В миналото омъжените жени в района на Плевен са носили каица - красив накит за глава

"Каица е специфично сватбено забраждане. Това е вид обредно забраждане, което се извършва от кумата и свекървата като по този начин се показва, че жената вече е омъжена. Покриват се косите, за които се смята, че може да вижда единствено и само нейният съпруг. Най-пищна, красива, пъстроцветна е каицата по долното течение на реките Вит, Искър, характерна за селата Бръшляница, Брест, Гиген, Гулянци", каза за БНР Димана Димчева от отдел  "Етнография" в Регионалния исторически музей в Плевен.

• Изложба от пафти-накити в историческия музей в Габрово

"Това е специфична подложка, кора, която се прави от преплетени черничеви вейки. В края на 19 и началото на 20 век се е правила от по-мека кора с дървена подложка, която се е обличала с бяло пано, което е основата на самата каица".

По думите ѝ колкото по-пищни са били кърпата и каицата това е говорило за заможността на семейството на момчето.

"В къщата, в която е имало момче са били длъжни да събират, монети, мъниста и всякакъв набор от инструменти, които са били необходими за направата на каицата, за да могат да я дарят на бъдещата булка. Каицата се прави от свекървата, кумата, от тях се слага на булката в първия ден след сватбата".

Повече можете да чуете в звуковия файл.