Китай няма да се откаже от използването на сила по въпроса за Тайван

Китай никога няма да се откаже от използването на сила, когато става въпрос за Тайван. Това обяви китайският президент Си Цзинпин в реч, с която откри XX-ия конгрес на управляващата Комунистическа партия. Още от Лъчезар Вълев:

Разрешаването на въпроса с Тайван зависи от народа на Китай и трябва да бъде разрешен единствено от него, подчерта Си Цзинпин в речта си пред около 2300 делегати в Голямата зала на народа в Пекин.

Китайският президент допълни, че страната му ще се придържа към стремежа за мирно обединение, но никога няма да се ангажира с отказ от използването на сила и ще запази възможността да предприема всички необходими мерки.

"Историческите колела на националното обединение и националното подмладяване се движат напред…Обединението на родината трябва да бъде постигнато и ще бъде постигнато", каза още китайският лидер, който осъди "сепаратизма и намесата" на други сили в този въпрос.

Китай вижда самоуправляващия се, демократичен Тайван като част от своята територия, която да бъде върната един ден чрез военна намеса, ако е необходимо, отбелязва Ройтерс.

В началото на седмицата тайванската президентка Цай Ингвен заяви, че Тайван никога няма да изостави демократичния си начин на живот, като отбеляза, че унищожаване на демокрацията в нейната страна ще е "смъртоносна загуба за световните демокрации". Тя сравни руското нападение срещу Украйна със заканите на Китай да си върне контрола над острова.

Пред конгреса на комунистическата партия Си Цзинпин заяви също, че Китай ще ускори изграждането на армия от световна класа и ще засили способността си за стратегическо възпиране. Той също така приветства прехода на Хонконг от "хаос към управление" след налагането на закон за националната сигурност през 2020 г., с който бяха потушени ожесточените протести там.

Конгресът на Китайската комунистическа партия се провежда на всеки пет години. На конгреса се избират членове на управляващите звена  за следващия мандат. Очаква се настоящият партиен лидер и президент Си Цзинпин да бъде преизбран.

Едва няколко хиляди делегати в страната с население от един 1,4 милиарда души имат право да изразят мнение кой да стане част от седемчленния Постоянен комитет на Политбюро за следващите пет години. Този факт оставя международните наблюдатели с бегла представа какво да очакват в бъдеще от втората икономика в света. Дрю Томпсън от училището по обществена политика към националния университет на Сингапур коментира:

"Всички сме икономически свързани с Китай по много начини. Но нямаме никаква идея какво всъщност се случва, как се изготвят политиките. Когато биват съобщени са ясни, но как се изработват, от какво са повлияни, кои групи им влияят - това е пълна мистерия. И това води до известна несигурност и безпокойство какво ще последва при следващия мандат на Си Цзинпин."

Икономическият спад на Китай, засилващ се от продължителните локдауни заради политиката на нулев ковид е основният проблем във вътрешен план за Си Цзинпин. Критики от страна на САЩ и други западни страни към Китай идват и заради притеснения за спазването на човешките права на мюсюлмански малцинства в северозападната част на страната, както и заради ограничаването на автономията на Хонконг. Джоузеф Ториджиан - доцент и експерт по китайска политика от Американския университет в Сингапур:

"Си Цзинпин определено е спорна личност. Онези, които не харесват политиката му твърдят, че лидерският модел и склонността му към авторитаризъм са причина за отслабването на ефективността и проблемите на политиките. Според други обаче е необходимо Си Цзинпин да притежава подобна огромна власт заради предизвикателствата пред Китай, че само един силен лидер може да реши проблемите, в противен случай ще настъпи хаос".