Проф. Михаел Ландесман: Догодина очакваме драматичен спад в БВП на източноевропейските държави

Тази седмица бе публикувана есенната прогноза за икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа. Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкова пагубно върху икономиката на 23-те изследвани държави, колкото първоначално са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през следващите няколко зимни месеца.

Ето и данните: Икономическият ръст се движи около 3 процента, инфлацията навсякъде остава двуцифрена - средно 13 процента тази и 8% през следващата година. За България австрийските анализатори предвиждат икономически ръст за отиващата си година от 3,5 процента, но очакват рецесия през следващите две. Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна така:

"България - знаете - е в трудна политическа ситуация. Все още няма правителство. Това води до големи политически компромиси, които имат своето отражение върху икономиката. Знаем, че България е силно зависима от вноса на енергоизточници, затова енергийната криза засяга страната ви особено тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда доходите в една бедна държава като България, е допълнителна тежест за домакинствата."

Анализът на страните от Централна и Източна Европа показва неочаквано висок икономически ръст в сравнение с еврозоната. Защо това е така, проф. Ландесман?

"По-принцип източноевропейските държави от години имат по-висок икономически ръст от страните в еврозоната. Разликата е около процент и половина до два процента. Но и в този регион очакваме следващата година драматичен спад в БВП. И тъй като в еврозоната ръстът е по-малък, говорим за стагнация, а в Централна и Източна Европа - за минимален ръст.

Есенната прогноза показва още веднъж, че централно- и източноевропейските държави все още наваксват западноевропейските икономически стандарти като продуктивност и доходи. Това също е причина да регистрираме по-голям ръст в сравнение с по-богатите западни страни.

А между държавите от региона има значителни разлики. Някои от тях изградиха стабилна индустрия и имат по-големи съпротивителни сили срещу връхлитащите ни една след друга кризи. Те са изградили силни външнотърговски връзки. За разлика от държавите в югоизточна Европа, включително България."

Като основна причина за влошаването на икономическата ситуация в региона посочвате зависимостта от внос на енергоизточници. При покачващите се цени колко привлекателни за западни инвестиции за държавите в региона?

"Това е интересен аспект на сегашната криза. При предишни кризи икономиките на страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - бяха значително по-устойчиви, защото индустрията им е добре развита. Но шоковото поскъпване на енергийните източници предизвика сега затруднения дори в Германия. Този нов проблем се наслагва върху неотшумялата криза с нарушените вериги на доставки, липсата на ключови компоненти за индустриалното производство и икономическия спад в Китай като основен производител и износител на тези компоненти."

Споменавате Китай. Може ли Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за прехвърлени например от Китай производства обратно на Стария континент?

"Има такива сигнали, но не бива да ги надценяваме, още повече, че резултатът все още не проличава в макроикономическите данни. Това, което наблюдаваме, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се използват компоненти, които вече не се внасят от далечни страни, например от Азия. Този процес действително е следствие на пандемията.

Този процес ще повлияе икономическото развитие на Централна и Източна Европа и вероятно ще донесе ползи за онези държави, които досега не са успели да укрепят индустрията си, основно в югоизточна Европа. Но този процес изисква време, още повече, че се намираме в криза и готовността за крупни инвестиции е минимална.

В същото време нашата есенна прогноза за региона показва, че нивото на директните инвестиции е доста добро, особено в контекста на възстановяването от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската индустрия ще продължат и ще се задълбочат, но на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да видим."

В икономическата си прогноза за Централна и Източна Европа обръщате специално внимание на две страни членки на ЕС - Полша и Унгария - заради опасността частично да им бъдат спрени еврофондовете. Как би повлияло това на икономиките им, проф. Ландесман?

"За Унгария това ще има много сериозни последици. Миналата година там имаше парламентарни избори и предизборно бяха похарчени много пари, което влоши фискалните показатели. А сега има опасност Брюксел да спре европейските средства, или поне една голяма част от тях.

Както е записано в нашата икономическа прогноза, Унгария ще бъде единствената страна в региона освен Русия, която догодина ще има отрицателен ръст, (минус) -1,2 процента.

Полша е в малко по-различна ситуация. Въпреки че търпи сериозна критика от страна на Европейската комисия заради върховенството на закона, Полша е сочена като добрия пример в ЕС заради отношението й към войната в Украйна и особено заради подслонените бежанци. И Еврокомисията е малко по-благосклонна към правителството, отколкото би трябвало.

Но основната разлика е, че полската икономика не зависи толкова много от еврофондовете, както унгарската. Около 4-5 процента от БВП на двете държави се дължат на средствата от фонда за възстановяване и устойчивост. Но голямата разлика идва от структурните фондове, от които Унгария е много по-зависима."

Проф. Ландесман, говорим всъщност за икономическите последици от войната в Украйна. Какви размествания обаче очаквате в политическата конструкция на Централна и Източна Европа?

"Ако се върнем назад към финансовата криза, ще си спомним, че тогава се оформиха две групи държави - пестеливите северни страни и задлъжнелите на юг. Бюджетните войни се водеха между спазващите строга финансова дисциплина и нетните получатели от бюджета на ЕС.

Сега войната в Украйна чертае нови разделителни линии. От едната страна е лагерът на балтийските страни и Полша, а може би и Чехия и Словакия, които водят политика на твърда конфронтация с Русия, а от другата - на западноевропейски държави, които се придържат към по-умерени позиции. Тъй като войната очевидно ще продължи и следващата година, това разделение на два лагера ще се задълбочи.

В същото време мисля, че Полша ще извлече дългосрочни ползи от конфликта. Например в демографски аспект- украинските бежанци са добре образовани и рано или късно ще се впишат в обществото и на пазара на труда.

Освен това икономическата интеграция с Украйна и нейните съседни държави ще се задълбочава, а това в перспектива ще донесе ползи за полската икономика, но и за региона. Икономическите отношения с Русия ще останат за дълги години прекъснати и на практика ставаме свидетели на изграждането на нова стена по западната граница на Русия, което има, разбира се, и своите икономически измерения.

В същото време обаче кризата в отношенията с Русия води до ускоряване на интеграционните процеси в рамките на ЕС - изграждане на обща енергийна политика, на обща външна политика. Е, трудно и бавно, но все пак вървим в правилната посока.

Отминалите кризи ни показаха, че могат да се родят полезни реформи. Финансовата криза доведе до затягане на банковия съюз. Пандемията "роди" фонда за възстановяване и устойчивост и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А сега виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността.