На 53, но в детската градина: “Улица Сезам” расте и никак не старее

Лора Търколева разказва за сблъсъците между мъпети и политици в предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво е общото между политическите кукловоди и куклите в детско телевизионно шоу, ако въобще нещо ги свързва? Оказва се, отговорът е положителен, защото връзката е същински родилен белег. С 20 години разлика на белия свят на 10 ноември се пръкват мъпетите от “Улица Сезам” и мъпетите от ЦК на БКП, които освобождават Тодор Живков от най-високата държавна длъжност, заемана от него 35 години. Колелото на историята за България се завърта и се върти ли, върти вече 33 христови години.

Колелото се върти и за обитателите на най-известната улица на 8-милиардното ни земно кълбо. Те уж са само на 53, но все така на възраст за детската градина. Въпреки това често са много по-мъдри от политиците и в родината си, и в нашата родина, а вероятно и в много други страни.

Знаете повече или по-малко от историята: “Улица Сезам” е една от най-старите телевизионни програми в света. Прави дебюта си на 10 ноември 1969 г. по националната американска обществена телевизия PBS. От 2016 г. до 2020 г. е по НВО, а от две години насам по НВО Мах, като епизодите все още се излъчват и по обществената телевизия, но с девет месеца закъснение. Програмата се гледа в стотици държави, а международните ѝ версии са десетки. В България също гледахме “Улица Сезам”, от края на 80-те години на миналия век до 2006 г. по Канал 1. Откриващата песен изпълняваше група “Мечо Пух”:

Мъпетите са сърцето на продукцията. Обичани от малки и големи, създадени от майстора на сценичните и екранни изкуства Джим Хенсън, мъпетите от “Улица Сезам” учат и се забавляват с децата и възрастните, че и със звездите, които гостуват в епизодите, като този със специалното участие на Рей Чарлз:

Всеки има характер, отличителни черти и фенове – Голямото пиле, Елмо, Ърни и Бърт, Снъфи, Бисквитеното чудовище, Брояча, Зоуи, Оскар, Кърмит и още, и още. Всеки се появява в различен момент от историята на програмата. Определяният от много фенове и изследователи като най-популярен и симпатичен обитател на “Улица Сезам” – Елмо, грейва на екран с червената си козина и сладък кикот едва през 1984 г.

В какво се крие успехът на “Улица Сезам”, предаване, спечелило стотици награди, сред които “Еми”, ”Грами” и “Пийбоди”, но по-важното – милиони верни зрители?

Най-проучваното и обсъждано детско телевизионно шоу се разработва по специален начин – с идеята децата да учат от телевизора, а пристрастяващият му ефект да има полезно въздействие. То събира на едно място хората на знанието с хората на забавлението.

Основният принцип е: ако можеш да задържиш вниманието на детето, значи можеш и да го образоваш. Всичко е подложено на проучване и промяна, ако резултатите не са добри. Така се изменят сценариите, играта и снимките. Научен подход се прилага от край до край. Продуцентите си сътрудничат с експерти, особено през първите сезони.

Един от големите изводи на проучванията е, че децата гледат с по-голям интерес други деца, в сравнение с възрастните и куклите. Затова в предаването участват деца, но не актьори. Спонтанните им реакции и грешки са част от крайния резултат. Заради тях се пренаписват цели епизоди, а възрастните се учат да реагират гъвкаво на промените, дошли от децата изневиделица.

През 70-те шоуто вече е институция в САЩ и то не само за американчетата на средна възраст три и половина. През годините животът на хората в екипа намира екранно отражение. Така например смъртта е обяснена на децата, след като актьорът Уил Лий, който играе Мистър Хупър, умира през 1982 г. Бременността е разказана през образа на емблематичната за улицата Мария, която наистина очаква дете в даден момент от снимките.

В по-нови времена 11 септември и пораженията след урагана Катрина също стават част от съдържанието на шоуто.

Но темите не са единственото, което еволюира. В крак с времето са и мъпетите.

Миналото лято в шоуто дебютира еднополово семейство. Сред обитателите на улицата се появиха Дейв и Франки с дъщеричката им Миа. Причината – “има най-различни семейства, но това, което прави семейството истинско, е любовта, която изпитваме един към друг”.

А дали сред мъпетите не е имало гей двойка открай време? Това е един от най-често задаваните към програмата въпроси.

Според сценариста Марк Солцман, присъединил се към екипа през 1984 г., рождената година на Елмо, отговорът е: “Да!”. Става дума за други двама любимци – Бърт и Ърни.

Според продуцентската компания обаче те са най-добри приятели и, бидейки кукли, нямат сексуална ориентация. На “Улица Сезам” всички са добре дошли, гласи още позицията на компанията. Случаят е от 2018 г., но въпросът за отношенията между Бърт и Ърни се повдига под една или друга форма периодично през последните десетилетия.

Иначе темата за семейството е близка на шоуто с историите на много от мъпетите. През 2019 г. “Улица Сезам” отдаде почит на приемната грижа като въведе осиновената Карли:

Какво означава да принадлежиш към дадена група преди няколко седмици обясни и Самюел Джаксън:

Шоуто има и епизоди, посветени на аутизма. За да го разберат по-добре децата, на “Улица Сезам” дойде мъпетът аутист Джулия:

Сериозно се възприема и ролята на мъпетите в разясняването на расовите отношения, особено след като представители на различните малцинства в САЩ открай време са част от актьорския състав на екран, както и от екипа на предаването въобще. За да помогнат в образованието на най-малките, на улицата се нанесоха тъмнокожите мъпети Илайджа и синът му Уес:

Заедно с Елмо те обясняват какво е меланин и как влияе на цвета на кожата, косата и очите. Няма проблем да изглеждаш различно, е посланието на куклите към децата, но и към родителите им, за да могат на свой ред да разговорят свободно вкъщи за това какво е раса и защо обидите към външния вид на хората са неприемливи.

Сегментът Coming Together, под шапката на който са много от социалните послания на шоуто, отведе Елмо на обиколка в бежански лагери през 2019 г. Епизодите се разпространяват безплатно, а съдържанието отново е консултирано с експерти, за да се намери удачна форма, под която трудните дори за възрастните теми да бъдат повдигнати и пред децата.

За вдъхновение служат и децата рохинги. На рохингите от Мианмар често се налага принудително да живеят в други държави, най-голямата емигрантска група е в Бангладеш. Според ООН рохингите са едно от най-преследваните малцинства в света. В своята собствена държава Мианмар нямат право на гражданство, нито на държавно образование или работа в сферата на услугите. Биват подлагани на произволни арести и принудителен труд. Периодично са жертви на военни репресии. Последното им гонение към Бангладеш на практика е етническа чистка.

Програмата прави съдържание и за по-тясно ориентирани теми като проблемите на семействата на затворниците, както и на близките на военните.

Естествено, пандемията не подмина “Улица Сезам”, където се опитаха да помогнат на децата да разберат защо и как Covid-19 променя света. Даваха им например информация как да си мият ръцете правилно и как да носят маска:

Елмо имаше рубрика за световни новини на 13 езика със съвети как децата да се справят с тъгата и объркването. Докато той водеше от спалнята си, Бисквитеното чудовище беше кореспондент с мисия – да представя “нещата, които го карат да се чувства щастливо чудовище”.

Критиците на всички тези образователни усилия твърдят, че шоуто представлява “политкоректно подмазване”, прокарва либерални леви идеи, а децата не са способни да разберат съдържанието му на възрастта, на която го гледат. Немалко от тези критики са с политически подтекст. Основните са от консервативните среди.

За част от републиканците сюжет като ваксинацията на кукли е проправителствена пропаганда. Те не одобряват и избора на Бисквитеното чудовище да се храни по-здравословно, да не говорим за отношението им към ХИВ-позитивния мъпет Ками от шоуто в Република Южна Африка.

Миналата година републиканският сенатор от Тексас Тед Круз разкритикува Голямото пиле, че се е ваксинирало. Президентът Джо Байдън от демократите го похвали. А самото Голямо пиле каза, че крилото малко го наболява, но се чувства добре:

Когато Елмо коментира расизма при протестите в памет на чернокожия Джордж Флойд, който почина при арест, водещият на прорепубликанската Fox News Тъкър Карлсън разказа как предаването учи децата, че Америка е много лошо място и те са виновни за това.

Политиката съвсем не е чужда на “Улица Сезам”. Първо, защото през по-голямата част от екранния си живот тя получава и държавни пари, за да съществува. И второ, защото политици и техни близки гостуват с охота на предаването. Особено първите дами.

Тук Барбара Буш чете детска книга на Голямото пиле, Брояча и децата в шоуто. Сред останалите гости от Белия дом са още Хилъри Клинтън, Лора Буш, Мишел Обама и президентът Барак Обама. Между другото, при едно от участията на Мишел Обама с нея е и преподавателката д-р Джил Байдън. В по-ново време настоящата първа дама се появи при Елмо и като президентска съпруга. В шоуто са участвали и сенатори, върховни съдии и кандидати за президент.

В този епизод Голямото пиле се учи да гласува. Особено актуален урок в последно време, при това не само в САЩ:

През 2016 г. Гроувър и Антъни Блинкен, тогава заместник държавен секретар, обсъждат бежанците в седалището на ООН в Ню Йорк:

А тук се развива прословутата афера Cookiegate:

Бисквитеното чудовище е обвиняемо за кражбата на бисквитки, а Кърмит му адвокатства. То не иска да говори преди процеса, защото е с пълна уста, а да се говори с пълна уста е невъзпитано.

Дава клетва да изяде бисквитката, цялата бисквитка и нищо друго освен бисквитката. Прекръства се и пита къде е тя… Журналистът, който отразява Cookiegate, отговаря, че няма бисквитки, но пък има някои въпроси към чудовището, което провокира присъдата към медиите:

“Това им е проблемът на медиите днес. Те имат само въпроси, въпроси, въпроси. Никога нямат бисквитки”, казва разочарованото Бисквитено чудовище, но и това може съвсем буквално да преглътне, защото се е подготвило и си носи собствени бисквитки.

Другото, което става ясно по време на интервюто разпит, е, че Чудовището не е взело бисквитките, а просто ги е изяло. После изяжда и микрофона.

През 2009-а, когато шоуто става на 40 години, в екипа си позволяват да пародират Fox News. Сърдиткото Оскар, който живее в кофа за боклук, играе гневен водещ на новини от Pox News. На английски pox означава “шарка”. “Ето това са наистина боклукчави новини”, коментира друг сред мъпетите.

Преди десет години “Улица Сезам” влиза в една от най-големите политически кофи за боклук – кандидатпрезидентската кампания, когато републиканецът Мит Ромни заявява: “Ще спра субсидиите на PBS, харесвам PBS, обичам Голямото пиле, обаче няма да продължа с харченето на пари за неща, за които трябва да взимам назаем от Китай, за да платя”.

Конкурентът му Обама прави цяла реклама от това телевизионно участие.

В нея сред съвременните престъпници присмехулно е поставено и Голямото пиле. Ромни знае, гласи текстът на рекламата, не трябва да се тревожите за Уолстрийт, а за “Улица Сезам”. “Мит Ромни – поваля врага независимо къде гнезди.”

От екипа на “Улица Сезам” обаче искат рекламата да бъде свалена, защото са непартийни, не подкрепят кандидати и принципно не участват в политически кампании.

Въпреки че не демонстрира пряка политическа обвързаност, шоуто се възприема като политическо, доколкото засяга чувствителни обществени теми и се стреми да наложи мултикултурен модел не просто в телевизора, а в действителността.

След критики през 70-те години на миналия век например в екипа са назначени повече жени и повече представители на малцинствата. Така мултикултурализмът заживява на “Улица Сезам” не само на екран, което очевидно е дразнело и продължава да дразни част от американските политици.

През ноември миналата година Мат Шлап, председател на Американския консервативен съюз и сподвижник на Доналд Тръмп, се възпротиви на въвеждането на малката Джи-Янг, американски мъпет от корейски произход. Попита дали в PBS са луди и отново заплаши, че държавната субсидия за шоуто трябва да бъде спряна. Въпросът с бюджетните пари на предаването, което има и частни дотации, както и приходи от мърчъндайз, книги, филми, играчки и лицензи от чуждестранните копродукции, винаги е излизал на преден план сред критиците на програмата.

Десет години по-рано, през 2011-а, републикански висш държавник спира 192 млн. долара финансиране за Ивицата Газа, от тях два и половина милиона са предвидени за палестинска версия на “Улица Сезам”.

По-рядко подобен отпор се среща в миналото, тогава шоуто е възприемано най-вече положително заради сериозния образователен ефект, който има, и преобръщането на клишето за телевизията като безсмислен опиум за народа, че даже за децата на същия този народ. Все пак историята помни май 1970 г., когато в Мисисипи гласуват да не излъчват предаването. Причината – децата в поредицата били твърде интегрирани и равнопоставени, нещо, за което щатът не бил готов. 22 дни по-късно решението се сменя.

Кой за какво е или е бил готов стана актуален въпрос и през изминалите седмици, когато се появи книгата “Мъпетите в Москва: Неочакваната луда истинска история за снимането на “Улица Сезам” в Русия”. Нейн автор е Наташа Ланс Рогоф. Тя е част от екипа, създал руската версия на предаването. “Улица Сезам” на руски се излъчва от 1996 г. до 2010 г.

В книгата Рогоф разказва с какви социокултурни различия се е сблъскала и какво от комунистическото минало на Съветския съюз е трябвало да преодолее, за да има предаване, което хем отразява руската специфика, хем е в помощ на децата в новите посткомунистически условия:

“Мъпетите щяха да са най-добрите посланици, които да донесат идеалистични ценности в посткомунистическа Русия. Знаете ли, възможността да работя със стотици художници, майстори на кукли, музиканти, писатели... Това беше вълнуващо време. Мислех, че "Улица Сезам" наистина може да помогне що се отнася до моделирането на различни ценности и умения, които децата да развият в ново, отворено общество."

"Когато говорим за общество като руското, излизащо от 70-годишен комунистически период със съвсем различна идеология и икономическа система, би било наивно да очакваме, че можем просто да прехвърлим американското шоу с американските ценности. Те имат история, различна от нашата. Като говорим за ценности, ето ви един пример: когато говорехме какво искаме децата да научат от предаването, вдигнах ръка и казах: "А защо да не напишем сценарий, в който децата имат уличен щанд за лимонада? Ще се научат да броят и да работят в екип." Мислех, че идеята е напълно невинна, а беше посрещната с ужас. Учителите в екипа възкликнаха, че би било срамно да показваме как деца продават на улицата. А това е така, защото по времето на комунизма хората, продавали незаконно различни неща на улицата за своя изгода, са били считани за престъпници, за мафия."

Имало ли е подобни случки в другите държави, в които “Улица Сезам” се снима? Със сигурност.

Дали шоуто е имало конкуренция? В много отношения то се счита за уникално в световен мащаб, макар че в 90-арските дни, в които растяхме и гледахме “Улица Сезам” на български, каките и батковците ни правеха и гледаха други кукли, за да се научат и те да живеят в новите посткомунистически условия.