява, че има политически дефицити, които дадоха бърз ход на провала му. В това се състои неговата злоупотреба с власт – първосигнално решение, което произтича от нуждата да задоволи одрасканото си его. Отмъщението на сваления премиер! Има една фраза на Сенека, която е добър съвет за политици: Si vis tibi omnia subjicere, te subjice rationi (Ако искаш всичко да подчиниш на себе си, подчини се сам на разума).

Искам още веднъж да подчертая, че прикритието на политическата некадърност зад модерна русофобия е опасно нещо. Мантрата - „щом е русофобско, значи е добро“, е примитивна, но тепърва ще се излива като основи на една следваща България. След началото на войната в Украйна САЩ ускориха плановете си за Югоизточна Европа и по-специално линията Румъния - България - Гърция като съюзническо, а ако се наложи и алтернативно на Турция трасе, по което ще се изграждат военни бази и ще се възпитава обществото. България става част от военната полоса, която се превръща в граница между Русия и Европа, рискова първична зона. Употребата на излишни скандали, истерични сюжети, грубо отношение и пр. ще бъде част от технологията за успешно пренастройване в конфликтен режим.

Вече сме прифронтова държава и ще почувстваме елементите на т.нар. нови войни, включително хибридни тактики, отстраняване на силните политици, инсталиране на бутафорни лица, които са способни на непремерени действия с агресивно изразяване в стратегическия конфликт. Войната не е просто война, тя има различни фази, степени н форми. На фона на всичко това планомерно се появи Кирил Петков, добре изчислен от водещата съюзническа служба и подкрепен от „правилната“ олигархична група, но след като се провали светкавично, днес практично се заменя от Асен Василев. Рокадата е разбираема. Петков не е просто случайна щета. Той е закономерност, инструмент, тактика.

В живота човек не се изкачва, а слиза. Затова е много важно да се научиш умело и красиво да слизаш. Изкачването е само една увертюра към множеството височини, от които ще трябва с достойнство да се спускаш към реалността, трупайки знание, мъдрост, а, ако се доверим на Еклисиаст, и печал. Така че вкопчването във властта, което наблюдаваме в момента, е изключително жалко. Рокади, отлъчване на хора от партии, организиране на протести, насилване на ситуацията, заплахи, че ако не са ТЕ, заставаме от другата страна на историята. Не знам как ПП не разбират, че оставането им още във властта с този парламент ще ги ликвидира напълно. Необходими са избори, една демократична процедура, която да потвърди дали ПП все още имат електорално доверие да водят нацията, или обратното, народът може да заяви, че ПП трябва най-после да приключат своята кръжочна дейност...