Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коментар на Петър Волгин: Кой се страхува от референдуми?

Снимка: Ани Петрова

В едно демократично общество няма нищо по-нормално от провеждането на референдуми. Нашите управляващи, без значение в коя част на идеологическия спектър се намират, винаги твърдят, че най-важното за тях е да изпълняват желанията на избирателите. А няма по-естествен начин, извън изборите, хората да кажат какво искат от провеждането на референдуми. И тук се получава една парадоксална ситуация. Властовите елити, които били силно заинтересовани от мнението на хората, изведнъж стават доста скептични, когато стане дума за допитвания до същите тези избиратели. Веднага започват едни усуквания и шикалкавения. Ама съответният въпрос бил много сложен. Ама той изисквал експертност. Ама какво разбирали хората от него. Ама нали затова ходим на избори, да делегираме права на политическите си избраници, пък после те щели да решават вместо нас за всичко.

Подобни аргументи са си типично шмекеруване, което показва тоталното нежелание на властовите елити да се съобразяват с нашите искания. Когато зададеш един най-нормален въпрос като този защо нямаше референдуми, на които да кажем дали искаме да сме членове на НАТО и ЕС, елитите отговарят – ама вие сте гласували за партиите в Народното събрание, които са взели решенията за тези присъединявания, така че няма защо сега специално да ви питаме. Само че подобно съждение е, най-малкото, манипулативно, а политически некоректно казано, си е направо лъжливо. Ето защо. Когато хората са гласували за партии като НДСВ, помните ли, че и такова нещо имаше, което дори избори печелеше, или БСП, което отдавна не е печелило избори, със сигурност основният им аргумент не е бил, че дават гласа си за подобни формации, за да бъдат вкарани в НАТО, да речем. Така че, ако наистина искате да получите отговор на въпроса искат ли българите държавата им да членува някъде, просто задайте този въпрос. А не ни заливайте с алабализми.

Абсолютно същото важи за толкова тържествено обявяваното предстоящо членство на България в Еврозоната. Ако искате да разберете дали искаме еврото да бъде въведено на 1 януари 2024 г., просто ни попитайте. И спрете с нефелната аргументация, че понеже сме гласували за еди коя-си партия, пък тя била за бързото въвеждане на еврото, и ние сме били за същото. Може пък и да сме на различно мнение по този въпрос от партията, за която сме гласували, нали?

Още един любим аргумент имат противниците на референдумите и много обичат да го дават по темата за еврото. Че какво разбира средностатистическият българин от сложни финансови материи, че да го питаме, тръби целокупният умнокрасивитет. Въпроси като този с влизането в Еврозоната е сложен и затова ще го решаваме ние, защото сме умните. И красивите, разбира се. А вие, тъпите и грозните, ще изпълнявате нашите решения. Вярно, никой не се изразява точно с думите, които използвам сега, но ако махнете лицемерните уфлянквания, ще видите, че точно това имат предвид онези, които се смятат за "солта на земята".

Само че нормалните хора, дори и без да имат няколко доктората по финансови въпроси, могат да си дадат сметка за някакви важни неща. Например това, че ако най-бедната държава в ЕС влезе в клуба на богатите, за повечето хора това ще донесе минуси, а не плюсове. Да, разни хора ще спечелят. Тези, които се занимават с финансови спекулации, например. И никак не е случайно, че именно подобни лица ежедневно ни говорят по телевизорите колко добре ще се чувстваме, ако по-бързо станем част от Еврозоната. И забравят да споменат дребния, но много съществен факт – по-добре ще се чувстват те, а не всички ние.

А най-сигурният начин да стане ясно каква част от българското общество иска да сменим лева с евро на 1 януари 2024 г. е да бъде организиран референдум по темата. И аз наистина не разбирам, защото най-големите фенове на еврото са и най-големите противници на тази съвсем нормална практика. Нали са убедени в правотата си, нали са на "правилната страна на историята"? Значи не би трябвало да имат никакви проблеми с това да ни убедят какви реки от мед и масло ще потекат след въпросната дата, ако се откажем от лева. След като знаят толкова много, моментално ще убедят българите в правотата си и огромното мнозинство от нас ще гласува за моменталното въвеждане на еврото в България. А може би все пак елитите подозират, че нито са толкова умни, нито са толкова убедителни и именно затова толкова не харесват референдумите.


По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36

Лаборатории по ИИ вместо старите компютърни кабинети – кога?

Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..

публикувано на 07.11.24 в 11:23

Защитеното училище в Бабинци – дом и мисия за оцеляване на селото

Днес се навършват 190 г. от рождението на Любен Каравелов – виден български революционер, поет, писател, журналист, етнограф. Името на Каравелов носи едно от най-малките училища в България, в което учат едва десет деца - това във високопланинското тетевенско село Бабинци, намиращо се на 1100 метра надморска височина. Училището чества своя..

публикувано на 07.11.24 в 10:28
Норвегия

По бреговете на цветна Норвегия през обектива на Валери Бобенков

"Винаги бяхме плавали по топли морета, Норвегия стоеше малко настрани , за нея не се говори много, но когато разбрахме със съпругата ми за круиз от Хамбург по бреговете на Норвегия, веднага я убедих да се запишем за това пътуване", разказа в предаването "Нощен хоризонт" фотографът  Валери Бобенков , който обича да пътува.  Това лято през..

публикувано на 07.11.24 в 10:11