Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навършат се 44 години от самолетната катастрофа край Тлачене

Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене
Снимка: METTA/Facebook

С траурна церемония във вторник, 20 септември, ще бъде почетена паметта на загиналите при самолетната катастрофа през 1978 година. Тогава в обширна местност между три врачански села се разбива "ТУ - 134" десетина минути след излитането му от летище София по редовен курс към Варшава. Губят живота си всички на борда - седемчленният екипаж и пътниците поляци и българи, общо 66 души. Сред тях са националната треньорка по художествена гимнастика Жулиета Шишманова и тогавашният полски министър на културата. Има и юноши спортисти от двете страни. Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно. Темата все още вълнува близките на жертвите. Много от тях, особено от полска страна, често посещават паметника, изграден на мястото на инцидента.
Снимка: METTA/Facebook

На 16 март 1978 година малко след 13 часа самолет "ТУ - 134" излита в изпълнение на редовен полет от София до Варшава. Когато достига височина от 4900 метра се завърта внезапно на 135 градуса и започва да се снишава с голяма скорост. Катастрофира в обширна местност по коритото на река Бриша между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица на стотина километра от столицата. Оцелели няма. Загиват седем души екипаж и 66 пътници - 39 поляци и 27 българи. В историята на гражданска ни авиация това е една от катастрофите с най-много човешки жертви. Под заглавие "Злополука с български самолет" съобщава на следващия ден за трагедията партийният официоз "Работническо дело" в кратка дописка на последната си страница. Също толкова пестелив е и вестникът на тогавашния Врачански окръг "Отечествен зов". Снимки няма, но става ясно, че правителствена комисия ще разследва причините за катастрофата. Те остават под въпрос и досега, 44 години по-късно.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов  Снимка: Ива Антонова
"Дълго време е мълчано. Няма отговор как точно се е случило, защо се е случил не се знае. Аз съм свидетел, спомням си тогава бях на 7 години и бях на най-високата точка. Учех се да карам колело и видях самолета толкова ниско, че можех да видя хората, които бяха на стъклата и това ми се запечата. Самолетът направи обратен завой и след три километра падна", каза за БНР кметът на Тлачене Тошко Сашов. 

Протоколът от огледа на местопроизшествието е един от малкото публично достъпни документи за катастрофата. В него е отбелязано, че огледът е продължил повече от 24 часа. Работата на терен е подпомогната от местни хора. Един от тях е Венцислав Василев.

"Самолетът беше на парчета, имаше дрехи, части  от хората - трагедия.... Нещо е станало във въздуха, за да може той да бъде на такава широка територия разпръснат".

Дълбоко сме потресени от пренебрегването на разследването, пишат през февруари тази година близки на загиналите поляци в мотивите за откриване на дарителски фонд за събиране на средства за юридически услуги за предприемане на правни действия за пълно осветляване на катастрофата. Те подлагат на съмнение официалната версия, че самолетът е паднал поради повреда в електрическата му инсталация. Според тях, има разминаване между твърденията за височината, от която е започнал да пада, и факта, че е бил раздробен на парчета не по-големи от метър. Раздробени до неузнаваемост са били и телата на жертвите.

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене

Публикация във Фейсбук профил, обединяващ техни близки, показва, че през юли са предприети първи стъпки в Окръжния съд във Варшава за изясняване на причините за трагичния инцидент.
Година след него, през 1979 -та година, със средства на роднини на загиналите и със съдействието на БГА "Балкан" в района на катастрофата в местността Бриша е издигнат паметник. Той е единственият у нас, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Върху двете триметрови плочи от полиран гранит са изписани имената на всички, загубили живота си при авиоинцидента. До преди десетина години обаче, монументът беше потънал в храсталаци и забрава. Бяха изчезнали металната му ограда и вратичката към нея и плочките, които маркират един от подходите към него.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов допълни:

"До местността е трудно да се стигне, но това не е пречило през последните 8 години да поддържаме паметника в приличен вид и да се срещаме с близки на загиналите".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл. 

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15
София Вовк

Алесандро Талиаро и София Вовк - италианец и украинка, запленени от красотата на българския език

Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..

публикувано на 13.09.25 в 16:51
Вилиана Стефанова

Сладки изкушения в бутикова сладкарница в Берковица

Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа.  Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..

публикувано на 13.09.25 в 16:33