"България, дела и документи": Професор Георги Николов - Цар Симеон е развивал книжовната дейност

публикувано на 30.10.22 в 09:31

Професор Георги Николов

Снимка: БГНЕС

Интервю на Лъчезар Цветков с професор Георги Николов в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Цар Симеон е роден в семейството на Борис I, когато той вече е бил християнин, от друга страна той е изпратен да учи в едно от най-елитните учебни заведения във Византийската империя - така наречената школа Магнаура, където са учили най-големите умове на Византия. В това училище са били възпитани децата на императора, на византийската аристокрация, където преди него е учил Константин Кирил Философ", каза за БНР професор Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

За рубриката "Дела и документи" в предаването "Рано в неделя" той заяви, че в продължителното си управление Симеон си е поставил голяма цел, която е останала непостижима, да стане византийски император.

"В името на тази цел той се е впуснал в продължителни военни конфликти - главно с Византийската империя, но самата Византия през цялото време е търсела някой друг, за да вади кестените от огъня и е насочвала срещу него унгарци, сърби, хървати. Всичко това е накарало Симеон да воюва и с тях, смятайки, че ще съсредоточи изляло усилията си срещу империята. Това е довело до сериозно териториално разширение не само по отношение на Византия, но и на Запад. За известно време той подчинява Сърбия от 924 до 931 година. Сърбия изчезва от политическата карта и се превръща в българска провинция. От друга страна той принуждава унгарците да напуснат обитаваните от тях територии около Днепър в днешна Украйна и да се заселят в Средна Европа".
По думите му в духовното израстване на българите Симеон е отпуснал пари да се развива книжовната дейност.

"Той е подбрал произведения на византийски книгописец Йона Златоуст, които са били подбрани от него, преведени на славянски и събрани в специален сборник, наречен "Златоструй". Той е участвала наравно с другите творци в изграждането тази нова литература, която можем да определим като един от феномените на цивилизацията в Европа, защото за разлика от византийската литература, която се опира на старогръцката и за разлика от латинската, която се опира на римската литература тук тази славянска книжнина сякаш изниква от нищото, тя няма тези традиции и благодарение на Кирило- Методиевите ученици в България, обучени книжовници и голямата подкрепа на Княз Борис I и на цар Симеон Велики се създава този феномен - тази старобългарска славянска литература става модел за създаването на други славянски литератури и преди всичко на руската".

Симеон е роден през 864 или 865 година като трети син на княз Борис I от Крумовата династия. Има личности в историята, които заблестяват като слънца, а лъчите, които излъчват във времето, осветяват вековете и спомена за великите им дела. Връщането към тяхната дейност ни дават основанието и днес да се чувстваме важна част от историята на света. Такъв е и споменът за Цар Симеон Велики

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска