Войната Украйна прави ново припламване на конфликта в Сирия по-вероятно отпреди, единодушни са наблюдателите, които коментират темата за предаването „Събота 150“.
Седмица след взрива на „Истиклял“, турската авиация започна масирани удари в териториите под контрола на сирийските кюрдски отряди. Загинаха десетки кюрдски и сирийски правителствени бойци. Поразени бяха и газови и петролни съоръжения - съвсем в унисон с дългосрочните цели на Турция в Сирия. Тези цели остават непроменени.
„Да задуши разширяването и консолидацията на кюрдската автономия в Сирия. В Анкара гледат на нея като на опасен прецедент и потенциал за стратегическа дълбочина на операциите на ПКК в самата Турция", казва Тома Пиере, старши изследовател в Института за изследване на арабския и мюсюлманския свят в Екс ан Прованс.
„В идеалния случай Турция би била доволна от една силна и единна сирийска държава, която ще е в състояние да потисне напълно Сирийските демократични сили. Но този идеал е невъзможен, не само защото Съединените щати закрилят кюрдите, но и защото режимът на Башар Асад е твърде слаб. А и Анкара не би желала Асад да е толкова силен, че да си върне и териториите в Северозападна Сирия, които сега турците контролират.“
Къде ще удари Ердоган, ако удари въобще? Преди отговора на този въпрос малко предистория. Освен чисто отбранителната операция в Идлиб в началото на 2020-а, през последните години Турция проведе три офанзиви в Сирия. През 2016 г. Анкара пропъди ИДИЛ от Джарабулус и Ал Баб, вклинявайки се между кюрдските кантони на запад от Ефрат; през март 2018 г. завладя областта Африн в северозападна Сирия, а през октомври 2019 г. изтръгна от кюрдите и ивицата между Тал Абиад и Рас ал Аин, източно от Ефрат. Районите в северозападна и североизточна Сирия, където кюрдите все още запазват контрол, останаха изолирани един от друг. Изолирани обаче са и районите, в които Турция наложи на власт приятелски настроени сирийски фракции. Неизпълнена остана и декларацията на Анкара за „зона за сигурност“ в дълбочина от 30 км по цялото протежение на границата.
„По тази логика, най-вероятната цел са градовете Кобане и Манбидж, и въобще територията от северните подстъпи към Алепо до Тал Абиад,“ коментира Ервин ван Веен от нидерландския институт по международни отношения Clingendael.
Друга възможна цел е Тал Рифат - анклав с доскоро предимно арабско население, който опира Африн и Алепо и сега е под контрола на кюрдските отряди. Турските протежета в Сирия настояват силно за връщането на тази област, кюрдските позиции тук са силно издадени и далеч от кюрдското етническо ядро, сочи Пиере.
Според него Кобане като един от немногото чисто кюрдски градове в Сирия е „по-сложна“ задача за Ердоган от политическа гледна точка. Градът носи огромна символика за кюрдската кауза заради епичния отпор срещу джихадистите от „Ислямска държава“ през 2015 година, затова Отрядите за народна самоотбрана ще са силно мотивирани да го бранят. Но, според Ван Веен, той е и „лесна“ мишена за турската армия в чисто военен аспект:
„Кобане е важен, но факт е, че не е защитим. Градът е разположен далеч от планините и е на самата граница с Турция.“
Освен това, в геополитически аспект Кобане е маловажен за САЩ и Русия, допълва Ван Веен. Доскоро именно тези две държави спъваха турските амбиции. Направиха го и през май т.г., когато Ердоган отново заговори за офанзива. Но днес Анкара е в много по-благоприятна позиция:
„Русия е ангажирана във войната с Украйна и се нуждае от Турция по редица причини, включително и за реализацията на зърнената сделка. Иран е обхванат от размирици и не може да маневрира. А Съединените щати искат Швеция и Финландия да бъдат приети в НАТО, за което трябва съгласието на Турция.“
„Значението на Турция за Москва нарасна след началото на войната в Украйна. Това може да направи Путин по-благосклонен към Ердоган и не само по отношение на сирийските кюрди,“ съгласен е Пиере. Но според него Русия е все още достатъчно силна, за да спре турците. През октомври 2020 година, когато далеч в Кавказ се разгаряше войната между Армения и Азербайджан, руската авиация нанесе опустошителен удар по протурските бунтовници в Северозападна Сирия - само за да предупреди Ердоган, че да праща сирийски наемници в помощ на Баку срещу руския съюзник Ереван не е желателно. Това предупреждение важи и днес:
„Турция ще посегне на Кобане само ако Русия се съгласи, именно защото ако реши, Москва може да вгорчи много живота на турците като бомбардира лагерите в Идлиб и тласне бежанците към турската граница.“
Разбира се, възпиращ фактор за турското ръководство са и самите кюрдски формирования в северна Сирия. Леко въоръжени, те едва ли могат да спрат турската армия, но могат да вгорчат всяка турска победа с партизански удари, както вече от години правят в Африн, сочи Ервин ван Веен. Този риск обаче едва ли ще спре Ердоган и Партията на справедливостта и развитието:
„Фактът, че операциите в Африн, Джарабулус и Рас ал Аин протекоха, без да се стигне до съществени вътрешнополитически проблеми, ще засили убеждението в Анкара, че ще се справи и този път.“
По-малко от година до президентските избори в Турция, тежки загуби в Сирия няма да са никак желателни за Ердоган. Но дори турските войски да дадат жертви, властите ще са в състояние да ограничат циркулацията на такива новини и да избегнат социално недоволство, поне на първо време:
„В Турция на практика вече няма свободни медии. Наскоро бе приет и закон срещу дезинформацията. Турската е една от най-големите армии в НАТО. Тя е добре въоръжена и добре командвана, въпреки чистките в офицерския корпус след пуча от 2016 година. И ще направи така, че сирийските фракции, които са на турска издръжка, да тръгнат първи в атака, за да поемат на свой гръб повечето загуби.“
При условие, че Асад едва ли ще се намеси решително в тяхна подкрепа, особено ако турската офанзива остане с ограничен обхват, е обяснимо защо кюрдските лидери наблягат на заплахата от повторен възход на групировката „Ислямска държава“:
„Така могат да въздействат върху американците, а те, на свой ред, върху Турция.“
Ще промени ли нова турска офанзива радикално безизходицата, в която се намира Сирия от 2011 година досега? Краткият отговор е „не“. По-подробният е:
„Унищожаване на кюрдската автономна област е невъзможно заради американското военно присъствие. Руснаците също не биха го позволили. А и турците едва ли биха искали да затънат в това блато. Едно е да контролираш буферна зона по границата. Съвсем друго е да окупираш голяма част от Сирия и да се изправиш срещу ново въстание на ПКК там,“ обяснява Тома Пиере. Дори и отслабени, кюрдите трудно ще жертват мечтата си за самоуправление като се договорят с Асад.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушателите много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..
"Това, което наблюдаваме през последните дни в София, е до някаква степен и обнадеждаващо. Показва, че гражданското общество функционира и може да се..