Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Носталгични истории за морето преди бетона

Снимка: издателство „Кръг“

Истории за почивни бази, спестовни хазяйки и цветни палатки - за ракия "Академик Неделчев" и корекомско уиски, за миди на ламарина и селски магазини, в които продават вафли и пешкири.

"Изотопия" търси бисери от Черноморието от времената преди да го залее бетонът. Поводът - сборникът с 23 ваканционни истории "Голи и солени (морето преди бетона)". За радиопредставянето му помагат разказите на Жанина Драгостинова, Михаил Вешим и Иван Бакалов.

Провокацията идва от издателство "Кръг". 

"Искаме да разкажем на нашите деца и внуци как изглеждаше нашият свят, когато ние бяхме млади", обобщава идеята Жанина Драгостинова, която е съставител на сборника.

Жанина Драгостинова  Снимка: БГНЕС

"В моето детство – в края на 60-те и през 70-те години, това, че живеехме на морето, не се смяташе за море. Ходехме в Обзор, в една ведомствена станция. И за нас морето беше на юг, Варна не се смяташе за море. Много безгрижно време, в което оставаш сока от доматите да тече по брадата ти. (…) Преди няколко години настоявах да отидем в Обзор, където всяка година ходехме в тази ведомствена почивна станция – тя беше запусната, едни стари бунгала, които гниеха, оставени на дъжда и слънцето. Приех го като посегателство върху личните ми прекрасни спомени това, че всичко беше оставено така да си изгнива", спомня си Жанина Драгостинова.

"Говорим за едно време, в което Черно море беше единственото море, на което можеше да отиде българинът. Черно море е граница, ние по-нататък не можем да отидем, от друга страна тази граница дава чувството за свобода – нещо абсурдно, но така беше. Знаехме, че отсреща е Одеса, обаче си представяхме, че там е Ню Йорк."

Михаил Вешим  СНимка: БГНЕС

Сатирикът Михаил Вешим, главен редактор на вестник "Стършел", се определя като певец на българския къмпинг - самоиронично намигване към Елин Пелин, негов любим писател, певец на българското село.

"Бях дете, дето го водеха по станции родителите му, в Писателската станция е минало детството ми. Но като станах на 18 години, изведнъж открих къмпинга и открих свободата. Разбрах, че по друг начин може да изглежда морето, плажът, животът може да изглежда по друг начин. Не е нужно да си в станция, с първо, второ, трето, а може да захвърлиш дрехи и проблеми и да почувстваш свободата. И като ме плени, не ме пусна."

Илюстративна снимка: Фейсбук група Lost in the Past

"Първият ми къмпинг беше Алепу – най-хубавото място на света, което съм виждал по българското Черноморие. С лоши условия, няма вода, но пък има свобода. За мен враговете бяха австрийците, които ни изгониха от този къмпинг, за да направят луксозното селище "Дюни" там. Не знаех, че по-късно ще ни гонят от къмпинг на къмпинг и след нас ще върви булдозер, който ще ни изрива – нас и палатките, и ще застроява. Че това е процес, който тогава е тръгнал."

За Вешим това не е носталгия по миналото, а по чистата природа, чистото море, незастроения бряг, "по някаква естественост".

"Германците като идваха, после като си тръгваха, от тях купувахме палатки, дюшеци, цялото това оборудване. То не можеш да си купиш газов котлон от България! Те с трабанти пътуват пък, бедните. Ние си купихме магаре един път. С магаре съм ходил на море, по билото на Стара планина."

Сатирикът никога не си е представял, че ще иде на море, за да ходи "по мрамор и лъскави барчета" и признава, че предпочита на брега на морето, "с тента и мента".

Иван Бакалов   Снимка: БГНЕС

Нашето Черноморие безобразно пострада от неконтролираното строителство, някои региони на юг загубиха човешки облик, смята журналистът Иван Бакалов, който дава пример със Созопол и разбития пейзаж на града.

"Тук няма жалба по младост, няма соцносталгия. Може да има носталгия по един стар град, в който имаше рибари, да седят да кърпят мрежи. Крайбрежната ивица е общочовешко достояние, дори не е национално – където морето се среща със сушата, това принадлежи на света. Ние започваме едно застрояване от Бургас на юг, което ще превърне цялото крайбрежие в един Истанбул. Плътно застроено, не се вижда земя, не се виждат дървета."

"Битът беше по-простичък. Една механа на "Балкантурист", един друг ресторант на брега с изглед към остров Св. Иван и обикновено имаше опашки, чакаха отвънка да се освободи маса. Хората нямаха много пари да ходят по ресторанти. Гмуркат се, събират миди и ги пекат на тенекия – това си беше практика, разпространена по всички курорти."

Снимка: Иван Бакалов

Днес Иван Бакалов открива своя изложба със снимки от Созопол, правени през 80-те години.

А ето и част от неговия текст за сборника "Голи и солени":

"Обикновено вадим бутилка пред стаичката зад градината и се черпим, понякога със салата. Доматите бяха истински. Отгоре стрехите на двете къщи се допират, в един триъгълник се виждат звездите.

Като тръгвах на море, носех по няколко долара или бона за пазаруване от „Кореком”. Някак престижно беше да купиш бутилка уиски от созополския „Кореком” - невзрачна къща с дървена ламперия на задната уличка близо до „Пъци бар”. Сега някой трудно ще разбере каква тръпка е да купиш бутилка уиски от „Кореком“. Нещо отвъд желязната завеса…"

Повече чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Плевен е домакин на първата олимпийска школа по математика

Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика.  40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..

публикувано на 12.08.25 в 16:16

"Оркестърът на народа" - в ритъма на историята

Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..

публикувано на 12.08.25 в 11:48
Д-р Весела Атанасова

Д-р Весела Атанасова събира древните митове и легенди за Египет в книга за деца - "Окото на Ре"

Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.  "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...

публикувано на 11.08.25 в 12:44

Потомци на Сирак Скитник посетиха БНР

Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура,  прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..

публикувано на 11.08.25 в 11:01

Сливенският митрополит Арсений посети село Кости по повод празника му

На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..

публикувано на 10.08.25 в 05:30

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност.  То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика.  Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..

публикувано на 09.08.25 в 09:15
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56