В Европейската космическа агенция Стефан Айри той отговаря за отдела, който се занимава с търсенето на бизнеси и подпомага държави като България да виждат грешките си при работа в съвместни проекти. На пореден семинар в София Айри обяснява, че след края на първия програмен период по специалната програма за асоциирани членки на ЕКА резултатите не са добри. Най-високата летва при готовност на проектите, за да бъдат интересни за ЕКА, е 70 процента. Средната оценка на българските проекти е под 60. Това е разлика от 10-12 пункта, които се случват по различни причини.
Българските фирми нямат яснота каква им е конкуренцията в интересните за ЕКА ниши за сътрудничество. Не се търсят потенциални клиенти извън България. Не внимават и в условията за писането на проектите. Предложенията се дублират, нивото на пазарна готовност на продуктите не се достига. Затова Стефан Айри съветва във втория период България да подобри тези показатели.
"За втория период е нужно фокусирате върху възможността повече бизнеси да имат повече от един договор с Европейската космическа агенция. Споменахме международното сътрудничество, в което е заложено 20% от него да е за международни компании. Има и съответните механизми в програмата, по която може дори да ви се заплаща пазарното проучване. Трябва да сте уверени, че за всяко от написаните предложения ще получите оценка 60 и нагоре. Имаме инструменти, за да ви помогнем в това.
Ще се фокусираме и върху развитието на образователни курсове в университетите. За да са готови и студентите да работят в космическата индустрия на България веднага след завършване. Затова бихме искали да видим и повече стажантски програми. Ние няма как да правим вместо вас тези стъпки. Само предоставяме рамка и възможно повече подкрепа. Но ние тотално разчитаме на вас и вашите идеи. Търсим доста активно и компании, които имат странични интереси, но които могат да бъдат и полезни за програмите на Европейската космическа агенция. Наемаме и бизнес координатор. Той ще е българин, равно отдалечен и от правителството, и от Агенцията, и от бизнесите. Той ще бъде обучен, за да ви помага при изготвянето на предложенията, как да ги оформяте, преди да ги предадете. Ще ви помага с търсенето на международни партньори, при проучванията на пазара. Но ще ни помага и на нас - да откриваме потенциални бизнеси за сътрудничество."
„Бюджетът за проучванията не може да е един и същ за идните години“, подчертава Стефан Айри. По думите му, колкото повече финансиране има, толкова повече интерес ще има и от страна на фирмите.
"Ще се увеличат, ако има проекти", връща топката служебният зам.-министър на иновациите и растежа Стефан Савов. Бюджетът за следващия период е вече определен, казва Савов, но не смята, че има връзка между малкия брой одобрени фирми от първия период и малкото финансиране за следващия. Стефан Савов цитира статистиката – досега от първия период е имало 127 предложения за сътрудничество с ЕКА, но само 40 са били одобрени. Средната стойност на финансираните проекти била 143 хил. евро. Общият бюджет до 21-ва година е бил 7 милиона евро.
Само милион и 400 хил. евро е годишният ангажимент за новия програмен период. Което до 2027-ма пак е около 7 милиона евро. Проблемът е основно в качеството на проектите, отчитат от Министерството на иновациите и растежа, което в момента ще оценява подадените 11 проектни предложения, уточнява Стефан Савов. Според него нашите фирми, които кандидатстват за тези европейски програми, все още не са достатъчно добре подготвени.
„Министерството трябва да организира програми като тази“, съгласен е Симеон Иванов. Той има стартъп, който прави сензори за радиация и околна среда. Според него успешното представяне в проектите зависи от фирмите и вниманието им към правилата.
"Фирмите трябва сами да се интересуват. Инвеститорите трябва сами да търсят тези фирми."
Симеон Иванов вярва, че като физик е намерил подходящата ниша, която за развива. А като част от стартъпа, с колегите си - че може да го изведе на нивото на големите фирми.
Със сигурност Иванов очаква повече трудности в следващите етапи на проекта си. Неговият проект е прескочил първия етап – подготвителния. И се готви за втория етап – изследователска дейност с разработен продукт. Но не е готов за комерсиална фаза. По думите му най-високият етап е, когато фирмата има готов продукт, клиенти и мисия, в която да участва.
"Четвъртият етап е всъщност и с най-големия бюджет. Предизвикателството – ние сме много малък екип и нямаме много ресурс. Все още не сме търсили външно финансиране. Държавната финансова помощ е стойността на търга от Космическата агенция. Други помощи не сме имали. Кандидатстваме, ще видим какво ще стане."
Но проблемът в България според Симеон Иванов е друг. Слабият интерес към участие на фирми в проекти на ЕКА не е дори заради наличието или липсата на идеи, а заради инвестиционния климат. В него не всяка компания би заделила ресурс за нещо с късна възвращаемост и бавна реализация.
"Инвестиционният климат в България е такъв, че човек много трудно може да намери инвестиция за такъв тип технология. Интересът към този сектор е минимален. Интерес има към инвестиции в имоти, ниви и такива неща, а за високи технологии… Българските инвеститори трябва да прогледнат и да видят потенциал в това."
За Стефан Лалковски, учредител на Клон „Космос“ към Съюза на физиците в България, е нормално все още страната ни да изпитва трудности при кандидатстването по проекти на ЕКА.
"Проблемът е, че сме все още прохождаща страна."
Лалковски допълва, че за изпълнението на друга от препоръките на ЕКА – за повече учени, вече има проект за създаването на 9 финансирани и одобрени от ЕКА университетски курса. Той отчита увеличаване на броя на студентите във Физическия факултет.
Сега съотношението на научни проекти към бизнес проекти за сътрудничество с ЕКА е 80:20. Министерството на иновациите ще се опита във втория финансов период - до 2027 г., да обърне тази тенденция.
От всички членки на ЕС само 4 държави не са членове на ЕКА. Това са България, Кипър, Малта, Хърватия, припомня Стефан Айри от Агенцията. Той признава, че причината за честите му посещения са опитите да разшири конкурентоспособността на индустриалната основа, която е важен фактор за членството на България в ЕКА. Страната има тези способности и компетенции, но няма достатъчно от тях, които да участват в космическата индустрия, е изводът на Айри. Затова посланието му към компаниите е да имат желанието да развиват основни компетенции, свързани с космическата индустрия в Европа.
"Фокусирайки се върху бъдещето трябва да имате предвид, че крайната цел винаги е да сте успешни като членове на програмите на Европейската космическа агенция. И членството ви има стойност, единствено когато е сигурно, че то ще носи солидни ползи на България и когато сте сигурни, че ще получите възвращаемост на инвестициите и ще ви позволи да се разраствате. Нужно е да сте част от вериги на доставки, да имате продукти и услуги, които са продаваеми. За разлика от сегашната програма, по която вие предоставяте идеите в рамките на програмите на Космическата агенция, за които ви караме да се съревновавате, след това става въпрос за отворено състезание само с един печеливш. Затова е нужно да има изключително качествено предлагане не само, за да печелите търговете, но и за това да сте наясно кой ви конкурент и колко е силен. И затова е нужно да стигнем до момента, в който участието в тази допълнителна програма ще доведе до тази инвестиция от страна и на правителството, която със сигурност може да бъде върната в българската индустрия."
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..