Евгени Пенчев реставрира оръжия и не пропуска да участва във възстановки на исторически събития из цялата страна и увлича в това занимание стотици курсанти. Офицерът има майсторско свидетелство по художествена обработка на дърво и дърворезба, признание от Националната занаятчийска камара. Негово дело са иконостасите в параклисите на Военноморската база „Атия“ и в Националния военен университет.
Евгени Пенчев е мотострелковак, възпитаник е на Великотърновското военно училище. Като млад офицер седем години служи в Елхово, две години е бил във Военната академия, четири години във Военноморската база „Атия”, две години в Генералния щаб и от 2005 г. е във Военния университет. И докато офицерската професия е осъзнат избор, то увлечението по дърворезбата е наследствено, разказва полковникът резбар от великотърновското Ново село:
„С дърворезба не мога да кажа точно от кога съм започнал да се занимавам. Баща ми е възпитаник на техникума по изкуствата в Трябва, беше дълги години преподавател по трудово обучение в училището в Ново село. В нашия дом винаги се е работило с дърво, с камък, с желязо. Покрай баща ми и дядо ми съм прихванал явно. Първите неща, които съм направил, са може би, когато бях в пети или шести клас. Пазя първото си нещо, това беше една жар птица, изкопирана от индийски народни приказки, на една чамова дъска от ламперия“.
Днес тази над 40-годишна жар птица още е окачена на стената в бащината къща на Евгени Пенчев. Орехът е любимият материал, с който работи офицерът резбар:
„В България най-доброто, според мен, дърво за дърворезба е орехът. Дълги години се занимавах с реставрация на старинно оръжие, имам много изостанал материал от тогава. Работя предимно с орех, но също и с елша, по-рядко с липа. В декоративните гребени, шноли, които напоследък започнах да правя, използвам и дива череша, круша, ясен“.
Във военноморската база “Атия” е изграден първият храм във военно поделение у нас, а Евгени Пенчев е майсторът на иконостаса:
„Това беше през 2000-а година, когато имаше още определени рестрикции към църковните служби във военните формирования, но явно му беше дошло времето, защото тогава командирът на базата адмирал Кавалджиев с разрешението на тогавашния министър на отбраната Николай Свинаров, във военноморската база беше направен първият храм на територията на военно поделение в Българската армия. Мисля, че за около 8-9 месеца стана иконостасът. Той си е авторска интерпретация, макар че част от детайлите, които заимствахме, бяха от остров Света Анастасия. Там има късносредновековна църква, в която има образци на местното резбарско изкуство“.
Полковник Евгени Пенчев е създателят на представителния блок на военното училище „Васил Левски“ и е сред инициаторите да бъде възроден празникът на Търновския гарнизон. По негова инициатива за курсантите на Националния военен университет бяха ушити парадни сини униформи по подобие на царските офицерски униформи от 20-е години на миналия век. Преди 15 години, когато беше съграден храмът “Св. Седмочисленици” на Военния университет, Евгени Пенчев заедно със своя колега подполковник Светломир Стоянов и с още четирима курсанти изработват входните врати и иконостаса. Параклисът в Националния военен университет е забележителен и с неговата крипта:
„Идеята да бъде построен този храм, беше да се превърне като храм-паметник на загиналите възпитаници на военните училища във войните за национално освобождение и обединение. Идеята на митрополит Григорий беше да създадем крипта. Дойде идеята да съберем пръст от бойните полета, до където можем да стигнем, започвайки от създаването на българската войска след Руско-турската война, включително на българското опълчение – пръст от Шипка, от Шейново, от Стара Загора, после от бойните полета на Сръбско-българската война, на Балканската, на Междусъюзническата и да стигнем до полетата в Унгария, където нашата армия е водила бойни действия във втората фаза на Втората световна война“.
Евгени Пенчев е увлякъл в патриотичните си инициативи много офицери и курсанти. Твърди, че това е част от мисията му и неговото разбиране за войнска чест. Полковник Пенчев беше избран през 2007 г. от търновските журналисти и обществеността за един от 130-те личности на Велико Търново, заслужили с делата си любовта, уважението и доверието на съгражданите си.
Напоследък Евгени Пенчев и великотърновската журналистка Мила Милчева, майсторка на везбата, правят единствените у нас пана дърворезби с вградени шевици. Бродерията и дърворезбата се обичат, казва офицерът:
„Съзвучни са бродерията и дървото. Това е вид изкуство, част от приложното изкуство на българския народ. Зная, че изкусното е едно красиво нещо, а красивите неща правят света по-добър. Офицерът е широко скроена личност, така че в неговата душа има място за всичко“.
За съзвучията между дърворезбата, шевицата и ажура гостуват журналистката, майстор на шевиците, Мила Милчева и тъкачката от Самоводската чаршия Миглена Чаталова, които заедно с Евгени Пенчев подготвят първата в страната изложба, представяща заедно трите вида приложни изкуства.
Чуйте тази любопитна история в звуковия файл!"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Нямам никакво намерение да подавам оставка, защото няма никакво основание. Това заяви пред БНР Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на БСП, след..
Съединението не е просто обединение на територии, а на кръв, съдби и усилия. Това отбеляза пред БНР Николай Милчев, бивш учител и поет. Той сподели,..
В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и..