В Европейската космическа агенция Стефан Айри той отговаря за отдела, който се занимава с търсенето на бизнеси и подпомага държави като България да виждат грешките си при работа в съвместни проекти. На пореден семинар в София Айри обяснява, че след края на първия програмен период по специалната програма за асоциирани членки на ЕКА резултатите не са добри. Най-високата летва при готовност на проектите, за да бъдат интересни за ЕКА, е 70 процента. Средната оценка на българските проекти е под 60. Това е разлика от 10-12 пункта, които се случват по различни причини.
Българските фирми нямат яснота каква им е конкуренцията в интересните за ЕКА ниши за сътрудничество. Не се търсят потенциални клиенти извън България. Не внимават и в условията за писането на проектите. Предложенията се дублират, нивото на пазарна готовност на продуктите не се достига. Затова Стефан Айри съветва във втория период България да подобри тези показатели.
"За втория период е нужно фокусирате върху възможността повече бизнеси да имат повече от един договор с Европейската космическа агенция. Споменахме международното сътрудничество, в което е заложено 20% от него да е за международни компании. Има и съответните механизми в програмата, по която може дори да ви се заплаща пазарното проучване. Трябва да сте уверени, че за всяко от написаните предложения ще получите оценка 60 и нагоре. Имаме инструменти, за да ви помогнем в това.
Ще се фокусираме и върху развитието на образователни курсове в университетите. За да са готови и студентите да работят в космическата индустрия на България веднага след завършване. Затова бихме искали да видим и повече стажантски програми. Ние няма как да правим вместо вас тези стъпки. Само предоставяме рамка и възможно повече подкрепа. Но ние тотално разчитаме на вас и вашите идеи. Търсим доста активно и компании, които имат странични интереси, но които могат да бъдат и полезни за програмите на Европейската космическа агенция. Наемаме и бизнес координатор. Той ще е българин, равно отдалечен и от правителството, и от Агенцията, и от бизнесите. Той ще бъде обучен, за да ви помага при изготвянето на предложенията, как да ги оформяте, преди да ги предадете. Ще ви помага с търсенето на международни партньори, при проучванията на пазара. Но ще ни помага и на нас - да откриваме потенциални бизнеси за сътрудничество."
„Бюджетът за проучванията не може да е един и същ за идните години“, подчертава Стефан Айри. По думите му, колкото повече финансиране има, толкова повече интерес ще има и от страна на фирмите.
"Ще се увеличат, ако има проекти", връща топката служебният зам.-министър на иновациите и растежа Стефан Савов. Бюджетът за следващия период е вече определен, казва Савов, но не смята, че има връзка между малкия брой одобрени фирми от първия период и малкото финансиране за следващия. Стефан Савов цитира статистиката – досега от първия период е имало 127 предложения за сътрудничество с ЕКА, но само 40 са били одобрени. Средната стойност на финансираните проекти била 143 хил. евро. Общият бюджет до 21-ва година е бил 7 милиона евро.
Само милион и 400 хил. евро е годишният ангажимент за новия програмен период. Което до 2027-ма пак е около 7 милиона евро. Проблемът е основно в качеството на проектите, отчитат от Министерството на иновациите и растежа, което в момента ще оценява подадените 11 проектни предложения, уточнява Стефан Савов. Според него нашите фирми, които кандидатстват за тези европейски програми, все още не са достатъчно добре подготвени.
„Министерството трябва да организира програми като тази“, съгласен е Симеон Иванов. Той има стартъп, който прави сензори за радиация и околна среда. Според него успешното представяне в проектите зависи от фирмите и вниманието им към правилата.
"Фирмите трябва сами да се интересуват. Инвеститорите трябва сами да търсят тези фирми."
Симеон Иванов вярва, че като физик е намерил подходящата ниша, която за развива. А като част от стартъпа, с колегите си - че може да го изведе на нивото на големите фирми.
Със сигурност Иванов очаква повече трудности в следващите етапи на проекта си. Неговият проект е прескочил първия етап – подготвителния. И се готви за втория етап – изследователска дейност с разработен продукт. Но не е готов за комерсиална фаза. По думите му най-високият етап е, когато фирмата има готов продукт, клиенти и мисия, в която да участва.
"Четвъртият етап е всъщност и с най-големия бюджет. Предизвикателството – ние сме много малък екип и нямаме много ресурс. Все още не сме търсили външно финансиране. Държавната финансова помощ е стойността на търга от Космическата агенция. Други помощи не сме имали. Кандидатстваме, ще видим какво ще стане."
Но проблемът в България според Симеон Иванов е друг. Слабият интерес към участие на фирми в проекти на ЕКА не е дори заради наличието или липсата на идеи, а заради инвестиционния климат. В него не всяка компания би заделила ресурс за нещо с късна възвращаемост и бавна реализация.
"Инвестиционният климат в България е такъв, че човек много трудно може да намери инвестиция за такъв тип технология. Интересът към този сектор е минимален. Интерес има към инвестиции в имоти, ниви и такива неща, а за високи технологии… Българските инвеститори трябва да прогледнат и да видят потенциал в това."
За Стефан Лалковски, учредител на Клон „Космос“ към Съюза на физиците в България, е нормално все още страната ни да изпитва трудности при кандидатстването по проекти на ЕКА.
"Проблемът е, че сме все още прохождаща страна."
Лалковски допълва, че за изпълнението на друга от препоръките на ЕКА – за повече учени, вече има проект за създаването на 9 финансирани и одобрени от ЕКА университетски курса. Той отчита увеличаване на броя на студентите във Физическия факултет.
Сега съотношението на научни проекти към бизнес проекти за сътрудничество с ЕКА е 80:20. Министерството на иновациите ще се опита във втория финансов период - до 2027 г., да обърне тази тенденция.
От всички членки на ЕС само 4 държави не са членове на ЕКА. Това са България, Кипър, Малта, Хърватия, припомня Стефан Айри от Агенцията. Той признава, че причината за честите му посещения са опитите да разшири конкурентоспособността на индустриалната основа, която е важен фактор за членството на България в ЕКА. Страната има тези способности и компетенции, но няма достатъчно от тях, които да участват в космическата индустрия, е изводът на Айри. Затова посланието му към компаниите е да имат желанието да развиват основни компетенции, свързани с космическата индустрия в Европа.
"Фокусирайки се върху бъдещето трябва да имате предвид, че крайната цел винаги е да сте успешни като членове на програмите на Европейската космическа агенция. И членството ви има стойност, единствено когато е сигурно, че то ще носи солидни ползи на България и когато сте сигурни, че ще получите възвращаемост на инвестициите и ще ви позволи да се разраствате. Нужно е да сте част от вериги на доставки, да имате продукти и услуги, които са продаваеми. За разлика от сегашната програма, по която вие предоставяте идеите в рамките на програмите на Космическата агенция, за които ви караме да се съревновавате, след това става въпрос за отворено състезание само с един печеливш. Затова е нужно да има изключително качествено предлагане не само, за да печелите търговете, но и за това да сте наясно кой ви конкурент и колко е силен. И затова е нужно да стигнем до момента, в който участието в тази допълнителна програма ще доведе до тази инвестиция от страна и на правителството, която със сигурност може да бъде върната в българската индустрия."
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..