Ти мене уважаваш ли ме, или си в конфликт на лоялности

И отново желаем здраве и късмет с просперитет във всяко едно отношение, скъпи съучастници, уважаеми слушатели на “Новини с добавена стойност” - нашия бюлетин на вълните на уважението и мъдростта.

Оня ден във Великата Британия премиерката уволни финансовия министър - един много симпатичен афро-африканец на име Куаси Куартенг, който би могъл да изиграе в киното и театъра ролята на Хенри Шести или някоя русалка. В една пиеса на Шекспир Хенри Шести вика на една вдовица: ти мене уважаваш ли ме! Вдовицата казва: уважавам ви като крал и джентълмен. Ама той царят всъщност иска да спи с нея и си иска директно, тя му вика - по-добре да спя в тъмницата и така нататък, завързва се конфликт, както казват театралите.

И дано тоя Куартенг да има в киното и театъра по-голям успех, защото като министър изкара само 38 дни - по-малко и от Стефан Янев във военното министерство.

Разбира се, изобщо не се подиграваме на британската политическа система, понеже и ние не можем да се похвалим със стабилност.

Правителствата у нас идват и си отиват като годишните сезони, изборната въртележка не спира да се върти и като че ли само Йорданка Фандъкова и Елеонора Митрофанова стоят стабилно на постовете си.

И те си имат разни неприятности, но устояват.

На работното място на Фандъкова някакъв общински съветник с маска на главата тия дни обяви, че нахлува в женската тоалетна, защото бил мъж и патриот. Шантава работа! И аз съм патриот, но не ходя по женските тоалетни с маска на главата, това си е тероризъм! А тоя шашкънин вика - уважавам мъжката тоалетна, ама ще вляза в женската. И с Костадин Костадинов се уважавали, но след тия изпълнения уважението се понижило като нивото на река Дунав тая година.

Но думата ми е за Митрофанова.

В дни на най-тежки изпитания за нашите двустранни отношения тя се доказа като фактор на уважението и стабилността - тя устоя на всички бури. Много рядко е поставяла ултиматуми, почти не се е карала на българските власти и на практика никога не е заплашвала България открито. И макар че от страната ни гонят нейни колеги руски дипломати, тя уверено стои на своя пост, бди и охранява дружбата между нашите вражески държави.

Затова много се притесних, когато избухна полемиката в ГЕРБ - да каним ли г-жа Митрофанова на първото заседание на парламентаq или да не я каним.

Вежди Рашидов каза да я каним, Бойко Борисов каза да не я каним, а ако все пак се появи, Парламентарната група на ГЕРБ да покаже на посланичката, че е нежелана! По всички други теми може да имате лично мнение, но не и по тая тема, каза Борисов на хората си.

И така Вежди Рашидов изпадна в конфликт на лоялности - от една страна, уважава руската култура и Митрофанова, от друга страна - уважава партийна дисциплина.

Той просто е в такова положение, все едно двама сътрапезника едновременно и настойчиво го питат:
- Ти мен уважаваш ли ме!

И от другата страна:
- Не, аз питам, ти МЕН уважаваш ли ме!

И от двете страни му внушават, че ако уважава единия сътрапезник, значи унижава другия.

Аз ако съм на мястото на г-н Рашидов, ще ми стане лошо и няма да отида на първото заседание на 48 Народно събрание, макар че всички го чакат като доайен именно той да удари първия парламентарен звънец.

Аз понеже нямам конфликт на уважения, поканих г-жа Митрофанова в света на идеите - да си поговорим задочно, съзерцавайки листопада в меката софийска есен.

Аз руската култура я уважавам, но разбирам защо в Украйна има Пушкинопад -

последните дни и месеци един след друг свалят паметници на Александър Пушкин, както оня от женската тоалетна сваля украинското знаме от общината в София. Украинците гледат на Пушкин като на чуждо знаме. Пушкин е Слънцето на руската поезия и ако питаш Вежди Рашидов, ще каже - правете култура, а не война. Само че културата, както и спортът, също са част от войната

То ако гледаме сериозно - в руската история дори дисидентите са имперци.

Пушкин е най-големият поет на руската земя и много уважавал правата и свободите. И като свободолюбец волнодумец - имал си проблеми с тогавашния цар Николай. Право казано - разменяли си шапките. Но и Пушкин е писал в имперски интонации, обръщайки се към западните партньори: “Вий тука, неуважаеми западни партньори клеветници, не се месете в нашите семейни работи с Полша, не можете вий да разберете руския свят”. Това аз го преразказвам прозаично, а при Пушкин е в лирична форма, но баш в същия цивилизационен смисъл.

И затова украинците в момента гледат на Пушкин като на Кримския мост - много хубаво съоръжение, обаче имперски символ - бум-тряс по китарата - и го събарят, без да проявят уважение към културната ценност. Добре поне че Путин отмени българската следа в удара по моста.

Ох, чудя се дали ме уважаваш,

тъй както аз те уважавам, значи!

И после пак - дали ще продължаваш

да уважаваш славните палачи,

така че в нашта мъничка държава

културата да се не опростачи.