Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Хумел-Шунич: Шенген не трябва да е инструмент за управление на миграцията

Снимка: архив

Миграционният натиск по границите на ЕС отново е осезаем и вкара темата в дневния ред на Брюксел. Но съвсем няма изгледи за скорошно споразумение за обща европейска миграционна политика. И една от причините е, че темата миграция обхваща много и различни политики: сигурност, икономика, човешки права, геополитика. След кризата от 2015 година разнобоят между 27-те страни-членки е само приспан, но не и преодолян. Отношението на европейците към бягащите от войната в Украйна вдъхна временна надежда, но тя отново беше помрачена при новата вълна мигранти от Африка и Близкия изток. Между Франция и Италия тлее конфликт заради спасените в Средиземно море, Унгария и Полша не са размислили за отношението си към солидарното разпределение на мигрантите, а Нидерландия и Австрия, и вероятно Швеция блокират разширяването на Шенгенското пространство именно заради миграционния натиск.

"Шенген трябва да се върне към първоначалната си идея, а не да се превръща в инструмент за управление на миграцията", категорично заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР д-р Мелита Хумел-Шунич, австрийски миграционен експерт, дългогодишен бивш говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

"Първоначално Шенгенското споразумение нямаше нищо общо с миграционната политика. Това беше споразумение за сигурност, за охрана и контрол на външните граници. Сега обаче отново има граничен контрол между Шенгенски държави, защото всички затварят границите си, за да държат нелегалните мигранти далеч", казва д-р Мелита Хумел-Шунич.

За очакваната нова вълна бежанци от Украйна тя коментира:

"Всеки европеец разбира защо бягат украинците. Войната е близо до нас. Но когато пристигат хора от далечни страни, където също има конфликти - от Еритрея, Северен Ирак или дори Сирия - готовността на европейците да ги приемат е много по-малка.

ЕС задейства Директивата за временна закрила, която предвижда бягащите от войната в Украйна автоматично да получат правата на бежанци. Тази Директива е резултат от опита ни от времето на югославските войни. Бягащите от война хора не преминават през обичайната тежка процедура и получават веднага, макар и временна закрила.

За останалите случаи по проверка и евентуално предоставяне на убежище европейските институции не са добре подготвени".

Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който в комисията отговаря за миграцията, алармира наскоро, че тази година през Средиземно море са регистрирани 90 хиляди нелегални мигранти или 50 процента повече в сравнение с миналата година. Същото важи и за така наречения "Балкански маршрут". И припомни, че вече две години отлежава решението, според него - пакет от мерки в така наречения миграционен пакт. Има и нови предложения. Това ли е решението, д-р Шунич?

"Запознах се с предложенията и бих казала, че това не е пакет от мерки, а по-скоро пакетче. В него страните-членки се разделят на желаещи да приемат бежанци и нежелаещи, които за сметка на това да отговарят за връщането на онези мигранти, които нямат право на закрила. Практиката обаче показа, че това не работи. Връщането в страните по произход не функционира.

Затова мисля, че трябва съвършено друг подход. Според мен процедурата по проверка и предоставяне или отказ на статут трябва да се извършва още на външната граница на ЕС. Пристигащите трябва да се настаняват в приемни центрове, където да се извършва бърза процедура не според националното законодателство на съответната държава, а според европейско законодателство.

Ето конкретен пример. В момента Гърция провежда процедурата според гръцките закони. Но Гърция не е в състояние да подържа толкова голям брой служители, които да поемат огромния миграционен натиск към Европа.

Ако обаче в Гърция има европейски приемателен център, в който работят служители от всички страни-членки на ЕС и които могат да разглеждат и решават молбите за закрила според европейско законодателство, тогава процесът ще е много по-бърз. Освен това ще решим и друг ключов проблем - ще разделим бежанците от икономическите мигранти, които в момента преминават през едни и същи тежки процедури".

Въпросът е - кой ще провежда процедурата - страните по външната граница като България, или служители на нова институция на ЕС?

"Моето предложение включва както национални, така и европейски служители. Условието е да има обща европейска процедура, за да се избегне натоварването на държавите, които са на външната граница на съюза. И в момента по външната граница работят смесени екипи, но те са неефективни, защото например в Гърция процедурата е според гръцкото законодателство и се води на гръцки език".

Ще има съпротива, нали знаете?

"Съпротива има и сега, никой не е доволен от сегашното положение. Опазването на външната граница в смисъл „пиле да не прехвръкне“, се превърна в рефлекс, който според мен ни води към задънена улица. Като европейска гражданка не искам да живея оградена от бодлива тел.

Външната граница на ЕС е по-дълга от Екватора! Чисто технически е невъзможно да се оградим така, че пиле да не може да прехвръкне. Продължаваме да се въртим в затворен кръг. Мине не мине месец и в Европа започваме да се караме за миграцията. Едни и същи хора повтарят едни и същи тези, и не нищо не се променя".

Как може да се организира смесената миграция, т.е. разделянето между трудовата миграция и бежанския поток от хора, търсещи убежище, д-р Шунич?

"И сега в ЕС напълно легално пристигат трудови мигранти. Всички страни-членки имат програми за привличане на граждани от трети страни за работа в различни сектори - медицина, земеделие и т.н. Но не те са проблемът, а нелегално пристигащите икономически мигранти. Тези хора се опитват да останат в Европа, като се стремят да получат статут на бежанци.

Две трети от тях нямат право на закрила и получават отказ. Тези хора всъщност не искат нищо друго, освен да работят в Европа. Те не искат бежански статут. Така че трябва да направим процедурата по проверка и предоставяне на статут по-бърза, така че още при влизане в Европа да се знае дали даден човек има право на закрила или не, и ако не - дали трудовият пазар има нужда от него като работна ръка. В противен случай хората с отхвърлени молби за статут ще продължат нелегално да се придвижват из Европа. Това е проблем както за ЕС, така и за самите хора".

Тези, които не са нито бежанци, нито гастарбайтери, ако позволите този термин, трябва да бъдат върнати в страните, от които произхождат. Някои европейски държави вече са сключили споразумения за връщане. Вие настоявате за споразумения на ниво ЕС. Не предпочитат ли обаче страните, от които в Европа пристигат нелегални мигранти, двустранни споразумения, за да си издействат някакви предимства?

"Точно това е проблемът. От една страна всички страни-членки обвиняват Брюксел, че няма напредък в изработването на обща миграционна политика. А в същото време не са съгласни да преотстъпят права на ЕС. Едва ли отделните страни-членки имат по-голяма тежест от ЕС в преговори със страните, от които идват най-много мигранти. ЕС има повече лостове, може да наложи ограничения в търговията, визовата политика и т.н.

Да не забравяме и един друг ефект - дидактическия. Какво става сега - ако един млад мъж например от Судан реши да дойде в Европа, трябва да плати огромна сума на каналджиите в Либия. След дълги перипетии и много пари успява да стигне до Европа. Започва мъчителна процедура за убежище, която продължава години. И накрая го връщат обратно, защото няма право на закрила.

Ако обаче процедурата е по-бърза и този млад мъж бъде върнат не след години, а след няколко месеца, за останалите в Судан, които обмислят да тръгнат към Европа, това ще има възпиращ ефект. Защото ще е ясно, че е безсмислено да изхарчат огромни суми и да рискуват живота си при нелегалното преминаване на Средиземно море или сухопътната граница".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Протест срещу завода на "Кроношпан" ще се проведе във Велико Търново

Във Велико Търново днес се организира протестно шествие срещу завода за преработка на дървесина на "Кроношпан", заради системното замърсяване на въздуха. Преди месец в завода имаше и тежка производствена авария с взривове. За затягане на контрола върху дружеството и спазване на екологичните норми в края на септември се обявиха министърът на околната среда..

публикувано на 11.10.25 в 04:47

Празникът на духовната музика започва в Габрово

Днес в Габрово започва двадесет и третото издание на Празника на духовната музика. Фестивалът е посветен на духовния празник на Габрово - 14 октомври, който е и денят на Света Петка Българска. Празникът на духовната музика ще бъде открит довечера в 18:30 часа в катедралния храм на Габрово "Св. Троица". Източно-православни песнопения ще звучат в първата..

публикувано на 11.10.25 в 04:41

България ще отбележи Европейския ден на донорството

С намаляващ брой донорски ситуации и извършени трансплантации България се включва в отбелязването на Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи. Тази вечер фасадите на 40 обществени сгради у нас ще бъдат осветени в зелен цвят.  За да популяризира донорството, през 2024-а година агенция Медицински надзор е похарчила 460 хиляди лева за..

публикувано на 11.10.25 в 04:32
Празник на бозата в Радомир през 2024 г.

Безплатна боза ще бъде раздавана в Радомир в деня, посветен на напитката

Над 1200 литра боза ще бъдат раздадени безплатно в Деня на бозата в Радомир, съобщи на брифинг кметът на общината Кирил Стоев. Тазгодишният празник ще се проведе на 18 октомври и ще бъде по-пищен от всякога. Фермерски пазар, алея на занаятите, демонстрации и кулинарно изложение са само част от проявите, включени в програмата на тазгодишния..

публикувано на 11.10.25 в 04:09
Доналд Тръмп

Тръмп: Ще увеличим със 100% митата за Китай

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че от 1 ноември или по-рано Вашингтон ще увеличи със 100% размера на митническите налози по отношение на Китай, както и ще въведе мерки за експортен контрол. Това обяви американският държавен глава в социалната мрежа "Трут Сошъл", цитиран от БТА.  Той допълни, че мярката се налага след "крайно агресивните"..

публикувано на 11.10.25 в 03:50

Сагата с френското правителство продължава с повторното назначаване на Себастиан Лекорню за премиер

Политическата сага във Франция продължава с повторното назначение на Себастиан Лекорню за премиер по нареждане на президента Еманюел Макрон. Само преди четири дни Лекорню подаде оставка, без правителството му да встъпи в длъжност.  Себастиан Лекорню е отново премиер на Франция. Той приема "като дълг" назначението си от президента Макрон и обещава да..

публикувано на 11.10.25 в 03:30

Съдия Христина Марева пое поста на председател на Окръжния съд в Сливен

Съдия Христина Марева официално встъпи в длъжност като председател на Окръжен съд - Сливен. Церемонията се състоя в Апелативен съд - Бургас, където тя подписа акта за встъпване.  На 23 септември Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избра съдия Марева за административен ръководител на Окръжния съд. По време на изслушването пред ВСС Марева..

публикувано на 11.10.25 в 01:53