Иван Радоев: Бекет е като изкачване на 8-хилядник

"Целият свят, в който живеем, е абсурден и става все по-абсурден. Пиесата на Самюел Бекет "В очакване на Годо", носеща много абсурд, е винаги актуална по някакъв начин". 

Това сподели пред БНР актьорът Иван Радоев. Той е част от премиерния спектакъл на Театъра на Българската армия "В очакване на Годо" с режисьор Иван Урумов. 

Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? А ние съществуваме ли? 

"В очакване на Годо" е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Тя е поставена за първи път през 1953 година от Роже Блен в малкия театър "Вавилон" в Париж. Още на премиерата пиесата се превръща в сензация. Задържа се на сцената чак до 1958 г. и има над 400 представления, които са посетени от повече от един милион зрители. Две години след забележителната парижка премиера, пиесата е реализирана за първи път и във Великобритания от Питър Хол. Повечето появили се рецензии тогава са негативни. Ситуацията е преобърната от рецензиите на Харолд Хобсън и Кенет Тайнън. "В очакване на Годо" печели призванието "Най-противоречива пиеса на годината". Това е награда, която не е връчвана оттогава. 

Според Радоев е било "голям зор" за актьорите да се впишат в спектакъл, в който нищо не се случва: 

"Това е трудна работа и е хубаво за всеки един актьор да мине през Бекет. Това е труден автор, и то от актьорска гледна точка, защото всички правила на актьорската професия са преобърнати, преиначени. Това е като едно изкачване на 8-хилядник". 

Драмата на Бекет търси цялото знание за битието единствено в човека. Кризата на идентичността е продължена в кризата на езика. За Бекетовите персонажи важи признанието, което авторът прави за себе си: "Нямам какво да кажа, нямам с какво да го кажа, но не мога да говоря". Езикът не изразява личността и не съобщава нищо сигурно. Той служи просто за средство за комуникация, от която не произлиза нищо освен самота. 

В предаването "12+3" актьорът допълни: 

"Чакаме ново правителство, чакаме да ни приемат в Шенген, да се махнат мошениците от Промяната, която се оказа фалшива, да спре войната в Украйна, да свърши пандемията. Толкова неща седим и чакаме да свършат, защото сме като безсилни пред тях. Има по-силни неща и седим, и чакаме, надявайки се на благосклонността на Господ". 

И призна, че в моменти, когато се чувства "по-критично като самочувствие", посяга към режисурата. 

"Не ми е болезнена амбиция, обикновено го правя, когато изпитвам вътрешна необходимост". 

"В очакване на Годо" на ТБА са още Георги Къркеланов, Юлиан Вергов и Моню Монев. 

Интервюто на Иван Радоев можете да чуете в звуковия файл. 

снимки в текста: ТБА