"Идеята за съединение, за обединение, за единение преследва европейската цивилизация и нашата култура столетия. Тя е определила профилът на европейската култура. Обикновено днес с думата съединение се спекулира. От политическите трибуни се говори как нацията е разединена, как съществуват фракции, които са насочени едни срещу други, и как това е нещо лошо, което трябва да се избягва. ... Забравя се, че в основата на политиката стои разделението. Плурализмът и демокрацията предполагат борби на гледни точки и разделения между определени политически субекти. Въпросът е, кога можем да използваме това разделение, за да произведем от него едно обединение, което ни се изплъзва на фона на това популистко и гръмогласно говорене за обединяване на нацията, което е фалшиво заравяне на томахавката и което ни приспива в едни илюзии, които ни карат да се сурваме надолу по пътя към бездната и към духовната и материалната корупция".
Коментара направи пред БНР философът и психолог Валентин Калинов.
"Когато се изправим срещу думи-фантазми като обединение, единство и т.н., ние сме склонни да бягаме от настоящето си и тогава обръщаме поглед към миналото. Онова, към което трябва да гледаме, е нашето бъдеще и миналото трябва да ни помага да виждаме по-ясно бъдещето си, а не да обожествяваме миналото си с патриотарски пиетет, който ни отдалечава от него", подчерта той.
Валентин Калинов беше категоричен, че не иска българското общество да бъде обединено, когато "тези обединения касаят шантажа на "Газпром", касаят скептицизма по отношение на ЕС и НАТО, скептицизма по отношение на ваксините":
"Аз не искам такива обединения и те ме опасяват. Боя се от такива обединения на наплашени хора, зомбирани постоянно от телевизионните екрани или от социалните мрежи. Хора, които представляват една лесно манипулируема маса. Това обединение не може да бъде националното обединение. Националното обединение може да бъде през ценности, през проекти за бъдещето, но не може да бъде по линия на страха. За съжаление, българското общество напоследък се обединява основно по линия на страха".
Интервюто на Георги Марков с Валентин Калинов в предаването ''12+3'' можете да чуете от звуковия файл.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..