На 16 март 1978 година малко след 13 часа самолет "ТУ - 134" излита в изпълнение на редовен полет от София до Варшава. Когато достига височина от 4900 метра се завърта внезапно на 135 градуса и започва да се снишава с голяма скорост. Катастрофира в обширна местност по коритото на река Бриша между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица на стотина километра от столицата. Оцелели няма. Загиват седем души екипаж и 66 пътници - 39 поляци и 27 българи. В историята на гражданска ни авиация това е една от катастрофите с най-много човешки жертви. Под заглавие "Злополука с български самолет" съобщава на следващия ден за трагедията партийният официоз "Работническо дело" в кратка дописка на последната си страница. Също толкова пестелив е и вестникът на тогавашния Врачански окръг "Отечествен зов". Снимки няма, но става ясно, че правителствена комисия ще разследва причините за катастрофата. Те остават под въпрос и досега, 44 години по-късно.
"Дълго време е мълчано. Няма отговор как точно се е случило, защо се е случил не се знае. Аз съм свидетел, спомням си тогава бях на 7 години и бях на най-високата точка. Учех се да карам колело и видях самолета толкова ниско, че можех да видя хората, които бяха на стъклата и това ми се запечата. Самолетът направи обратен завой и след три километра падна", каза за БНР кметът на Тлачене Тошко Сашов.
Протоколът от огледа на местопроизшествието е един от малкото публично достъпни документи за катастрофата. В него е отбелязано, че огледът е продължил повече от 24 часа. Работата на терен е подпомогната от местни хора. Един от тях е Венцислав Василев.
"Самолетът беше на парчета, имаше дрехи, части от хората - трагедия.... Нещо е станало във въздуха, за да може той да бъде на такава широка територия разпръснат".
Дълбоко сме потресени от пренебрегването на разследването, пишат през февруари тази година близки на загиналите поляци в мотивите за откриване на дарителски фонд за събиране на средства за юридически услуги за предприемане на правни действия за пълно осветляване на катастрофата. Те подлагат на съмнение официалната версия, че самолетът е паднал поради повреда в електрическата му инсталация. Според тях, има разминаване между твърденията за височината, от която е започнал да пада, и факта, че е бил раздробен на парчета не по-големи от метър. Раздробени до неузнаваемост са били и телата на жертвите.
Публикация във Фейсбук профил, обединяващ техни близки, показва, че през юли са предприети първи стъпки в Окръжния съд във Варшава за изясняване на причините за трагичния инцидент.
Година след него, през 1979 -та година, със средства на роднини на загиналите и със съдействието на БГА "Балкан" в района на катастрофата в местността Бриша е издигнат паметник. Той е единственият у нас, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Върху двете триметрови плочи от полиран гранит са изписани имената на всички, загубили живота си при авиоинцидента. До преди десетина години обаче, монументът беше потънал в храсталаци и забрава. Бяха изчезнали металната му ограда и вратичката към нея и плочките, които маркират един от подходите към него.
Кметът на Тлачене Тошко Сашов допълни:
"До местността е трудно да се стигне, но това не е пречило през последните 8 години да поддържаме паметника в приличен вид и да се срещаме с близки на загиналите".
Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Цялата история чуйте в звуковия файл. Изображения: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Професията акордьор е една от най-рядко срещаните и специалистите се броят на пръстите на ръката. Всяко пиано и всеки роял се нуждаят от акордьор, казва Стефан Топалов - един от най-добрите майстори в настройката на тези инструменти. "Пиана със струни на над 30 години не може да не се подменят . Трябва да се подменят всички, звукът и..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..
Ясно
Разкъсана облачност