Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България трябва да извърви дълъг път за позициониране в европейската космическа индустрия

Фирмите ни не са добре подготвени, липсва инвестиционен интерес

Снимка: Pixabay

Страната ни има желанието да стане част от космическата индустрия, но  Европейската космическа агенция отчита, че има още много какво да се направи – както по отношение на писането на проекти, така и на обучението на бъдещите учени.

В Европейската космическа агенция Стефан Айри той отговаря за отдела, който се занимава с търсенето на бизнеси и подпомага държави като България да виждат грешките си при работа в съвместни проекти. На пореден семинар в София Айри обяснява, че след края на първия програмен период по специалната програма за асоциирани членки на ЕКА резултатите не са добри. Най-високата летва при готовност на проектите, за да бъдат интересни за ЕКА, е 70 процента. Средната оценка на българските проекти е под 60. Това е разлика от 10-12 пункта, които се случват по различни причини.

Българските фирми нямат яснота каква им е конкуренцията в интересните за ЕКА ниши за сътрудничество. Не се търсят потенциални клиенти извън България. Не внимават и в условията за писането на проектите. Предложенията се дублират, нивото на пазарна готовност на продуктите не се достига. Затова Стефан Айри съветва във втория период България да подобри тези показатели.  

"За втория период е нужно фокусирате върху възможността повече бизнеси да имат повече от един договор с Европейската космическа агенция. Споменахме международното сътрудничество, в което е заложено 20% от него да е за международни компании. Има и съответните механизми в програмата, по която може дори да ви се заплаща пазарното проучване. Трябва да сте уверени, че за всяко от написаните предложения ще получите оценка 60 и нагоре. Имаме инструменти, за да ви помогнем в това.  

Ще се фокусираме и върху развитието на образователни курсове в университетите. За да са готови и студентите да работят в космическата индустрия на България веднага след завършване. Затова бихме искали да видим и повече стажантски програми. Ние няма как да правим вместо вас тези стъпки. Само предоставяме рамка и възможно повече подкрепа. Но ние тотално разчитаме на вас и вашите идеи. Търсим доста активно и компании, които имат странични интереси, но които могат да бъдат и полезни за програмите на Европейската космическа агенция. Наемаме и бизнес координатор. Той ще е българин, равно отдалечен и от правителството, и от Агенцията, и от бизнесите. Той ще бъде обучен, за да ви помага при изготвянето на предложенията, как да ги оформяте, преди да ги предадете. Ще ви помага с търсенето на международни партньори, при проучванията на пазара. Но ще ни помага и на нас - да откриваме потенциални бизнеси за сътрудничество."

Стефан Айри

„Бюджетът за проучванията не може да е един и същ за идните години“, подчертава Стефан Айри. По думите му, колкото повече финансиране има, толкова повече интерес ще има и от страна на фирмите

"Ще се увеличат, ако има проекти", връща топката служебният зам.-министър на иновациите и растежа Стефан Савов. Бюджетът за следващия период е вече определен, казва Савов, но не смята, че има връзка между малкия брой одобрени фирми от първия период и малкото финансиране за следващия. Стефан Савов цитира статистиката – досега от първия период е имало 127 предложения за сътрудничество с ЕКА, но само 40 са били одобрениСредната стойност на финансираните проекти била 143 хил. евро. Общият бюджет до 21-ва година е бил 7 милиона евро.

Само милион и 400 хил. евро е годишният ангажимент за новия програмен период. Което до 2027-ма пак е около 7 милиона евро. Проблемът е основно в качеството на проектите, отчитат от Министерството на иновациите и растежа, което в момента ще оценява подадените 11 проектни предложения, уточнява Стефан Савов. Според него нашите фирми, които кандидатстват за тези европейски програми, все още не са достатъчно добре подготвени.

„Министерството трябва да организира програми като тази“, съгласен е  Симеон Иванов. Той има стартъп, който прави сензори за радиация и околна среда. Според него успешното представяне в проектите зависи от фирмите и вниманието им към правилата.  

"Фирмите трябва сами да се интересуват. Инвеститорите трябва сами да търсят тези фирми."

Симеон Иванов (л) и Светослав Иванов от Физическия факултет на Софийския университет  Снимка: Добромир Видев

Симеон Иванов вярва, че като физик е намерил подходящата ниша, която за развива. А като част от стартъпа, с колегите си - че може да го изведе на нивото на големите фирми.  

Със сигурност Иванов очаква повече трудности в следващите етапи на проекта си. Неговият проект е прескочил първия етап – подготвителния. И се готви за втория етап – изследователска дейност с разработен продукт. Но не е готов за комерсиална фаза. По думите му най-високият етап е, когато фирмата има готов продукт, клиенти и мисия, в която да участва.  

"Четвъртият етап е всъщност и с най-големия бюджет. Предизвикателството – ние сме много малък екип и нямаме много ресурс. Все още не сме търсили външно финансиране. Държавната финансова помощ е стойността на търга от Космическата агенция. Други помощи не сме имали. Кандидатстваме, ще видим какво ще стане."

Но проблемът в България според Симеон Иванов е друг. Слабият интерес към участие на фирми в проекти на ЕКА не е дори заради наличието или липсата на идеи, а заради инвестиционния климат. В него не всяка компания би заделила ресурс за нещо с късна възвращаемост и бавна реализация.

"Инвестиционният климат в България е такъв, че човек много трудно може да намери инвестиция за такъв тип технология. Интересът към този сектор е минимален. Интерес има към инвестиции в имоти, ниви и такива неща, а за високи технологии… Българските инвеститори трябва да прогледнат и да видят потенциал в това." 

За Стефан Лалковски, учредител на Клон „Космос“ към Съюза на физиците в България, е нормално все още страната ни да изпитва трудности при кандидатстването по проекти на ЕКА.  

"Проблемът е, че сме все още прохождаща страна."

Лалковски допълва, че за изпълнението на друга от препоръките на ЕКА – за повече учени, вече има проект за създаването на 9 финансирани и одобрени от ЕКА университетски курса. Той отчита увеличаване на броя на студентите във Физическия факултет

Сега съотношението на научни проекти към бизнес проекти за сътрудничество с ЕКА е 80:20. Министерството на иновациите ще се опита във втория финансов период - до 2027 г., да обърне тази тенденция.

От всички членки на ЕС само 4 държави не са членове на ЕКА. Това са България, Кипър, Малта, Хърватия, припомня Стефан Айри от Агенцията. Той признава, че причината за честите му посещения са опитите да разшири конкурентоспособността на индустриалната основа, която е важен фактор за членството на България в ЕКА. Страната има тези способности и компетенции, но няма достатъчно от тях, които да участват в космическата индустрия, е изводът на Айри. Затова посланието му към компаниите е да имат желанието да развиват основни компетенции, свързани с космическата индустрия в Европа

"Фокусирайки се върху бъдещето трябва да имате предвид, че крайната цел винаги е да сте успешни като членове на програмите на Европейската космическа агенция. И членството ви има стойност, единствено когато е сигурно, че то ще носи солидни ползи на България и когато сте сигурни, че ще получите възвращаемост на инвестициите и ще ви позволи да се разраствате. Нужно е да сте част от вериги на доставки, да имате продукти и услуги, които са продаваеми. За разлика от сегашната програма, по която вие предоставяте идеите в рамките на програмите на Космическата агенция, за които ви караме да се съревновавате, след това става въпрос за отворено състезание само с един печеливш. Затова е нужно да има изключително качествено предлагане не само, за да печелите търговете, но и за това да сте наясно кой ви конкурент и колко е силен. И затова е нужно да стигнем до момента, в който участието в тази допълнителна програма ще доведе до тази инвестиция от страна и на правителството, която със сигурност може да бъде върната в българската индустрия." 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Готвим планове за война, но нямаме планове за мир

"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..

публикувано на 08.10.25 в 13:52
Стилиян Иванов

Стилиян Иванов: Всичко, което ни се случва в живота, е за наше добро, изпитанията са нашите спасители"

В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си .  Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие.  Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя".  Нощният гост днес търси следите,..

публикувано на 08.10.25 в 12:34

Има ли дилема: Нация техническа или (не)знаеща чужди езици?

Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..

публикувано на 08.10.25 в 11:01
Opeth се завръщат в България

Шведската прогресив машина OPETH с концерт в София

Opeth се завръщат в България тази есен. Последният им концерт беше през 2022 година отново по покана на Blue Hills, а сега групата се готви за нова среща с българските си фенове. Музикалните гиганти от Швеция ще свирят в  Asics Arena  на  10 октомври (петък). "Концертът в никакъв случай не е жанрово ограничен" . Това каза пред БНР..

публикувано на 08.10.25 в 10:53
Гл.ас.д-р Христина Кукова

Как да бъдат подобрени езиковите технологии, базирани на изкуствен интелект?

Европейското пространство за езикови данни и Институтът за български език към БАН събират експерти от българските технологични компании, публичната администрация и научните среди , за да обсъдят значението на езиковите данни за развитието на езиковите технологии и инструментите, базирани на изкуствен интелект, в България.  "Оператор" или как..

публикувано на 08.10.25 в 10:25
Снимката е илюстративна

Кафе от автомат: На 31 декември с лева, на другия ден - с евро. Как ще стане?

На 31 декември вендинг машините трябва да работят в лева, а от 1 януари 2026 г. – с евро. Очакват се затруднения за потребителите , Христомир Христов, директор на вендинг отдел в Европейски кафе експерти. "По закон цените при валутирането трябва да са в полза на клиента. Ако цената на напитката е 1 лев, не трябва да стане 51 цента, а 50..

публикувано на 08.10.25 в 09:12

Софийската опера и балет представят "Селска чест“ и "Палячи“

Покана за премиера от Софийската опера и балет . Постановките всъщност са две – "Селска чест“ и "Палячи“ , но както обикновено биват поставяни заедно в една вечер, така ще се случи и сега. Директорът на оперния театър акад. Пламен Карталов е и режисьор на спектакъла, чиито премиерни дати са от 11 до 19 октомври. "Селска чест“ е опера в едно..

публикувано на 07.10.25 в 16:37