Инес Фернандес - Ордонес: Антонио де Небриха защитава академичната свобода и свободата на мнението

Тогава можем ли да кажем, че първата испанска граматика е имала и политическо влияние в онези времена. И възникват въпроси за решенията,които се одобряват от Испанскатa кралска академия за езика (RAE) - например когато се въвеждат нови разпоредби, езикови промени, нови думи, разкажете малко повече за самата работа на тази академия. С какво точно се занимава и какъв е процеса?

"Испанскатa кралска академия за езика (RAE) препоръчва всичко, което е определено и обусловено в културната употреба на езика. Тя взима предвид преди всичко документацията на академичните изследвания, в които са включени писмени източници на писатели, на вестници или основните медии - оттам издава препоръки и насоки. Тоест, всичко, което обикновено се използва в целия испаноезичен свят се приема за норма. Испанскатa кралска академия за езика (RAE) препоръчва всичко, което е определено и обусловено в културната употреба на езика. Тя взима предвид преди всичко документацията на академичните изследвания, в които са включени писмени източници на писатели, на вестници или основните медии - оттам издава препоръки и насоки. Тоест, всичко, което обикновено се използва в целия испаноезичен свят се приема за норма и се препоръчва от Кралската академия, а след това се приема за пан-испанска норма, което означава, че всички разновидности на испанския език са допуснати, както на Латинска Америка, така и на европейските, стига обаче тези разновидности да имат определена културна, социална стойност и висота в обществата, които ги използват".

Друго нещо, което би предизвикало интерес, когато се занимаваме с въпроси, свързани с кастилския език, без съмнение, са езиците на племената от Латинска и Централна Америка, както и запазването на оригиналните езици (местните) los idiomas originarios и в същото време те говорят и пишат на испански. Как RAE се справя с този въпрос? След като са били в различни части на Латиноамериканския континент, има нежелание да се говори испански и по-скоро коренното население се стреми да запази това, което е тяхно".

• Четирима испанци отдадоха почит на нашата преводачка и поет - Рада Панчовска

"Наистина съм много приятно и положително изненадана от испанизма в България. Имахме много технически и интересни представяния, свързани с лингвистичното развитие и лингвистичните аспекти на Граматиката на Антонио де Небриха. Беше обърнато внимание на историческата перспектива в рамките на историята на лингвистиката и също бях много изненадана от интереса, който се наблюдава в България към испанския език, и най-вече благодарение на програмата на двуезичните секции в средното образование. Не знаех всичко това и силно съм впечатлена".

Защо избрахте България ? Всеки ще каже, че испанският е официалният език в толкова много други страни, а България не е от тях и ние наистина се чувстваме горди, че именно в София се събраха учени по повод честването на 500 години от смъртта на хуманиста Антонио де Небриха и неговото дело.

"Темата беше определена “Антонио де Небриха - Началото на Хуманизма в Испания“, тъй като през 2022 г. отбелязваме петстотингодишнина от смъртта на Антонио де Небриха, починал през 1522 г. - това са 5 века и в Испания има много тържества, свързани с тази петстотингодишнина по цял свят. А по покана на Института Сервантес, чието седалище е в София и в сътрудничество с Университета „Св. Климент Охридски“, бе поставена тази тема, като обект на изследване".

А какво искахте да предадете чрез Вашата презентацията на изучаващите и изследващите испанския език или тези, които се интересуват от развитието на испанския език в България?

"Моята презентация не целеше толкова да анализира конкретните особености, които предлага кастилската граматика на Небриха, а по-скоро да постави и да се разбере ролята на Небриха като пионер, като предшественик на идеите на хуманизма в Испания, идеи, до които той е имал достъп, благодарение на много ранния си 5 годишен престой в Италия. След като научава за Италианския Хуманизъм, той се завръща в Испания и вече в университета с новите познанията по латински задълбочава и доразвива идеята. Така че мисля, че Небриха наистина се е стремял да промени съвременното общество чрез познанията си по граматика и новите идеи - това са характерни идеи на Хуманизма и те искат да трансформират дълбоко обществото по време на Ренесанса като промяна в сравнение със Средновековието. А това, което се опитах да споделя и да покажа, е контекстът на идеологическата мисъл,  в която се е родила кастилската граматика, която всъщност е един интелектуален експеримент, направен от Небриха, както и на неговата велика програма за обновяване на знанията, преди всичко на латинския, а не само на кастилския".

Кое според Вас е най-важното, което трябва да знаем за личността на Антонио де Небриха, нещо, което наистина трябва да си отнесем от срещата с Вас?

"Много е важно да се знае, че Антонио де Небриха защитава академичната свобода и свободата на мнението. Стреми се да възстанови истинската латинска форма и текстовете на свещените писания, на Библията, като филолог и граматик, много пъти той открива грешки при предаването и превеждането на Ла Вулгата на Свети Йероним - това е латинската Библия, която се чете тогава в Западна Европа, като се основава на гръцките и еврейските версии на Библията. Прави поредица от критични пояснения към свещените писания, правейки граматически или лексикални поправки. След многократни прочети и в резултат на тези критики и бележки към текста и желанието му за достоверност и точност на преводите, той бива преследван от инквизицията, която без той да подозира иззема неговите критични статии и поправки към текста на Библията, а след това самата Инквизиция го обвинява и преследва. В резултат на всичко това Небриха написва текст, който е от съществено значение за историята на европейските мислители, той е като апология, в която Небриха защитава академичната свобода и правото на мнение срещу мракобесието, мрака и т.н., не е много важен текст за историята на европейската мисъл и вероятно той не е добре известен".

Днес хуманизмът на Небриха присъства, продължава да оказва влияние и дори в страни, където официалният език не е испански. Сега преминаваме през трудни времена и се чудя какви са предизвикателствата пред RAE днес като институция?

"RAE върши важна работа за създаване на норма, базова рамка и кодификация на испанския език, валидна за целия испаноговорящ свят, в която всички испаноговорящи да се чувстват добре дошли и интегрирани. Уверена съм, че RAE изпълнява тази работа с голямо призвание и има голямо признание навсякъде. Проектите на RAE също са много валидни и много важни в областта на литературата, има колекция на класическата библиотека и там се извършват много внимателно и прецизно големи изследвания и критични проучвания на всички класически испански автори. Това е библиотека, която вече е публикувала значителен брой томове и която има години напред да работи и да се подобрява, за да бъде завършена, защото за момента говорим за събрани от 111 фундаментални заглавия в историята на испанската литература, а RAE се стреми да подобри лингвистичните трудове, защото лингвистичните корпуси/трудове са отправна точка за испанските изследователи по целия свят".

Колко хора работят в RAE и има ли жени? Дали се работи в посока равенство на половете в тази институция, би било интересно да научим от Вас?

"Когато говорим от академична гледна точка общият брой е 46, а жените сме 8 или 9 жени. Но от 2010-2011 г. Академията следва систематична политика за приобщаване на жените и за постепенното постигане на равенство между половете. Но трябва да се знае, че това са доживотни позиции и също зависи и от този факт, така че не може да се ускорява или да се забавя назначаването. А там работят хора, които отговарят на определени изисквания с необходимите заслуги, за да бъдат избрани на подобна позиция. Кралската академия има персонал, който работи за институцията и има около 80 души".

Дали има чужденци в  RAE?

"Академията има много кореспонденти в чужбина. В случая с България истината е, че ще трябва да погледна Годишника, за да разберем дали има такъв. Но мисля, че за момента няма съответен академик от България. Но може би това е нещо, което трябва да се повдигне в бъдеще! След това със съответното академично звание, Кралската академия назначава онези специалисти по испански език или литература, испанисти, които извън границите на испаноезичния свят са се занимавали и изследват развитието на испанския език и литература".