Нова постановка на „Травиата“ в Телавивската опера

Да попаднеш на генерална репетиция невинаги е късмет. На сцената на Телавивската опера течеше „Травиата“. Познатата прекрасна музика и пъстротията на моден подиум, защото според интерпретацията на режисьора Алесандро Талеви действието се развиваше по време на модно ревю, а Виолета би трябвало да е манекенка, облечена в червени рокли. Познатите арии бяха изпълнени без грешка. Навремето, когато Даниел Орен дирижираше генералната репетиция, имаше безброй спирания и поправки. Тук всичко си течеше спокойно. Солистите успешно маркираха ролите си.

Гледахме втория състав и липсваше Хила Баджо, която щеше да пее ролята на Виолета на премиерата и присъствието на която винаги е ярко. Дори американският тенор в ролята на Алфред изглеждаше като преоблечен в модни дрехи хъшлак. А може би ефектът е търсен! Колеги, които са попаднали на репетицията за фоторепортери, твърдят, че италианският тенор Оресте Козиме, който пее в първия състав, е много красив и представителен.

След края на представлението открих, че публиката е разделена на две. Младите говореха само за костюмите. Тяхна художничка е Аня Ван Краг, известна датска моделиерка, бивш водещ дизайнер в Модна къща Dior. Не за пръв път операта и модата се съюзяват. Дизайнери на Valentino са правили костюми за Римската опера, Givenchy е сътрудничил с Парижката опера, а модна къща Com de Gerson е имала общ проект с Виенската опера. Постановката на „Травиата“ в Израелската опера е поддържана от модна къща Factory 54. Тяхната концепция е, че модата е културен оазис на висшето общество. Опитали са се да представят сцената-подиум като свят на авангардното изкуство, където се акцентира на човешката уязвимост и смъртност. Великолепието на костюмите показва напрежението между света на политиката и меценатството и този на изкуството. Най-силно това личеше на бала във второ действие.

По-възрастните зрители спореха доколко младият диригент на оркестъра на Израелската опера /Симфоничният оркестър на Ришон ле Цион/ Дан Етингер е повлиян от Сержу Челибидаке - известният конкурент на Херберт фон Караян. При Челибидаке, привърженик на уникалността на всяко представяне пред публика /и затова е ненавиждал записите, които му изглаждали като „музикални консерви“/, е много важен диалога с оркестрантите. В свое изказване за ролята на диригента Рикардо Мути твърди, че той е диктатор над оркестъра, но има и изключения и такова е Чилибидаке, който успява да увлече в своята кауза музикантите и те забравят всичко по време на концерта. Точно такава „магия“ се случи по време на генералната репетиция на „Травиата“ в Тел Авив, при това не само с инструменталистите, а и с хора под палката на Асаф Бенраф. Дали защото залата беше пълна основно с техни роднини и приятели или действително диригентите ги бяха увлекли, но чутото беше вълшебно. Възрастните зрителки си припомняха как са слушали Чeлибидаке в Букурещ, откъдето е родом, в Париж или Мюнхен, а също по време на двата му гастрола в Израел, когато е успял да накара прочутата със своя стил Израелска филхармония да звучи различно с типичните за него допълнителни забавяния на бавните части и стремителни забързвания – в бързите. Запазеният му знак е дирижиране със стърчащо кутре. А в Израел започват своя път двама диригенти, за които скоро ще се говори с уважение на световните сцени. Единият е Дан Етингер - на оперния оркестър, и другият – наследникът на Зубин Мета във Филхармонията Лави Шани, който направи празник заключителния концерт на този необикновен състав, всеки музикант от който би могъл да е солист. А публиката се наслади на необичайното звучене на оркестъра и на истинския танц на диригента, изразителността на чиито ръце могат да се сравнят с тези на Мая Плисецкая.