Светът се отдалечава от целта да елиминира глада

Това са част от констатациите в публикувания тази седмица Доклад за хранителната обезпеченост и глобалната прехрана. Светът се отдалечава от целта да елиминира глада, констатират авторите. А притеснителните данни в него дори не отчитат ефекта от войната в Украйна. ООН предупреждава още от самото й начало, че блокираните там зърнени култури и затрудненият износ на торове от Русия могат да причинят глобална криза с прехраната. 

Същевременно, според Програмата за развитие на ООН, през последните 3 месеца увеличаващите се цени на храните и на енергоносителите са вкарали в бедност нови 71 милиона души по света, като сред най-критичните точки в тази нова вълна са и Балканите.

Непосредствена ли е опасността от масов глад, който пряко или косвено би засегнал не само развиващите се страни, и какви действия трябва да бъдат предприети, за да бъде избегнато това?

Кои са основните причини през 2022 година светът да се отдалечава от справянето с глада?

"Тазгодишният доклад е притеснителен, защото статистиката показва, че се увеличават броят на гладуващите хора по света, както и този на застрашените от глад. Имаме и различни форми на недохранване, с които не можем да се справим. Тази статистика е повлияна най-вече от продължаващото икономическо влияние на пандемията. А когато започваме да мислим за доклада през следващата година, очакваме и неблагоприятното влияние на войната в Украйна, което ще влоши ситуацията.

Вече имаме достатъчно доказателства, че не се движим в правилна посока. Но нищо от това не е изненада. Още през 2017 г. ние установихме основните фактори зад тези притеснителни числа. Гладът по света дълго време намаляваше, докато преди 5 години не установихме, че посоката се променя. И основните причини са конфликтите в много райони на света, непредвидени климатични събития и икономическите спадове. Пандемията и наложните заради нея ограничения причиниха още такива спадове по целия свят.

Ефектът от тези три основни причини за нарастването на глада и недохранването по света се усилва допълнително от честотата и големия обхват на конфликтите, бедствията и икономическите спадове. Но от най-голямо значение са структурните икономически неравенства, заради които някои хора по света са много по-засегнати от тези проблеми в сравнение с други."

От Световната програма за прехраната, друга агенция на ООН, предупредиха, че 2022-ра може да стане година на "безпрецедентен глад" тъй като 828 милиона души са в хранителна несигурност. Намираме ли се вече в глобална криза с прехраната? 

"Конкретното предупреждение на нашите партньори се отнася до изостряне на вече съществуваща хранителна несигурност в бедни страни. Там тази криза вече съществуваше от известно време. А има други развиващи се страни, в които сега гладът се появява внезапно заради комбинация от конфликти, климатични и икономически бедствия.

В глобален план все още не сме в хранителна криза. Но в Украйна воюват две от държавите с ключова роля за изхранването в глобален план, големи износители на зърно, включително за най-нуждаещите се страни. Освен това войната повишава цените на енергоносителите, а Русия е основен износител на торове. Нормално е да предупреждаваме за възможна глобална криза с прехраната, но ние не сме я достигнали, и все още имаме средства за реакция в краткосрочен план.

Трябва да се постараем да не прекъсваме търговията с храни и торове, като избегнем налагането на ограничения в тази сфера, както и да диверсифицираме източниците на хранителни запаси. Разбира се, трябва да отговорим и на непосредствените нуждите от хуманитарна помощ. Но ние не можем да мислим само в краткосрочен план. Нужна е сериозна промяна в земеделските и продоволствени системи, за да се отдалечим от възможността за глобална криза с прехраната."

Сред ключовите бележки във вашия доклад, е, че според сегашните прогнози 8 процента от световното население ще гладува през 2030 - същият дял, като през 2015, когато ООН оповести целта си за елиминиране на глада до края на това десетилетие. Предвид всичко, което се случи оттогава, не мислите ли, че политическите пречки пред целите за устойчиво развитие са непреодолими?

"За нас същественото е, че целта гладът да бъде елиминиран до 2030-а не може да се постигне без глобални координирани усилия. Проблемът е, че според нашите прогнози тези 617 милиона души ще продължат да гладуват, дори и след евентуално икономическо възстановяване. Това означава, че не правим достатъчно. И целта трудно ще се постигне, без да бъдат адресирани структурните неравенства.

В контекста на сегашната ситуация правителствата нямат достатъчно фискални възможности, но в доклада изтъкваме, че държавите вече харчат много пари за подпомагане на земеделието. По-точно 630 милиарда долара в световен мащаб, най-вече в помощ на фермери. Тези пари могат да се похарчат, така че да доведат до спад в цените на хранителните продукти за всички, включително за по-уязвимите групи от населението. Това би проработило само ако много страни се съгласят.

Много от търговските политики, в съответствие с общите правила на Световната търговска организация, могат да се насочат към диверсификация на търговията с храни. Това означава по-добро разпределение на наличните ресурси, така че да се подпомогнат най-нуждаещите се, каквито са, например, страните от Субсахарска Африка. Това може да стане само с глобални усилия."

Споменахте по-рано как войната в Украйна утежнява ситуацията с доставките на храни. Но Украйна и Русия не са единствените производители и износители на зърно и торове. Прави ли останалият свят достатъчно, за да предотврати глобална криза?

"Останалият свят трябва да се обедини, и в случая нямам предвид срещу Русия, а за да създаде отправни точки за преодоляване на тази криза. Една такава е санкциите заради войната да не важат за търговия със земеделски продукти. От полза на всички ще е торовете да достигнат местата, където са нужни, преди следващата реколта. За целта, заинтересованите страни ще трябва да седнат на масата, защото от ситуацията ще има последствия за Русия, последствия за Украйна, както за целия останал свят. Въпросът с прехраната трябва се обсъжда приоритетно в различните преговорни формати, защото това е основно човешко право. Затова, включително с инструментите на ООН, трябва да договорим както освобождаването на блокираното в украинските силози зърно, така и трябва да премахнем пречките пред доставката на торове." 

Достатъчни ли са досегашните усилия в тази посока и какво всъщност ще се случи, ако се провалим?

"Тук е нужно да погледнем към нужните по-дългосрочни мерки. Ние вече трябва да работим, за да заздравим продоволствените системи и това се случва чрез диверсификация на източниците на храни. Например, храната трябва да се изнася не от едно, а от няколко пристанища или изходни точки в една държава, за да може да се реагира в случай на конфликт или бедствие, за да предотвратим блокирането.

Има примери от азиатски страни, при които първоначалното построяване на допълнително пристанище не е било икономически изгодно. Впоследствие обаче един от портовете бива засегнат от ураган или друг проблем и търговията се пренасочва към другия. Освен тази мярка, страните трябва да диверсифицират търговските си партньори и вноса си на храна. И ние знаехме, че това е нужно още преди войната в Украйнa, която само ни напомни, че още не сме го направили."

Гладът и рискът от него са налични в развиващия се свят, но дори в Европа инфлацията, цените на горивата и енергията, както и проблемите с веригите на доставки повишават нужните за живот средства за големи дялове от населението. Що се отнася до хранителната сигурност, застрашена ли е тия и в развитите страни? 

"Ние влязохме в криза още през 2020-а, но всички мислихме, че през тази година вече ще се възстановяваме от ефекта на ограничителните мерки заради пандемията. Вместо това икономическите прогнози за 2022-ра бяха ревизирани в негативна посока. А дори малкото възстановяване от предишната година не беше усетено от много хора заради големите икономически неравенства.

Проблемът с хранителната сигурност не се усеща само в страните с малки и средни доходи, а също в Европа и Северна Америка. Защото той има и други аспекти, каквато е възможността за здравословно хранене. В доклада изтъкваме, че над 3 милиарда души в световен план не са могли да си позволят да се хранят здравословно през 2020 г., а оттогава нещата само са се влошили. Много от тези хора са в Северна Америка и Европа. И докато не се възстановим икономически, в тази статистика няма да има подобрение."