Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Йерусалим са добавяли във виното ванилия

Печат за юдейска търговия
Снимка: личен архив

Смята се,че ванилията е дошла в Европа след откриването на Америка. Това е една от подправките, пренесени от Мексико. Но се оказва, че още в периода на края на Първия храм, в Йерусалим, са добавяли във виното точно ванилия. Загадката е дали и в Индия са отглеждали подправката или е сред доказателствата, че хора от Стария свят са познавали пътя към Америка. Този и още много други въпроси, а и потвърждение на библейски текстове, е донесло откриването на доста запазен дворец от 6-ти век преди нашата ера, който е бил проучен и с най-новите достижения на научните технологии в помощ на археологията. Това стана ясно на 23-та конференция за изследване на древния Йерусалим и града на Давид.

Пожар по време на превземането на Йерусалим от вавилонския военачалник Новуходоносор бележи края на епохата на Първия храм. В Библията това е доста трагически описано, но не липсват и предсказанията за такъв край на първото царство на юдеите. За мнозина думите на укор на пророк Амос, който говори, че Господ ще накаже Града на Давид: „тези, които са самодоволни в Сион (на планината Цион е изграден Йерусалим) ...които лежат на легла от слонова кост...които пият от фонтани за вино“. Изглежда като метафора на оялата се аристокрация, която не се интересува от съдбата на обикновените хора. Но археологическо откритие на сравнително добре запазени не само основи, но и цялата източна част на дворец, доказва, че пророкът Амос е говорил за съвсем конкретни неща. За това ни разказва ръководителя на разкопките д-р Ифтах Шaлeф

Свикнали сме да мислим за Йерусалим по време на Първия храм като свято място, но и тогава е бил икономически център, където аристокрацията е живеела охолно. За пръв път по време на разкопки на изток от сегашния стар град в района наречен Градът на Давид попаднахме не на обществена сграда или храм, а на дворец. В началото са надявахме, че това е прочутия дворец на Соломон, но предполагаме, че той е бил разграбен от войниците на завоевателя. Тази двуетажна сграда с голям вътрешен двор е почти запазен, защото по време на пожара са се срутили камъни от съседна сграда и са затрупали източната част на постройката, значителна и за сегашните представи на частен дворец. На въпроса ни чий ли може да е бил, ни помогна да отговорим намерен пръстен-печат от ахат, на който е написано името Натан Ел и няколко глинени печата със същото име. Според Библията, така се е казвал брата на Седекия -последният цар, по времето Първия храм, чието царуване е края на разцвета на Юдея.

Една от реставрираните плочки от слонова кост   Снимка: личен архив

На долния етаж на двореца е била приемната зала и залата за пирове. Там се намират над 1500 парчета от плочки от слонова кост с флорални мотиви (религията не е позволявала да бъдат изобразявани хора или животни). След направен анализ, се изясни, че те са били монтирани на мебели от явор. Комплектът за обзавеждане е бил купен (или подарен ) от Асирия. В околността не растат такива дървета. В древния свят слоновата кост е била по скапа от злато, а тук личат бордюри от такива плочки не на столове, а на канапета за полягане по време на пира.

Не по-малка изненада бе анализа на напитките, които са се пазели в огромните амфори в намерения в източната страна на сградата, където е склада. Те са били разпити още по време на пожара, но камъните са създали вакумна зона, където парчетата са се запазили сравнително добре. Вината, съхранявани в тези съдове, са били от далечни страни. Има проучвания на виноделието на територията на тогавашна Юдея, които говорят за съвършено други видове вина и начин на производството им. Запасите са били такива, че въпреки че не може да се разбере как точно са действали „фонтаните за вино“, (по думите на пророка Амос) са били възможни. Тук се натъкнахме на подправката. Тъй като знаехме, че не е възможно по това време в Стария свят да са познавали ванилията, повторихме и потретихме изследването, но то само го потвърждаваше. Печат върху амфорите показва, че са били част от юдейската търговия. Използвани са многократно. В една от тях, са открити и следи от зехтин. До сега чиниите са били изследвани само като произведения на изкуството или етнографията. За пръв път е направен анализ какво е сипвано в тях. Според нашите специалисти, е било поднасяно месо: телешко, козе и агнешко, и много екзотични риби: от Нил и морска. Не са намерени прибори за хранене.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10