Изложбата "Парченца от вкъщи“ разказва съдбата на украинските бежанци

Документалистката Анна Стоева събира историите на 14 жени, спасили се от войната в Украйна. Разказът им е запечатен в снимки на най-ценните вещите, които събират набързо преди да избягат от дома си.

„В Украйна отдавна се говореше за войната, но само разговори: война, война, а ние правехме ремонт. Мъжът ми даже се шегуваше: каква война, ние правим ремонт. Никаква война, канселираме я. Един ден преди началото на войната бяхме платили аванса за покрива и за дивана, готвехме се за ремонт и бяхме изнесли всичко от стаята. И мъжът ми казва: така и така изнасяме всичко, събери няколко неща багаж за всеки случай. И аз събрах.“

Спасените вещи на бежанките, намерили спасение в нашата страна, са обект на изложбата „Парченца от вкъщи“  -  един по-необичаен фоторазказ, събран в няколко куфара. Днес куфарите са пред чакалнята на Централна гара в София между 16.00 и 20.00 ч. Репортерът Виктория Петрова посети изложбата в сряда, когато експозицията беше показана за първи път на „ул. Пиротска“.

Анна е израснала между Русия и България, но във вените ѝ тече българска, руска и украинска кръв. От първия ден на войната спасява пристигащите от Украйна жени и деца, посредством работата си като доброволка.

"С първите жени се срещнах в София, когато помагах в кризисния център. Те ме свързаха с жени в Бургас и Слънчев бряг, защото исках да видя ситуацията и в хотелите на морето. Отидох кой където живееше и снимах предметите". 

Така Анна събира 14 истории на спасилите се от войната жени. Разказът им преминава през най-ценните предмети, взети набързо, без преднамереност, но с вяра, че ще намерят спасение за тялото и душата си по пътя на спасението. Анна е убедена, че вещите отразяват и духовната потребност на жените да вземат нещо, което не е физическа, а духовна потребност: "защото това също е голяма част от нещо, което се страхуваш да загубиш". Хората вземат неща, които символизират професията или хобито им. 

• "Парченца от вкъщи" - седем стари куфара със снимки и истории на бежанки от Украйна

Сред предметите са едни на пръв поглед обикновени ръкавици, свирка, сватбена снимка, плюшено мече, златно кръстче, които в днешния свят можем да произведем в изобилие; които в мирно време са изгубили своя изначален смисъл, превръщайки се в предмети на консуматорската култура; в настоящата ситуация - в котви на спасението. 

Лилия – оперна певица, избягала от Одеса, разказа за БНР.

"Тази метална свирка беше от първите неща в багажа ми. Идеята беше, ако попаднем в мазе, убежище и ни затрупа сграда, да може да чуят свирката и да ни спасят. В Одеса изпитвахме много страх, че сградите просто ще рухнат. Оттогава тази свирка за мен е символ на спасението". 

105 пъти думата спасение са употребява в най-свещената за всеки християнин книга – Библията. Православната църква учи, че човек пребъдва в Христос и прави спасението си сигурно не само чрез дела на любовта, но и чрез търпеливите си страдания от различни мъки, болести, нещастия и неуспехи. И докато Лилия търпеливо чака войната да свърши, тя търси всякакви начини да спаси, както себе си и дъщеря си, така и други в тяхното положение. 

Лилия изпя за БНР откъс от песента „Една българска роза“ в изпълнение на оперната певица Лилия с 5-годишния Филип и тригодишната му сестричка, които също са сред спасените деца на Украйна. 

Изборът на песента е жест на признателност към хората на техния спасителен остров - България.

Репортажа чуйте в звуковия файл.
Снимки: Виктория Петрова