Шотландия - накъде?

Думата "референдум" е добре позната на шотландците. В този стар съюз, преминал през много фази, се стига до 1998 година, когато се провежда референдумът за самоуправление, след който Шотландия получава право на самоуправление със свой парламент, който може да приема закони, но само във вътрешната политика, и то не във всички сфери. Ето защо и решението на Върховния съд в Лондон, че парламентът в Единбург няма правомощия да одобри законодателство за провеждане на референдум за независимост, тъй като не става дума за местен акт, а за въпрос от общонационално значение, де факто не изненада особено, включително и потърсилите мнението на съдиите от Шотландската национална партия.

• Шотландия не може да проведе референдум за независимост без съгласието на британското правителство

• Протести в цяла Шотландия срещу съдебното решение за референдума

Лесли Ридок е известна шотландска журналистка, писателка и общественичка, която организира протест в Единбург веднага след решението на Върховния съд. Според нея решението е било неизбежно, защото Върховният съд е учреден, за да подкрепя суверенитета на парламента в Уестминстър и всяко нещо, което застрашава този суверенитет, като референдума за независимост, ще бъде отхвърлено.

"Работата е там, че ние получихме парламент през 1999 година, за който Уестминстър ни каза, че е най-могъщият самоуправляващ се национален парламент в света. Няма нищо такова, това е проблемът. В сравнение с други парламенти на самоуправляващи се земи той има много ограничени правомощия. Не контролира енергията, не контролира радио- и телевизионните предавания или интернет доставчиците. Не може дори да попита собствените си граждани за нашето бъдеще. И това е част от основната причина толкова много от нас да искат независимост - заради огромните ограничения. Така че изненада ли е, че Върховният съд каза, че ние нямаме право да си зададем законно въпрос? Не, наистина не е", коментира Ридок пред БНР.

• Стърджън не се отказва да се бори за независимост на Шотландия

Първият министър на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия Никола Стърджън заяви след референдума, че ще намери друг законен, демократичен и конституционен начин гласът на шотландците да бъде чут. Какво би могло да означава това?

"Трябва да се каже, че най-лесният начин да се реши проблемът е както това стана предишния път. Ако трябва да има референдум, парламентът в Уестминстър да даде правомощия на парламента в Единбург да приеме закон и да го проведе. Това стана през 2014 година - всичко бе законно и правомерно с първия референдум за независимост. Това искаме и сега, но ни казват, че не можем да го направим, защото такъв вот бил веднъж за цял живот. Постоянно казват „не“ или „сега не е времето“.

И това след поредица от избори в Шотландия, в които най-голямата партия в парламента, обикновено с 50% от гласовете или повече, е партията, която иска независимост. Така че се наложи да преминем към план Б и план В. План Б беше Върховният съд да се произнесе за провеждане на референдума, но това не стана. Сега отиваме към план В, който е най-нежеланият. Това означава да превърнем следващите общи избори де факто в референдума, който не ни бе позволено да проведем."

• Гарет Джоунс, Ройтерс: Независимостта и нов референдум не са първа точка в дневния ред на шотландците

Лесли Ридок отчита, че превръщането на общите избори, които са в Обединеното кралство, в де факто референдум крие опасности, защото при евентуален неуспех ще бъде нанесен сериозен удар върху каузата за независимост. Тя вижда и други негативи:

"Следващият проблем е, че общите избори се провеждат по правилата на Уестминстър. В Шотландия 16 и 17-годишните могат да гласуват, но по правилата на Уестминстър те не могат. Така че губим младите хора, а те са за независимост. Гражданите на страните членки на Европейския съюз също могат да гласуват на всички видове избори в Шотландия, но не е така по правилата на Уестминстър. Така че губим и гласовете на европейците, а очевидно след Брекзит те биха подкрепили независимостта. Губим две големи общности, отивайки на общи избори."

Какво кара Лесли Ридок да милее за каузата за независимост?

"По същество Шотландия е отделна държава. Отгледана съм като малка в Белфаст, родена съм в Англия. Завърших университет в Оксфорд. Била съм в колеж в Уелс. Моите родители са от Хайлендс в Шотландия. Аз съм шотландка. Шотландка като култура. Разбирам това място! Обичам го! Бидейки навсякъде в Шотландия, работейки на много места за Би Би Си за 25 години, виждам разликите. Като журналист забелязваш разликите, защото трябва да достигнеш до душевността на хората. А тази душевност в Шотландия е много различна от тази в Англия. Англия е пазарно общество, там пазарът диктува условията. Всичко с някаква стойност е приватизирано и хората измерват работата в пари.

Не съм наивна, разбира се, това се наблюдава донякъде и в Шотландия. Но в Шотландия хората гласуват различно, ние запазихме повечето от активите си като обществена собственост, като водата или националното здравеопазване. Лейбъристката партия бе създадена тук, както и профсъюзите. Това е страна на хора с лява политическа ориентация, която е в капана на държава на консерватори. Опитваме се да намерим начин да изразим вижданията си в рамките на Обединеното кралство, но и този случай с референдума показва, колко лесно можем да бъдем спрени. Така че има огромни ограничения да бъдеш социалдемократ в една консервативна страна."

• Стартира нова кампания за независимост на Шотландия

Кевин Сунес e млад човек, на 30 години, дърводелец по професия.

"В дългосрочен план е добра идея Шотландия да стане независима. Особено като се има предвид, че във Великобритания имаме консервативно правителство вече 12 години, а в Шотландия никога не сме гласували за консерваторите. Не мисля, че нашите виждания се възприемат правилно в Уестминстър, що се отнася до избраниците и до взетите решения. Може би финансово това няма да бъде най-доброто решение в близко бъдеще, но в дългосрочен план до края на моя живот и живота на моите деца това ще бъде по-благоприятно за нас, ако сме независими", смята той.

Според Кевин Сунес Шотландия разполага с ресурси да се справя самостоятелно, въпреки твърденията на Лондон за обратното. Той визира големите водни ресурси и големия потенциал за вятърна енергия, дори не споменавайки за големите нефтени находища в Северно море. Като противник на консерваторите, за кого гласува Кевин Сунес?

"Харесвам лейбъристите или националистите. Аз лично гласувах за Шотландската национална партия. Най-вече поради простия факт, че хората от тази партия защитават най-добре интереса на Шотландия. Лейбъристите трябва да делят интересите си между Шотландия, Англия и Уелс, което е разбираемо и те го правят добре, но за нас тук е от по-голямо значение да имаме партия, която се интересува повече от нашата страна.

Бих искал да видя независима Шотландия заради простия факт да вървим по нашия си път. Шотландия освен това е много по-проевропейски настроена. Ако Шотландия стане независима, можем да търсим начини да се върнем в ЕС. Знам, че това няма да стане за една нощ, но като виждаме недостига на медицински сестри и донякъде работници в строителството, то ние се нуждаем от имиграция, от хора, които да запълнят недостига на квалифицирана работна сила."

Рос Нютън също е млад човек, на 27 години, само че от другата страна на бариерата. Убеден е, че бъдещето на Шотландия е в рамките на съюза. Интересното при него е, че преди 8 години на първия референдум за независимост на Шотландия, през 2014 година, е гласувал „за“, но днес води кампания точно за обратното в рамките на организацията „Нашето шотландско бъдеще“, основана от бившия британски премиер Гордън Браун.

"До момента Шотландската национална партия или шотландското правителство не са предоставили никакви ясни планове. Няма конкретен план за излизане от Обединеното кралство, който да не включва "Брекзит на стероиди", включително голямо затягане на коланите, включително голяма политическа неизвестност - колко дълго ще прекараме сами извън ЕС и извън Обединеното кралство. Не мисля, че има голям апетит от страна на Европейския съюз за бързо приемане на Шотландия по много причини. От Шотландската национална партия зависи да даде отговори на всички тези въпроси. Питате ме какви ще бъдат последиците? Ами, лоши ще са. Хората, които водят кампания за независимост, дори нямат представа как ще се развие този процес."

При положение обаче, че мнозинството все пак иска независимост, не е ли недемократично да им бъде отказан референдум, защото въпреки някои от изтъкнатите негативи, те явно са готови да ги приемат в името на едно по-добро бъдеще, според тях?

"Няколко неща мога да кажа по този въпрос. Първо, аз гласувах с "да" през 2014 година, но сега си промених мнението. Разбирам добре защо хората искат да гласуват за независимост, но нещата през последните близо 10 години много се промениха, в глобален план също. Второ, самата Никола Стърджън през 2016 година каза, че ще иска втори референдум само ако анкетите показват стабилна подкрепа за независимост над 60 процента продължителен период от време. Това не се случи. Шотландската национална партия иска да представи всичко това като битка между доброто и злото, между демократичното и недемократичното, но на практика е като в реалния живот, където има много нюанси", изтъква Рос Нютън.

"Да се използва независимостта като старомодно решение на съвременните проблеми не изглежда уместно като политическа рецепта. Аз наистина мисля, че разбирам защо хората не са доволни от Обединеното кралство, защо искат промяна. Но нашият аргумент е, че тази промяна може да бъде осъществена по-добре и по-бързо като се промени самото Обединено кралство, а не като го напуснем и останем сами на международната сцена."

• Никола Стърджън изложи аргументи за независима Шотландия

Интересното е, че колкото и често да споменаваме думата кампания, на практика активна кампания не се води и от двете страни. По този повод Лесли Ридок дори отбелязва, че това й дава оптимизъм, защото дори без кампания привържениците за независимост са поне 50 процента.

Майкъл Кийтинг, професор по политика в университета в Абърдийн и генерален секретар на Кралското общество в Единбург, също коментира темата.

"С изключение на решението на Върховния съд от миналата седмица, не се случват много неща. Това безизходно положение може да продължи много дълго време, вероятно още 20 години. За мен е изненада, че Шотландската национална партия не върши повече работа, не е по-активна. Тази партия е много стегната и дисциплинирана, но не е готова да отвори по-широко движението за независимост, за да не рискува да загуби контрол върху събитията.

На практика юнионистите са много по-заети и ангажирани по темата, защото те водиха сериозна битка през 2014 година на предишния референдум, а след това дойде референдумът за Брекзит, след който подкрепата за независимостта се увеличи. Юнионистите следват две линии. Едната е, че няма да има референдум за независимост и другата - че може да има такъв, но не сега."

А къде можем да търсим проблемите за слабата комуникация между Лондон и Единбург?

"Сега имаме нов министър-председател от Консервативната партия - четвърти поред за кратък период от време. Премиерите трябва да знаят много неща за Шотландия. Но те просто не я познават. Старите консервативни лидери през 50-те и 60-те години знаеха и се срещаха с хората в Шотландия на масови събирания.

Първият премиер, който показа, че изобщо не разбира Шотландия, беше Маргарет Тачър. Тя наговори много безумни неща - пълен провал. Едуард Хийт трябваше да опознава Шотландия, Джон Мейджър и Дейвид Камерън - също. Борис Джонсън никога не е разбирал Шотландия. Както и Лиз Тръс. Трябва да си подготвен какво да кажеш, когато дойдеш в Шотландия. Сега имаме и лейбъристки лидери, които не ни разбират. Киър Стармър определено не е наясно.

Става дума за това да говориш за точните неща, да правиш правилните жестове, да използваш правилния език. В книгата си "Странната Шотландия" Дейвид Тарант описва случай, в който Маргарет Тачър в обръщение към шотландците казва: "Вие в Шотландия..." И тогава нейният министър за Шотландия я дръпва и й казва: "Маргарет, не може да кажеш "Вие в Шотландия". Това звучи като да си в чужда страна!"

И следващият път, когато Тачър идва в Шотландия, вече казва "Ние в Шотландия". Езикът е важен. Ние сме семейство от нации. Премиерът Сунак трябва да се учи от предшестениците си. Този вид послания са много важни. Лейбъристите бяха много добри в това отношение в миналото, когато се застъпваха за Шотландия."

Как е настроена българската общност в Шотландия? Българин, който преди близо две години се е преместил от Англия в Шотландия, изобщо не съжалява, защото по думите му животът на север е по-евтин, образованието за децата е безплатно, има много други изгодни социални улеснения, придобивки и пакети, лесно си намира и работа.

Спас Янев е директор на Българския културен и образователен център и на българското училище в Шотландия.

"На предишния референдум имаше малък процент от българите, които гласуваха за независимостта на Шотландия. Като цяло чужденците, включително и българите, гласуваха за оставането в Обединеното кралство. Само че на първия референдум въпросът бе формулиран по определен начин и най-големият проблем беше ЕС, защото от Брюксел казваха така: ако Шотландия се отдели, тя няма да бъде приета в ЕС, защото Великобритания е част от съюза.

Сега вече, ако има нов рефереундум, нещата стоят по коренно различен начин. На първия референдум чужденците повлияха за вота. Това не е малка група. Чужденците са може би 1 милион. Ако сега има нов референдум, везните, почти съм сигурен, ще наклонят в другата посока. Лично аз ще гласувам за отделяне на Шотландия, защото аз искам да съм в ЕС.

Бизнесът, който имам, страда от това, училището страда. Преди, като ни трябваше учебник, звъним и учебникът пристига. Сега в момента митници, други пречки, нещата са от тегави по-тегави плюс, че ми струва повече пари. Както се казва, всеки е заинтересован за собствения си джоб. Когато ти бъркат в джоба, гледаш къде си по-добре", подчертава Спас Янев.